Мога ли да бъда предишното си "Аз" ?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1493 пъти
Чувствам се ужасно. Постоянно мисля за миналото си, грешките си, чудя се защо съм го правила и ще полудея. Питам се дали откачам вече. Откакто навлязох преди 5 години в пубертета съм много зле. Отида някъде, дали на море, дали някъде другаде и не искам да бъда там искам да се прибирам, много съм зле. Където и дс отида бързам да се прибирам, не ми е добре. Не знам какво става с мен, преди не бях такава, сега съм много зле психически. Притеснявам се за всичко дори когато трябва да ида до магазина. Дори да съм някъде за удоволствие мисля как ще се прибера. Моля ви помогнете ми, имам нужда от съвет какво ми е. Много щесто мисля за смърт, чуя нещо или ми кажат за убийство и си го преписвам. Ужасена съм, уплашена. Често имам световъртеж, гадене, изтръпване, прилошаване. Дори понякога имам двойно зрение, също и замъглено виждане, С високо кръвно съм. Като малка съм получила припадък който е продължил час и до ден днешен го мисля и се имам за луда. Както казах не знам какво става с мен. Понякога както си седяи съм се загледала и получавам чувство за нереалност, чувам, виждам, но все едно съм страничен наблюдател и мозъка ми се е парализирал. Живея в ад и никий не ме разбира и не му пука как съм. Всеки ми казва нищо тк няма, тресат те хормони. Е да, но как да се справя с тях? Искам да бъда каквато бях преди, какво ми е? Това не съм аз, не се познавам вече. Мисля си, че живота ми е безмислен и не съм нужда на никой, чувствам се непотребна, кръгла нула, пречка. От това ме боли много. Моля ви модератори публикувайте историята ми, надявам се намеря подкрепа и изчерпателен отговор. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: ab8243d689

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Банално, но те тресе здраво хормона. Сигурно и скоро ще ти идва. Ще го израстнеш - от собствен опит ти говоря. Аз бях дори металистка, карах се с всишки, крещене това, което описваш. Някъде към 17-18 г. се пооправих. Банално е също, но спорт, излизане с приятели, сред природата помагат. Аз много пък се затварях и учих, четях книги. Лятото учих език по 5 часа на ден минимум, после всички книги от списъка четях, после допълнителни. Рекордът ми беше да мина по езика 5 граматики лятото, да изчета над 100 книги (е, имаше и със стихове, Шекспир, ала-бала). Така минаха тези години. Отделно помага да си играеш с по-малките от теб деца, защото за тях си голям човек, можеш да ги напътстваш и да определяш, а не да се съобразяваш. Не се занимавай с момчета. Сама ще видиш, че като наближиш 18 г. ще се почувстваш много по-добре, а след това ще си напълно нормална без тези неща Можеш обаче да се обърнеш към психолог ако чувстваш, че не можеш да се справиш сама. Чети позитивни книги и гледай позитивни филми, събирай се с приятни и позитивни хора и дори излизай от стаята под някакъв предлог ако някой почне да говори негативни неща, да се оплаква и мърмори - имаш си свои проблеми и просто не е момента да се натоварваш с чужди.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: d51ac4441f

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И аз имам подобно нещо чувство за нереалност и то много често, притеснение, неспокойство, паника. Единствено не ги изпитвам тия неща като си седя вкъщи, не знам защо така става болест ли е това и аз не знам, това много пречи и във взаимоотношението ни и пълноценното ни общуване с други хора много е кофти дано някой ден се излекуваме от това нещо. Аз мисля да ходя на психиатър да видя какво ще ми каже и посъветва препоръчвам ти и ти да отидеш може пък да се пооправят нещата. _(ThE L W0lF)_

 

...