Майка ми ме тормози психически и физически!
преди: 10 години, 4 дни, прочетена 1825 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 13 години. Имам ужасни проблеми с майка ми, тормози ме почти всекидневно от 2години насам. Понеже за мен най-важно ми е образованието и тя това го знае и точно от това се възползва. Подиграва ми се, че ще влезна в хубаво училище и ми казва "какво си мислиш, че като влезне там ще влезнеш в министерството ли? "-и всякакви подобни неща. Казва ми, че летя в облаците само защото се стремя към Кейбриджкия университет във Великобритания, подиграва ми се, за това, че искам да имам хубава професия и винаги ми казва " Нищо няма да постигнеш, няма да стигнеш до никъде и ще чистиш тоалетните за по 200 лева заплата ". Обвинява ме за всичко, веднъж, когато бях на 6-7 години тя ме беше накарала да я масажирам и аз юни отказах, защото не знаех как и тя започна да ми крещи.
Днес, понеже казах, че не мога да гледам брат ми, защото утре трябва да отида да се запиша в училището ми тя отново започна да ми крещи "нещастница", "ще те пребия", " писна ми само аз да ти плащам нещата", " запиши се в училището, но аз няма да те пусна (демек ще ми спре училището ), няма да ти плащам учебниците и дрехите и те пращам да живееш в стария ни град без никакво образование", " какво не направих за теб, ти си една неблагодарница", " не заслужаваш майка като мен " и т. н. До преди няколко месеца ходех на уроци по математика, защото имах външно оценяване, а математиката ми беше трудна и винаги, когато попитах какво има за ядене и тя ми казваше "няма ядене, яж си уроците " -нещо такова.
И когато нещо си купя тя ми го натяква постоянно. Идва в стаята ми и започва да ми разхвърля и ме кара после аз да си чистя, веднъж ми беше изхвърлили всички дрехи на земята само защото не съм била сгънала дрехите й, дори тоалетната ме кара да мия. Изобщо не се интересува от образованието ми и прави всичко, за да го съсипе не знам как изобщо все още съм отличничка, стояла съм цяла нощт будна, за да уча, а тя ми казваше, че нищо няма да направя като уча цяла нощт. Много често, когато ми каже да направя нещо, но аз не мога да го направя тръгва да ми посяга и естествено пак започва с "нещастница, келеме, неблагодарница, копеле". Всеки ден ми говори какви ли не ужасни неща, беше ми казала, че когато я слушам цял ден ще ми дава 2 лева, а когато не я ще трябва да й връщам 3 лева. Заради нея съм прибягвала към самоубийство, бях си нарязала целите ръце, защото просто не издържах и това ме успокояване, а тя дори не ми ги забеляза, постоянно мисля начини, по които да се самоубия, просто не издържам, не мога да кажа и на баща ми, защото тя ми е забранила пък и той не се интересува от мен.
Не съм се консултирала и с психиатър, защото ме е страх пък и има едно нещо, което е много необяснимо за мен-забравям това, което ми е казвала или направила и не мога да разкажа на когото и да е, това, което казах тук е единственото, което си спомням, спомням си само, че ме е тормозила ужасно много, но явно при този стрес психиката ми просто не издържа и започвам да забравям, поне така си го обяснявам аз. Може би ви звуча като поредната разглезена лигла, но не е така, наистина преживявам ужасно много и както казах аз ги забравям и точно заради това аз не мога да докажа нищо, но вътрешно аз буквално се самоунищожавам. Просто не искам да живея, искам да умра, само тогава ще мога да се почувствам наистина добре. В училище едвам се прикривам, когато ми се доплаче и затова просто отивах в тоалетните и почвах да си режа ръцете.
Понякога търся вината в себе си и се мисля за най-нищожното същество на цялата планета, това ме кара да се мисля и за психично болна, а аз не съм такава, просто това, което ми се случва ме кара да се сривам вътрешно, цялата ми психика е унищожена. И именно всичкия този стрес ме кара да бъда склонна към самоубийство, а аз не искам толкова да го правя, защото имам планове за бъдещето ми, които искам да осъществя, за да могат децата ми да са по-добре от мен, но понякога просто ми идва прекалено много и единственото нещо лошо, което ми е в главата в този момент е това "как да се самоубия" И на всичкото отгоре тя очаква да я обичам след като ми казва " ще те пребия " или " ще ти счупя устата ", дори, когато не отида до магазина, защото имам да уча тя започва да ми крещи. И когато съм гладна тя ми казва, че щом така правя няма да ям и ми се е случвало по цели дни да не ям и то често и най -груповото е, че аз имам анемия, а дори собствената ми майка не знае. Извинявам се, ако имам граматични или пунктоацинно грешки, но съм от телефон. Благодаря на всички, които са прочели историята ми и ще съм още по-благодарна, ако някой ми обясни на какво се дължи това мое "забравяне". МОЛЯ, редакторите да споделят моята история, защото аз просто няма на кого да кажа, за да ми помогне-поне психически. Благодаря, предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 дни hash: a4138719a1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Тук четем само твоята страна в конфликта, но дори да са верни 10% от нещата, то тази жена просто не е готова да бъде родител и не заслужава да бъде родител. Малко обаче си противоречиш - хем не ти дава да се образоваш, хем ти плаща частни уроци по математика? Не вярвам още да е бутнала на земята ТВОИТЕ дрехи, защото не си била подредила неините. По-скоро си имала задача да си подредиш дрехите, НО си се оправдала с учене. Добре е човек да е ученолюбив, но ти най-вероятно се оправдаваш и криеш от всякакви задължения чрез ученето. Но дори да е така, тя няма право да те тормози и да те унижава така. Говори с баща си, защото не е вярно, че не се интересува, а просто не знае, че имаш такива проблеми. И още...ами ако си в 7ми клас и нагоре (заради външното оцняване), ти не си ли в състояние да си изпържиш едно яйце или да си намажеш филия с нещо? Защо изобщо искаш майка ти да те обслужва? Аз готвя от 6ти клас поне миш-маш и тем подобни и от още по-малка си сипвам да ям, отсервирвам, мия чинии...не ми пречеше в ученето - дори селска работа съм правила, за да се издържаме, но въпреки това завърших с отличие и учих в чужбина, самоиздържайки се. Имай цели, но не забравяй и другите си задължения най-малко да си сипеш да ядеш, да си подредиш стая и дрехи и тем подобни неща, а 15 мин. да скочиш до магазина е разведряване и не ти пречи на ученето.

 

...

преди: 10 години, 2 дни hash: c83c2e8be7

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Номер 1, много ми е интересна гледната ти точка по въпроса. Аз също съм била тормозена и го има документирано в полицията и при социалните и мога да ти кажа, че в някои части от коментара си говориш пълни глупости без извинение. Скепсиса ти просто е излишен и неуместен, защото няма причина човек да лъже в анонимен сайт за толкова сериозно нещо. Ще се намерят много хора да изреждат причини, но те просто не са запознати с механизма на всичко това и нямат представа колко крайна мярка всъщност е търсенето на помощ за човек, изпаднал в подобно положение и щом е в анонимен сайт, мога да си представя какво му е на горкото момиче, за да прибегне до това. Вероятно му е последната надежда и наистина отчаян зов за помощ. Жертвите на тормоз търсят помощ твърде късно поради много причини, които няма да изреждам, но рядко ще заварим ситуацията в самия ѝ генезис, защото тогава човек не смята, че е чак толкова сериозно и докато се усети, вече е затънал доста здраво. На авторката искам да кажа, че е добре да се обърне към училищния психолог като за начало, той ще прецени обективно ситуацията и може да извика и майката, ако е наложително. Не смятам, че последното ще свърши работа, при мен не свърши, но важното е да опиташ. Психиатърът е по-краен вариант, но трудно ще попаднеш на добър и опитен тук, същото важи като цяло и за психолозите и подобни специалисти, за съжаление. Ако евентуално нещата станат прекалено сериозни, обади се в полицията, защото социалните рядко реагират адекватно, ако въобще реагират. И виж, не искам да те отчайвам, но се намираме в България и рядко някой може да окаже влияние на хора като майка ти, без значение дали говорим за психолози, психиатри, социални или полиция. Полицията като че ли е най-ефикасна, ще извикат майка ти на разговор или ще дойде патрулка, може да те настанят в дом за 48 часа, ако не бъркам за времето, но после пак социалните решават дали отиваш в приемно семейство, оставаш при майка си или в дома, но поне ще е документиран случая и ще ти дадат телефони, на които можеш да се обадиш при евентуален рецидив на майка ти, така след няколко случая ще ѝ отнемат родителските права и ще те изпратят при баща ти или друг роднина, те ще разговарят с теб за това. Бях точно в твоята ситуация, миличка, съвсем буквално, и не знам какво да те посъветвам, наистина. Съжалявам, че може би не съм докрай полезна, но искам да ти кажа да не губиш надежда и да не падаш духом. Аз също съм обмисляла самоубийство неколкократно и се рязах до преди време, но важното е просто да намериш нещо, което обичаш и да се вкопчиш здраво в него. Аз започнах да чета, много ми помогна и чета постоянно и до ден днешен. Също така не се изолирай от хората, говори с тях, говори и за ситуацията си с някого, дори да не е квалифицирано лице, важното е да насочиш емоциите си навън, защото да ги задържаш в себе си може да е пагубно. Изкарвай ги по някакъв начин, спорт, някакви изкуства.. Сама ще намериш своята рецепта. Пожелавам ти всичко да се подреди точно както трябва и занапред да има само хубави моменти в живота ти. Искрено ти желая успех и ти изпращам положителна енергия.

 

...

преди: 10 години, 2 дни hash: e9bcbb4018

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Според мен проблема ти се поражда от това, че си решила че единственото ти задължение е ученето. Да вярно ученето е най-важното ти задължение, но не е единственото, имаш доста други задължения и майка ти се ядосва от факта, че неглижираш тях, а те никак не са без значение за развитието ти като бъдеща жена. Дори да учиш в Кеймбридж, дори да станеш министър един ден, пак трябва да имаш умения за подреждане на дрехите на семейството си, пак трябва да имаш умения за пазаруване, пак трябва да се грижиш за роднини и т. н. Добре е за всеки човек да може да си сготви, да може да си подреди и измие дома, да си пораснала значи да си независима не само финансово но и да можеш да се погрижиш сама един ден за себе си и за собствения си дом, а това се учи от 8г възраст нагоре, чрез помагане на майка ти. Чие според теб е задължението да мие тоалетната у вас? Ако ти се извиняваш с това че учиш, то майка ти може спокойно да се извини с това че ходи на работа и кой тогава трябва да чисти и готви у вас? Например имаш 8 дни в които можеш да занесеш документите си в училище и въпреки това можеш да идеш с брат си, ти отказваш да гледаш брат си един ден с такова извинение, как да не се ядосва майка ти? Замисли се, не ти си тормозената у вас, а майка ти. Тя въпреки всичките ти откази да й помагаш работи и ти плаща уроци, върши всичко което ти си отказала, не чувства подкрепа от теб, а ти вместо да се засрамиш се оплакваш и мислиш за самоубийства. Вие сте сами доколкото разбирам баща ти не живее с вас и само мога да се възхищавам на майка ти че въпреки че е сама тя се опитва да ти даде шанс в живота със добро образование и опити да те научи, че образованието е нещо хубаво, но не е всичко в този живот. Трябва да научиш много неща не само уроците от учебниците. Защо според теб е дадена лятна ваканция? Ваканциите съществуват за да се отделя време за помощ на семейството. Едно време лятото семействата са се нуждаели от помощ в земеделието затова и точно лятото е голямата ваканция. Пролетната ваканция например е 10 дни, точно толкова време колкото е нужно да се засеят нивите. Ако провериш царевицата, тиквичките, картофите, тикви, пъпеши, дини, до мати се сеят на полето точно в началото на април. Може да те разочаровам, но ваканциите не са направени за лежане и туризъм!

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 ден hash: c8a9e80f8a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Наистина съм потресена как прехвърляте проблема от болната глава на здравата. Личи си, че представа си нямате какво значи тормоз и проблеми. Една мила дума не можахте да измислите, а сипете само упреци, все едно сте последна инстанция едва ли не. Не искам да влизам в спорове, но в момента избождате очи, вместо да изпишете вежди, и номер 1, и номер 4. Не разбирам защо смятате, че вината е в момичето. По вашата логика мога да ви кажа и че ако някой ви удари на улицата, вие сте виновни, защото сте го погледнали на криво примерно. Има някакъв упрек като на по-висш към по-низш в мненията ви, а авторката получава достатъчно лошо отношение така или иначе и моя съвет към вас е да се правите на разбирачи някъде другаде. Наистина е грозно. Казвам ви го още веднъж, като човек, минал през това, момичето не лъже, нито изкривява нещата и искрено апелирам към вас да не подхождате с такава безчовечност и липса на съпричастност към съвсем реалния проблем, за който всички четем. Номер 3

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 472f2a6c25

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Ох миличката.. аз съм в близко до твоето положение.. Татко почна.. с майка ми бяха разделени.. И майка ми постоянно ме подлага на тормоз.. Та да не изреждам моите проблеми тук.. Аз също съм мислела да отида в полицията или при социалните но знам че тя после ще ме направи на нищо.. Но ти опитай.. Поговори с баща си.. Ако имаш по-голям братовчед/братовчедка.. Поговори с тях.. Успех! <3 Момиче, 13

 

...