Имам нужда от майка
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1660 пъти
Здравейте! Реших да споделя историята си тук, защото просто няма на кого друг. Срамувам се, чувствам се безпомощна, сама и изоставена от човека, който трябва да ми е най-близък - майка ми.
Винаги ми е било мъчно като видя отношението на другите майки към децата им и отношението на моята майка. Другите майки даряват децата си с топлота, обич, всеотдайност, време, прегръдки. Моята винаги е заета, няма време за мен. Работата и е лека, не е изморителна, работи по 5, 6 часа на ден. Но просто желанието и липсва. Никога не съм се чувствала обичана, винаги съм била като тежест за нея. И съм убедена, че не ме харесва, че съм и някак антипатична, показва го с поведението си многократно. Чувствам се нежелана и отхвърлена.
Майка е студена, не се вълнува от това как се чувствам, как съм, как е преминал денят ми. Дори напротив, когато започна да и разказвам как е минало в училище, как съм се справила на контролни, тестове, класни, как всички учители са доволни от мен какви трепети и емоции съм изпитала, нейната реакция е една и съща. Студен безизразен поглед и думичката "Аха". А най-страшното е, че през повечето време дори и не ме слуша, тялом е тук, но духом не. Няма похвали, няма интерес, няма нищо от нейна страна. Само безразличие. А за какво му е на един човек да прави каквото и да е ако няма кой да му каже "Браво" или "Гордея се с теб". Преди не ми правеше толкова голямо впечатление отношението и, защото споделях всичко на баба. Моят прекрасен ангел, който си отиде завинаги преди година и ме остави сама. На нея дължа израстването ми като личност и това което съм. Просто няма човек, който да съм обичала повече.
Още един от ударите, които ми нанесе майка ми, освен безразличието беше изневярата и към баща ми. Разбрахме преди три седмици. Изневерявала му е в продължение на 7 месеца с мъж по-млад от нея с петнадесет години. За това умът и винаги е бил на друго място докато и говоря. Мислила си е къде и кога ще има възможност да се забавлява с любовника си. Срам ме от нея, срамувам се, че имам такава майка. Майка, която няма време за детето си, но има време да изневерява. За моя голяма изненада баща ми и прости това предателство и не се разведоха. Но не можете да си представите колко много се съсипа баща ми от тогава. Почти не яде и спи. Има високо кръвно и диабет, не е добре със здравето. Жал ме е да го гледам как страда и се мъчи. За разлика от майка ми, той винаги ми е давал обич и подкрепа. Но той е мъж, на него не мога да споделям трепетите си друго си е майката.
Дори след този случай тя не се промени, дори мисля, че се озлоби.
Постоянно ми натяква как от мен нищо не става, как не съм и помагала достатъчно. Правя всичко по силите си, чистя, простирам, мия чинии и пера собствените си дрехи. Не готвя, защото не умея. Имам желание да се науча, но тя не ми разрешава да припаря до кухнята. Изтъква аргументи от типа на "само ще ми съсипеш продуктите", "аз ще се справя по-бързо". Но иначе аз съм виновна, че не мога. Виновна съм, че изобщо съм се родила.
Онзи ден и поисках пари за да си купя гел за черни точки и пъпки, защото наистина имах нужда. А не разполагах с пари. След това чух да казва на баща ми как само съм искала от нея. По принцип не съм момиче, което харчи прекалено. Единствените неща, които ми купува са дрехи два пъти в годината. През другото време не заслужавам. А не е от хората с ниски заплати, даже напротив заплатата и е доста добра предвид финансовата криза. Не знам защо го прави. Но тя доста често отскача по магазините и си купува. Ако си харесам нещо гладувам или искам от баща ми за да си го купя. Гледам да не го товаря излишно, защото цялото домакинство лежи на него. Майка ми се грижи само за храната. Получавам и стипендия, но сумата е нищожна и предпочитам да я пестя, за да чувствам поне някаква минимална сигурност в бъдеще.
А когато се случи да я помоля за някаква дреха от гардероба и, защото има много по-хубави дрехи от мен, ми отвръща с думите "само ще ми ги съсипеш". Ами ако ме водеше с нея по магазините, когато пазарува и тя, нямаше да го правя. Натяква ми каква не съм, но за успехите ми не говори. Не ги забелязва. Онзи ден започна да ми натяква какво правели момичетата като мен как готвели домакинствали и прочие. Но 90℅ от момичетата на моята възраст (17 години) вече ходят по дискотеки, пият, пушат и спят с почти всеки срещнат, бягат от училище и имат слаби оценки. А аз съм от типа момичета "задръстени зубърки" за които училището е на първо място а дискотеката- табу. Не ми се позволява да излизам вечер. Но аз пак не съм достатъчно добра, за нищо не ставам, в неините очи съм кръгла нула. Боли, много боли да не изпитваш подкрепа а само болка от собствената си майка. Да се питаш какво не ти достига да се молиш за малко обич.
Единственото нещо за което съм благодарна на майка ми е, че ме научи каква да НЕ бъда след години.
П. П съжалявам ако съм пропуснала някоя запетайка или съм я сложила на грешното място. От мобилния съм и ми е ужасно неудобно.
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат историята ми. Имах нужда да излея душата си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: 5b49cb0daa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   По-добре баща ти да се разведе. Миличката...ако знаех коя е майка ти, щях да и сритам задника

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: f655f5320e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Искрено ти съчувствам! Но стискай зъби, събирай парички и като станеш на 18 изчезвай на някъде. Учи нещо, работи, и не забравяй, че всичко ще е наред!

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 67d654631d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много съжелявам, сигурно се чувстваш ужасно! Недей да се предаваш, продължавай да учиш и да се стараеш и никога не ставай като майка си! За баща ти -разбирам, горкият човек, но защо не опиташ да поговориш с него да се преместите някъде само двамата. Остава ти още година и ще станеш пълнолетна, тогава най-добре си намери работа и се изнасяй от къщи. За майка ти.. незная какво да кажа, освен да опиташ и ти със същото безразличие, като нейното! Да види дали е хубаво! А ако нещо те ядоса направо я затапвай "Ама за любовника имаш пари нали? " и такива, това ще и затвори устата. Успех мила и прегръдки! Продължавай напред и както каза сама, бъди по-добра от майка си, колкото до момчетата, вярвам че ще намериш човек, който те обича и разбира.

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 3c47a19e11

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моята беше такава като бях ученичка. И за готвенето, и за отношението й, и за натякването. Спри да търсиш нейното одобрение и разчитай на баща си. Аз направих така. Сега я виждам около веднъж в годината, не я търся, нито тя мен. Тя има предпочитания към другото си дете. Такъв човек няма да се промени и колкото по-рано го приемеш и се научиш да не се обвиняваш по тоя повод, толкова по-добре за теб.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 32f9bb2d9c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Сега, за безразличието й нямам думи. НО дали си има любовник или не не е твоя работа. Разбери ме правилно, не го одобрявам, но не бива да се бъркаш в това, иначе ако баща ти се разведе с нея (между другото не бъди сигурна, че той няма любовница или прочее). А и когато темата ти е нейната безхаберност и липсата ти на майчина ласка, недей да смесваш материалните неща - прави ужасно грозно впечатление. И все пак имаш телефон, от който можеш да пишеш. Моят е с копчета и няма интернет. Т. е. мисълта ми е да не акцентираш върху тези неща, ако толкова ти е тежко споделяй тук, можем да сме ти морална подкрепа, а след година (може би и по-малко) ще си свободна и пълнолетна, тогава се изнеси, намери си работа, отделяй и си купувай каквото искаш и можеш. Имай предвид обаче, че като навлезеш в Живота ще ти се иска да се върнеш назад, но... времето е неумолимо. Клише, но факт! Еххххх!

 

...