 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Амбициозни родители
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2051 пъти
Здравейте!
Скоро навърших 21 години. Силен характер съм, но вече ми идва в повече.
Съзнателният ми живот до момента премина без присъствието на майка ми и с постоянните командировки на баща ми (те са се развели преди години). Детството ми мина безгрижно, да, но лошотията на хората срещнах още от първите години в училище. Понеже съм малко по мургав от останалите, съответно бях назоваван с всевъзможни прякори, загатвайки, че съм от ромски произход. Както и да е, с времето претръпнах и дори се самоиронизирах с това, с което изненадващо нападките срещу мен приключиха, но за кратко.
Възпитанието на баща ми беше предимно с плесници, без значение колко голяма е белята. Разбира се, чел ми е конско не веднъж и два. Много добри житейски съвети ми е дал, но винаги изискваше прекалено много от мен.
Още по-лошо взе да става, когато влязох в гимназията. Баща ми замина да работи и да се блъска по чужбините. От тогава в главата ми биват набивани няколко реплики като - "Спри да си вириш носа и започни да мислиш за останалите, а не само за себе си! " ; "Стискай зъби, нещата не са никак розови! " ; "Забранявам ти! Аз на твоите години не знаех какво е и дискотека! " ; "Докато си под моя покрив, ще спазваш моите закони и правила, ще правиш това което ти казвам! ". - Не ми стигаха проблемите в училище, ами и бях подценяван, смачкван и комплексиран от баща си. Не ме познаваше, не знаеше как стоят нещата в България, но си знаеше своето и не ми даваше шанс за нищо. Спасяваше ме това, че си обяснявах всички тези безпочвени нападки с цел да ме предпази и защити.
С времето си изградих приятелства в гимназията и хората започнаха да ме уважават, но и до ден днешен не съм имал интимна приятелка. Не смеех да си го позволя. А, баща ми не виждаше това, все едно беше сляп или не искаше да ми вдига акциите, хвалейки ме за нещо. Нито съм свит в черупката си, нито съм и от големите усти или някой сухар или задръстеняк.
Дори студентският ми живот е само, заради това да задоволя желанието на семейството ми да завърша специалността си. Не се зарадвах кой знае колко, когато излязоха резултатите, че съм студент, защото не това точно исках за себе си. Бях готов и подготвен да вляза в сферата на изкуството, това което щеше да храни душата ми. Не мога да кажа, че не бях подкрепян от семейството си за таланта, който притежавам, но те подкрепяха идеята той да ми бъде като хоби, а не като професия. Лишавах се от мечтите си. Не смеех да мечтая, защото бях сигурен, че всичко щеше да бъде в миг попарено.
В един момент осъзнах, че пораснах прекалено рано. Без време бях се превърнал във възрастен човек, а зад гърба си бях изоставил по най-жестокият начин желанието си за живот и забавления, подходящи за човек на моята възраст.
Отново бях подценен и тази година. Желаех да замина на бригада в Америка. Знаех способностите си за работа. Не се надявах, че отида ли там, всичко ще е по мед и масло. Дори не исках семейството ми да ми плаща бригадата. Бях готов да се пробвам сам да си я финансирам. Споделяйки с баща ми, дори не бях и изслушан. Директно срещу мен заваляха обвинения за егоизъм, надменност и наглост. Беше ми добре припомнено, че този който плаща по моите нужди, той определя какво трябва да се случи и какво не, както и, че моята работа е да уча, да уча и пак да уча. Това беше и капката, преляла чашата. Зарекох се, че няма да живея живот по правилата на баща ми, а по мои собствени такива. Достатъчно стисках зъби.
Не се сбъдна мечтата ми по чисто финансови причини, но това не ме отказва. За щастие имам знанията си и уменията си за работа, с помощта на които мога да си спестя достатъчно финанси, за да си финансирам бригада за догодина.
Не желая да приемате, че се описвам като жертва, а просто изписах всичко това с цел някой родител да види тази история и да се замисли за пропастта между поколенията както и дали не обременява прекалено много децата си, защото от личен опит мога да кажа, че за един подрастващ човек е много по-добре да израсте в спокойствие и безгрижие, да изживее младостта си.
Някои родители, в стремежа си да бъдат най-добрите такива, в действителност могат да се превърнат в кошмар за децата си и чрез амбициозните си намерения да спечелят страхът или омразата им, което може да доведе и до пагубни последствия.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 34d43d940c |
|
1. Разбирам те напълно. И моите родители са такива. Постоянно ми разказваха как за нищо не ставам.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: e4ac34e55c |
|
2. Еми, ето толкова е просто. Хващаш се на работа и си гледаш живота без да се съобразяваш с никого. Докато си финансово зависим от баща ти, има право да те ограничава.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 10d324896e |
|
3. Честно казано ти завиждам! Мойте родители не могат, по-скоро не искат, да ме подкрепят за нищо, по никакъв начин, дори за образованието. За тях съм достатъчно голям, за да се издържам сам. Това че се записах задочна форма, специалност, която не исках, понеже нямаше как да съм редовно, хич не ги интересува(специалността, която исках беше само редовна форма). В момента едва се справям, работя в хранителен магазин по 12 часа на крак, като се прибера съм скапан, но това тях не ги интересува. Интересува ги да не им искам пари, да им давам за сметките някакви пари за тях, ако може, понеже на тях никога не им стигат (баща ми работи и взема по 500 лева бонуси, взима и пенсия 150 лв, дават и апартамент под наем 600лв пенсията на майка ми 230лв. ), а аз работя за по 450-500 лв на месец. Това ти го пиша, за да осъзнаеш че си късметлия родителите да ти осигуряват всичко и да искат само да учиш.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: d9a7596459 |
|
4. Вместо за бригада, си спести пари за.. квартира! Стани независим! На 21 си!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 4920db5446 |
|
5. Това изненадващо порастване е голям шок. Знам го, almost same story. Сега аз ще кандидатствам след 12 клас и моята дилема е също изкуство-по-специално актьорство или"стабилна" професия все тая каква не може да се реши, телец съм и като си наумя нещо, всичко друго не е достатъчно. Искам да те попитам, съжаляваш ли, че не си взел сам избора и би ли искал сега да учиш това изкуство което си искал?
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 059579b2e7 |
|
6. Не знам дали хората около теб ти го казват достатъчно, но трябва да знаеш, че ти си чудесен човек! Личи си. Знам колко е трудно да се опитваш да държиш главата си изправена, когато родителите ти сякаш не забелязват успехите и добрите ти качества, а пък ти не си бил възпитан като кретен, на който не му пука от никой. И ръка за ръка с това вървят големите очаквания и амбиции, и никога нищо не е достатъчно. За съжаление няма много какво да се направи по отношение на родителите вече, затова трябва да се съсредоточиш върху бъдещото и най-вече хората, които те чакат там. Трябва да вярваш, че ще има добри хора в живота ти, които ще те обичат такъв какъвто си, без хилядите изисквания. Не знам какво друго да те посъветвам, защото и аз съм в подобна ситуация, гадно е, но надеждата умира последна, нали? :)
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: ec4ee6ec17 |
|
7. Наисти кофти, обаче си на 21 така, че можеш просто да си намериш работа и да се изнесеш от вас и тогава ще правиш каквото си искаш. Обаче докато зависиш от баща си и живееш в неговата къща, ами сории, не на 21, ами и на 41 да станеш пак ще трябва да го слушаш!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 808b25efbf |
|
8. От автора:
Ще се опитам да отговоря на всички, но преди това искам отново да поясня, че не случайно съм написал тази история. Ако исках да се оплаквам, историята щеше да е с доста повече ирония и съжалителни епитети. Знам много добре, че има хора, по-зле от моето положение. Пак казвам... историята е предимно насочена към родителите.
До номер 1: Човек се изгражда с времето и разбира сам за себе си, за какво става или за какво не. Разбира се, родителят може да те насочи, но никога няма да е сигурен на какво си способен/способна, по простотата причина, че той (родителят) не е ти. Идеалът на сегашният родител, както знаем всички, е онова време, Тодор Живков-о. Само че, днес се намираме в т. нар. "буен капитализъм". Онова спокойствие, което го е имало, вече е разбито на пух и прах, а на подрастващите е оставена грижата да израснат в нестабилна среда. Ако продължа, ще политизирам твърде много, а и не съм в състояние все още да давам каквито и да е било съвети - не съм дипломиран психолог. Само мога да ти кажа да се бориш и доказваш пред себе си, а не пред останалите, и да не се отказваш. Така правех и аз. Доказвах си и все още го правя, че без значение какво става, "това, което не ни убива, ни прави по-силни"! Поздрави!
До номер 2: Лесно се говори отстрани, да, но знаеш ли, въпросът тук е доста сложен. Работел съм, да. Работя от 15/16-годишен. Проблемът беше само, че работата ми се избираше от другиго, а на всичкото отгоре трябваше да работя нарочно без трудови договори или каквито и да е било подобни такива, защото, за да получаваш чуждестранни детски в размери 9/10-пъти по-големи от 420лв. за година е необходимо документ от НАП, че си безработен. Тези детски ти се изплащат докато учиш и са за всички лица до 26-годишна възраст. Няма да дообяснявам за финансовата зависимост. Както се казва - Сещай се сам/а. Поздрави! :)
До номер 3: Знам, че съм късметлия. Но има една народна поговорка: "на всеки проблемът му тежи повече от на останалите". Сега малко ще те нападна с реторични въпроси! Защо си се записал да учиш друго, щом специалността ти я няма задочно? ! Защо не прескочи една година, а през това време не спестяваше за образование, общежития и прочие? ! Първо родителите ти те пускат в дълбокото да се оправяш сам, както трябва да е. И, второ... сам си си виновен, защото си им отпуснал юздите. Щом можеш да се осигуряваш, не си длъжен, докато тече образованието ти, да помагаш на родителите си. Вярно, родители са ти, но можеш да седнеш на разговор с тях и да им споделиш мнението си по въпроса. Имаш това право. Разговор, преди всичко. В семейството, нещата трябва да се споделят и да има комуникация. Аз бях бесен на баща си до преди няколко месеца. Лошото беше, че събирах този гняв доста време и накрая трябваше да потроша няколко чаши, един телевизор и вратата на хладилника, за да разбере, че искам да разговаряме, а не да извършваме монолог от страна на баща ми. След разговора, виждам тотално друг човек в баща си. Дори ме пита за съвети. Не казвам, че и ти трябва да трошиш. А, просто поискай разговор и с двамата. Те знаят, че ти си голям човек, щом са те оставили по течението на живота. Обясни им своята гледна точка и говори спокойно. Все ще намерите решение по въпроса. Поздрави! :)
До номер 4: Бях и на квартира за малко, но честно да ти кажа, друго си е на общежития. Вярно, живееш като битник и спиш на легла на повече от 40 години, а за капак си общуваш с хлебарки и плъхове, дори си ги знаеш по именно или се наслаждаваш на всякакъв вид музика, както и на нечленоразделни звуци и скърцащи пружини, също така и на разговори с помощта на морзовата азбука по тръбите на радиаторите, но е страхотно, защото изграждаш характер и се запознаваш с много повече хора. Ако искаш да вкусиш и да изживееш като хората студентският си живот - общежитието е твоето място. Поздрави! :)
До номер 5: Ако ти кажа, че поне малко не съжалявам, ще те излъжа. Разбира се, че съжалявам, тъй като бях с единия крак в НАТФИЗ. Да, точно така, академията. Имах изпратено писмо от комисия, която ме канеше да се явя на кръговете. Бях играл пиеса в Търново - "Сако от велур", където без да зная, в публиката е седял член от комисията. И до ден днешен не знам кой преподавател е бил там. Дали не е бил самият Стефан Данаилов или Ивайло Христов? ! Та, преподавателят е заснел част от пиесата и след това е показал материалите в академията. Следователно, аз и още две колежки получихме покана да се явим още преди септември месец, когато са изпитите. Пазя си писмото и съм решил, когато завърша тази пуста психология да запиша и АДТ в НАТФИЗ. С единия крак съм вътре, но трябва да поработя и за другия. Ако силно желаеш да станеш актьор, не изпускай шанса си и не прави моята грешка. Тренирай много! Най-вече правоговора и наблегни на тази хитра буква "Л". Масово се допускат грешки. Едно хубаво упражнение, хем за дишане с диафрагма, хем и за изказване на правилно "Л" е: На висок глас изкажи следните въпрос и отговор - А бре, бивоЛарю, набивоЛарува ли се? А бре, бивоЛарю, набивоЛарувах се. Успех, колега! Поздрави! :)
До номер 6: Благодаря ти, номер 6! За щастие има в живота ми човек от съвсем скоро, колежка, която успя да проникне зад стените, които си бях изградил и не очакваше нищо. Просто търсеше мен, а аз това ценя много. И, да, така е... надеждата умира последна. Поздрави! :)
До номер 7: И ти си с право, но както писах на номер 3, в момента въпросът за работата е малко нестабилен, заради договорите. А що се отнася до това дали имам работа или не... да, имам намерена сезонна работа, която е по мой собствен избор. Поздрави! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
