|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Колко е важно приятелството в живота..
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1190 пъти
Момиче на 16.. Това е моята история. Като малка, бях неразделна с компания от деца като мен. Бяхме всеки ден заедно, буквално! Забавлявахме се до късно всяко лято, докато родителите ни бяха в близкото кафене. Беше живот, за който сега ми е трудно да повярвам, че може да е възможен. Сякаш нищо не ми липсваше.. Но всички се променихме и сега дори не се виждаме често, а когато го правим, не ги чувствам толкова близки. Случвало ми се е да се съсипя за миг от мисълта, колко различен живот водя сега. Не се оплаквам от него, благодарна съм, че имам нови хора, с които да общувам, но дори това не се случва често. Нещата се променят и ние трябва да сме силни и да се приспособяваме, но за мен това е шок. Човекът е социално животно и без ден, който да сподели, да си прекара истински приятно с някой, .. той умира отвътре. Мога да завържа разговор лесно, да се правя на шут, ако компанията е от веселяци, да изслушвам.. Просто идеалните хора, които чувстваха разговора с мен, както аз го правя, вече ги няма.. Трудно ми е. Имам хобита, имам добри оценки, излизам навън, когато ми дотежи у нас.. Не съм загубен домошар. За мен приятелите и миговете с тях са най- ценното. Просто споделям, нито съвет искам, нито нищо. Просто история, която вероятно само някой от Вас ще разберат.
P. S. Ако четеш това, значи ти е било интересно, даже си си направил труда да отвориш история с толкова просто заглавие.. Оценявай всеки един миг с другарите ^^
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 4d8f856479 |
|
1. Аз не знам какво е да имаш приятели, които те разбират. Всички ме използват и злобеят срещу мен. Надявам се някой ден да намеря хора като мен и да разбера какво е чувството. Мъчи ме това, че нямам с кого да изляза на разходка, да споделя нещо, а се държа винаги добре с всички, усмихната съм, но....
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 087c86b2ea |
|
2. Аз пък съм "загубен" домошар. Търкалям се в леглото, защото нямам приятели. Но не смятам, че и проблема е толкова в мен. Просто не са се появили хората, които да ме сметнат за близък, а и в тая окапана нация друго не очаквам. Имам абонати в Скайп, ама само двама- трима ми пишат като единият от тях е кореец. В града, в който живея на практика е невъзможно да се запозная с някого. Най-малкото, че повечето хора се познават със съучениците ми, които не харесвам. Нямам стереотипи, либерален съм, но на хората това не им харесва. Те са свикнали да живеят в тяхната черупка и да не търсят никого. Затова спрях и аз да се натрапвам вече. Не ми харесва този начин на живот, но много мислители и философи са умрели в самота. Писатели също. Приятелството е важно, но човекът е силно глуповат. Предпочита да се озлобява и мрази различното. Навярно и ти си така както и аз. Понякога ми се иска да съм животно и да се рея в природата не осъзнавайки колко е фалшив и неудобен човешкият живот.
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 8375168d12 |
|
3. Много ценя това. Но със тези хора все още всяко лято сме си заедно. И разбира се през останалото време. Те направиха детството ми незабравимо, и се радвам, че ги имам. Авторката е права - радвайте се на хубавите моменти. :)
Gwen
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 27a86a5242 |
|
4. Същото от кой град си номер 2?
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 2021993639 |
|
5. И аз съм като авторката. Изгуби се при мен това желание да общувам както бях като малък. Не знам някак си всеки стана лицемер използвач и ми е писнало да ме използват за това, че съм добър и да си мислят, че не знам какво се случва, около мен и че съм някакъв глупак. Всеки се промени станаха повечето хора фалшиви приятели лицемерни и егоистични няма я тази тръпка както преди като малък когато бях. И аз може да се каже, че нямам приятели просто с никой не ми е приятно да общувам никой не може да ме разбере камо ли да ме изслушат всеки говори ти го изслушваш даваш му съвет и после ти като го питаш нещо нито те изслушва нито нищо веднага променя темата е какви са тия приятели?? По-добре сам асоциален отколкото да се нервирам вътрешно и да тая в себе си отрицателна енергия в компания на такива.
Иначе и аз съм като номер 1 абсолютно същия и знам калко е гадно, припознах себе си също и в номер 2.
_(ThE L W0lF)_
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|