Споделена история от Тинейджърски |
Нашите се карат
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1079 пъти
Здравейте,
Аз съм момиче на 12 години и искам съвет по един въпрос:
Преди година и половина баща ми започна да се държи много странно. Така беше около седмица, докато не се случи най-ужасното нещо, което можеше да стане. Ето и историята:
Една вечер като се прибирах, се обадих на майка ми и я помолих да ми купи някакъв сандвич. Като стигнах до вкъщи тя ми звънна да ме пита какъв да е. Тогава изкрещя името на баща ми и аз я питах какво става. "Баща ти се сърди". Бях ок, защото знаех, че и преди са се карали(обикновенно за пари и т. н. ). Бях свикнала. Като се прибраха във вкъщи забелязах, че и двамата не са на кеф. Майка ми отиде до тоалетната и баща ми тръгна след нея. Последвах ги, не от любопитство, а да не направят някоя глупост. Майка ми влезе в банята, а баща ми и взе телефона. Започна да гледа нещо и като тя излезе той го остави. Тогава започна заяждането. Чувах неща като "смс-и", "курви от Facebook-а" и тн. През цялото време не знаех какво се случва. Постепенно започнах да схващам. Майка ми си беше писала с някакъв мъж. Накрая, след като си покрещяха, и двамата си легнаха. Спах при майка ми от страх. Баща ми и беше взел телефона, затова на сутринта той дойде да я събуди. Тогава помислих, че всичко е наред. След около 10 минути чух викане и станах. Беше ужасно. Не искам да разказвам с подробности, но накратко баща ми пребиваше майка ми. Опитах се да ги спра, те кротнаха за малко и после започнаха пак. Накрая майка ми влезе в банята и се заключи, но баща ми разби вратата и влезе. Бутна я на пода и започна да я удря. Спрях го. Тя плачеше, аз също, но и казах да се оправи и че всичко ще е наред. Като бяхме готови да излезем, баща ми каза, че ще ни закара. Майка ми му се възпротиви. Тогава той заплаши, че ако не се качим в колата, ще ни наръга. Видях го как прибира един кухненски нож в чантата си. От страх тръгнах надолу. Майка ми се опита да избяга, но аз и казах, че ще стане по-зле. Накрая и двете се качихме. Баща ми закара първо нея и ми остана малко време да поговоря с него. Той беше наполовина пиян. Призна ми го. Не беше спал цяла нощ. Закара ме, аз плачех, но вярвах, че всичко ше бъде наред.
На училище не говорих с никого, всички ме питаха какво става, но аз не отговарях. Помолих баща ми да ме вземе по-рано.
Качих се в колата. Мълчахме. След известно време започнахме да говорим. Единственото, което помня ясно е "Досега не сме го мислили сериозно, но с майка ти може да се разведем. ". Разревах се. Баща ми беше спокоен, но усещах, че е ядосан. Заведе ме в супермаркета. Гледах да не види, че съм тъжна, държах се. Той се държеше нормално, обичливо, сякаш нямаше нищо.
След това се прибрахме вкъщи и се опитах да поговоря с него. Попитах го дали има шанс да останат заедно, той каза "не". Помолих го да поговорим като мама се прибере. Съгласи се.
Тя си дойде. Бях изключително тъжна, но реших да действам. Тя седна, аз им обясних как искам да са заедно и тн. Майка ми плачеше, но не го показа. Баща ми каза, че "не може да преживее случилото се, не бил такъв човек". Накрая просто приех, че ще се разведат. Баща ми каза, че няма да бързат, че ще изчакат до края на месеца и ще ми помогнат да се чувствам като нормално дете. Плаках цяла нощ.
Баща ми спа в хола няколко вечери. Живееше се, макар и трудно. Няколко дни по-късно ги чух, че говорят в спалнята. Подслушвах ги, за да не се скарат. Чух неща от рода на "Обичам те, а ти мен? ". Само това помня ясно. Почаках малко и после влязох. Бяха се прегърнали, казаха ми, че всичко е наред. Бях уникално щастлива. Мислех, че живота ми ще е нормален.
Излъгах се. Всеки месец има караници. Нетърпимо е. Събуждам се сутрин от виковете им. Чуват се фрази като "Излизай", "Не искам да те виждам", "Гледай си работата", "Що не си ходиш при него", "По това време миналата година си писала имейли", "Вдигала си детето от компютъра за да пишеш". Това беше всяка неделя. Започваше от това, че майка ми чисти и моли баща ми за помощ, а той казва "добре" и не става. Тя се ядосва и нещата се случват. Имаше един период от началото на април до средата на май тази година, във който всичко беше наред. Не се споменаваше въпросния мъж, не се караха за глупости. Всичко беше перфектно. Караниците станаха по-редки, но не чак толкова. Преди като се караха, аз говорих с тях и ги убеждавам да се сдобрят, но сега се карат в дни, в които обикновено трябваше да ходим на вечеря или нещо подобно и те забравяха за спора и просто нещата отшумяваха.
И ето ме, седя на леглото си, отново плачейки, в 1:30, след поредния скандал. Сутринта се събудих от крясъци. Чух единствено "Искам да пукнеш", казано от майка ми. Веднага скочих и отидох при тях. Баща ми беше върху майка ми, държеше я и си викаха нещо. Щом влязох, започнах да разпитвам какво става, а баща ми стана и каза "Погледни с какви неща ме замеря" и ми показа шишенце с парфюм. Знаех какво се случва. Лошото беше, че вуйчо ми щеше да ни идва на гости. Майка ми каза да му звънна да кажа, че имаме работа. Звъннах му, но той не вдигна. След малко дойде и завари нашите да си крещят. Успокоих ги и си легнах в стаята. Баща ми беше на входната врата, когато го попитах къде отива. Отговори, че отива за вода и аз пак легнах. Вуйчо ми дойде и започна да ме разпитва за какво са се скарали и аз казах, че е за глупости. Вуйчо ми си тръгна, а баща ми се прибра. Родителите ми не си размениха и дума. Реших да поспя, защото бях супер уморена, надявах се да не се карат докато спя. Когато станах майка ми я нямаше. Не беше избягала, имаше някакъв час за фризьор. Реших да поговоря с тате, но видях, че е зает и не исках да го ядосам. След като майка ми се прибра, тя си легна в спалнята, а баща ми се премести на дивана. Отново без да говорят. След няколко часа едни приятели дойдоха вкъщи. Не ги бяхме поканили, нито те се бяха обадили. Те знаеха за случката от миналата година, но не и за останалото. Поканиха ни на гости у тях. Отидохме, мълчейки. Постояхме известно време. Нашите си бяха разменили няколко реплики, бях спокойна, мислех че всичко ще е наред. Качихме се в колата. Аз попитах дали всичко е наред. Майка ми отговори с просто "Да". Баща ми нищо не каза. Не питах повече. Прибрахме се и аз отидох в банята, а те в спалнята. След малко чух говор и отидох пред вратата. Чух "Да искаш да умра е нещо, което не мога да приема", "Трябва да искаш той да умре, не аз, той съсипа живота на детето ти" и др. Накрая се реших и влязох. Казах им лека нощ и ги попитах отново дали всичко е наред, майка ми каза че е, но ме помоли да я оставя да спя. Не го направих. Знаех, че нещата са зле. Излязох от стаята, със сълзи на очи. Казах им "не ме лъжете". Чух как майка ми каза "Никога не съм те лъгала" и надменния смях на баща ми. Утре пак ще се събудя с крясъци.
Не искам да се разделят. Знам, че така "ще е по-добре за всички", "няма да имаш проблеми", но наистина не го искам. Не знам какво е правила майка ми, но е време баща ми да го преживее. Той може да е колкото лош, толкова и добър. Съжалявам за дългата история, но наистина имам нужда от съвет. Някой, на който му се е случило нещо подобно. Надявам се, че ме разбирате, не съм казвала на никого за тези неща.
Благодаря.
|
