Майка ми не ми дава да си имам домашен любимец
преди: 10 години, 5 дни, прочетена 1361 пъти
Здравейте, на 14 съм и напоследък се появи желание да отгледам домашен любимец. Живея в апартамент с майка ми и баща ми и затова реших, че ще е по - добре да си взема котка. Поговорих с нашите за това, баща ми е съгласен до някаква степен, смисъл че не е против, но майка ми е твърдо решена, че няма да имаме котка вкъщи. Аз много искам, чувствам се самотна понякога и отегчена, така поне ще има за какво да се грижа, ще изпитам чувство за отговорност, защото малко или много и животните си искат грижи.
Една приятелка наскоро си взе куче. С нея всичко си споделяме. Казах й за това, което майка ми мисли и тя каза, че с майка и са спорили за кучето цели 3 години. Тя е била същата като моята - твърдо решена, че куче няма да има, защото било много отговорно. Но след като си взела кучето тя е станала съвсем различен човек, успокоява ме, че и моята ще стане същата.
Мама си мисли, че тя ще се грижи за котката и че допълнително ще й създавам работа. Аз и обяснявам и обяснявам, че отговорността ще падне изцяло върху мен, и че това ще ми е като тренировка за в бъдеще, когато си имам деца. Но пак не ми дава.
А когато отидем на село тя се държи толкова мило с котката там, гали я, дава й да яде. Но когато стане дума за у дома е съвсем различна.
Как да я разубедя? Толкова много ми се иска да имам котка, че даже го сънувам... Какво да й кажа, че да ми позволи? Благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 дни hash: 3404d421c8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Моето мнение е, че на 14 г. си достатачно голяма и зряла да поемеш отговорност за една „проста“ котка. Котките са непретенциозни животинки, доста от тях са единаци - не искат голямо занимаване. Аз навремето (като бях на 10) просто си взех една котка (щяха да я изхвърлят на улицата) у дома. Тогава нямаше още пръст за котешки тоалетни по магазините, котешка храна и отглеждането беше трудничко (90те години), но остисках. Майка ти като види котката и ЧЕ СЕ ГРИЖИШ ЗА НЕЯ, няма какво да каже. Просто се споразумейте дори писмено, че ако не се грижиш, котката ще хвърчи. Много е подходящ периодът за взимане на котка, защото са вече достатачно големи т.н. пролетни (майски) котки. Съветвам те да си вземеш котка от човек, не от улицата. Не търси породи, а гледай характера да ти допада. Аз след 15 г. без котка (заради следване, работа, местеници), преди 2 месеца си взех от дом за животни доста сложен котарак (хапе и прави щуротии), но съм „напреднала“ котатарка и ще се справя, защото ако не го бях взела рано или късно щяха да го приспят. За първо коте обаче гледай някое миличко животинче, някое малко. Гледай ако имаш избор да е най-голямото и най-живото в котилото, да е доверчиво и да е свикнало с хора. Не намирам желанието ти за каприз, а на твоята възраст дори е късничко за домашен любимец, защото след някоя годинка ще отидеш да учиш...и все пак по-добре късно, отколкото никога.

 

...

преди: 10 години, 4 дни hash: 3404d421c8

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Моето мнение е, че на 14 г. си достатачно голяма и зряла да поемеш отговорност за една „проста“ котка. Котките са непретенциозни животинки, доста от тях са единаци - не искат голямо занимаване. Аз навремето (като бях на 10) просто си взех една котка (щяха да я изхвърлят на улицата) у дома. Тогава нямаше още пръст за котешки тоалетни по магазините, котешка храна и отглеждането беше трудничко (90те години), но остисках. Майка ти като види котката и ЧЕ СЕ ГРИЖИШ ЗА НЕЯ, няма какво да каже. Просто се споразумейте дори писмено, че ако не се грижиш, котката ще хвърчи. Много е подходящ периодът за взимане на котка, защото са вече достатачно големи т.н. пролетни (майски) котки. Съветвам те да си вземеш котка от човек, не от улицата. Не търси породи, а гледай характера да ти допада. Аз след 15 г. без котка (заради следване, работа, местеници), преди 2 месеца си взех от дом за животни доста сложен котарак (хапе и прави щуротии), но съм „напреднала“ котатарка и ще се справя, защото ако не го бях взела рано или късно щяха да го приспят. За първо коте обаче гледай някое миличко животинче, някое малко. Гледай ако имаш избор да е най-голямото и най-живото в котилото, да е доверчиво и да е свикнало с хора. Не намирам желанието ти за каприз, а на твоята възраст дори е късничко за домашен любимец, защото след някоя годинка ще отидеш да учиш...и все пак по-добре късно, отколкото никога.

 

...

преди: 10 години, 4 дни hash: fe83aa3c7e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Тя вече си има един - тебе! И ти като си отчуваш след време един такъв домашен любимец като тебе, ще видиш как няма да искаш и да чуеш за още един - допълнителен...

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 дни hash: 43baeaf0b0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Да гледаш животно в апартамент е мъчение и за хората и за животното! Освен това ако след месец рязко загубиш интерес към новия любимец (сори ама си на такъва възраст че това ще е напълно нормално) какво става? Или цялата отговорност остава за родителите ти, или изхвърляте животното на улицата? !? ! Ако си имате къща на село с двор - добре ама да се в апартамент...

 

...

преди: 10 години, 3 дни hash: 3404d421c8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   н 4, ами зависи от животното! Ела да видиш как се „мъчи“ моят котарак - по цял ден спи, прави лудории, яде, сере, скача из жилището.. има си и балкон да дебне птиците, а и ние му слугуваме във всичко - игри, занимавки, хигиена, дори му готвя!. Във вътрешния двор имаме улични котки - те също не го напускат. Това да са 200 квадрата вътрешен двор - толкова има и котаракът ми горе-долу в апартамента ми, а скоро се нанасяме в новата си къща (към 450 квадрата). Какво „мъчение“ ще изпита само... За котката един апартамент си стига, а за морско свинче и клетка стига. Към 60 кв. м. са достатачно за котка Единствено куче не би следвало да се гледа в апартамент, но и тук има породи (като Мопс), които са специално такова гледане направени. Котката пък има за естествена среда точно дома на хората. Тя не е европейско животно, а е била донесена от Африка едва преди 1000 г. от римляните, за да хващат мишки. Навън е твърде студено за котките в крайна сметка. Не случайно уличните котки живеят 5 г. средно, а домашната може да стигне над 20 г. От лош живот ще да е.

 

...