Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Поздравявам те затова, че на тези години размишляваш по този начин! Аз съм на 26 и те разбирам напълно.
Все повече хора си затварят очите за нещата, които пишеш, а % сред младото поколение е направо убийствен...
Мога единствено да ти пожелая да бъдеш достатъчно силен и никога да не прекланяш глава пред принципите си. :)

7.   Грешката ти е, че обобщаваш. Не всички са такива, подбирай си компанията. Ако трябва смени средата си, когато имаш възможност.

8.   "Всички сме били свидетели на обидни квалификации, форми на омраза (най-често към различните) и т. н., това е форма на егоизъм, " - какъв егоизъм виждаш в това? Знаеш ли значението на думата егоист? Егоистта иска да притежава нещо повече от другите, за какъв егоизъм говориш, когато ако негодуваш от показните и отвратителни гейски прайдове. Ако смяташ, че е егоизъм родители да искат да спестят отвратителната гледка, която децата им виждат на тези гей паради, това си е твой проблем. Докато тези "различни" не станат по толерантни към нормалните и да станат по дискретни, вечно ще виждаш "ЕГОИСТИ". Нормата на поведение, определя и отношението което получаваш.

9.   Съвсем прав си! За съжаление доста малко хора мислят като теб, но си мисля, че това не е от сега. Ще ти цитирам само една народна "мъдрост" за да видиш, че май сме си били такива от край време. "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му е зле! " Е, какво да кажеш повече за човек, които разсъждава така? Лошото е, че сега този егоизъм заразява все повече и повече хора и всички започват да живеят на принципа "Аз и само аз съм важен! " Да, до известна степен егоизмът е хубаво нещо защото няма как да очакваш другите да те обичат, ако първо не обичаш себе си, но в нашето общество нещата вече са излезли извън контрол и всеки е готов да минава, ако трябва и през трупове, само и само да е добре. Което за мен е крайно неприемливо, меко казано. Ама какво да правиш, твърде малко сме за да променим цялото общество, но поне можем да се опитаме да сме коректни и любезни с хората около нас и разбира се истински да обичаме близките си хора, без задни мисли и тънки сметки.
Малко са хората като теб, но точно за това са толкова ценни. Защото без такива хора нещата съвсем ще тръгнат на зле. Така, че не е лошо, някой да напомня, че на света има и неща като истинска любов и приятелство, а не само използване на хората с цел постигане на някакви егоистични цели.
Успех! И трябва да се гордееш със себе си.

10.   Първото неправилно което виждам в темата ти авторе е заглавието, няма общество без ценности, има общества с различни от твоите ценности.
Да хората са егоисти, но егоизмът не винаги е нещо лошо, точно егоизмът е този който води света напред, всички желания и стремежи възникват от егото. Безкористната полезна дейност е също проява на егоизъм, щом безкористието носи радост и щастие на този, който го прави, нали?
Да искаш дадено момиче само за себе си, също е форма на егоизъм, особено когато това е отражение на мислите ти за себе уважение. Ти имаш право да ограничаваш за изневери само себе си, да ограничаваш момичето си, това е самовлюбеност.
Няма нищо лошо във връзката на двама души, но ти искаш това момиче само докато виждаш целия свят в очите му, а дали това ще продължи дълго никога не можеш да бъдеш сигурен, така че ще бъдеш с нея докато си щастлив или докато ти се подхранва твоето собствено его. От друга страна обаче момичето не е парцалена кукла, тя също има его, нейното его ще държи на теб докато има полза от теб, емоционална или финансова е без значение.
Исках да ти кажа, че без егоизъм ние не можем да съществуваме.
При секса за една нощ, уговорен по фейсбук и двамата участващи са съгласни на сделката, и двамата виждат полза за своето его, така че тук няма нараняване на даден индивид. Участващите момичета са също толкова умни и в повечето случаи са наясно когато са лъгани, но щом се съгласяват значи намират полза за себе си в такъв вид контакти, тоест тук неуважение няма.

Не виждам нищо лошо да отстояваш своите си принципи, но ти се опитваш да съдиш обществото, защо не оставиш хората да имат своите си принципи? Защо ти е трудно да приемеш че техните принципи се различават от твоите? Защо е нужно те да правят, това което ти смяташ за редно? Уважението ти има цена, която обществото трябва да ти заплати, така ли? Това ако не е силна форма на егоизъм какво е?

11.   Брат и аз съм на 17 и съм на същото мнение всеки гледа себе си не го е грижа за другите а под значението приятел имат предвид използване и гледат само те какво искат да правят а теб никой не те пита и да кажеш никой няма да те послуша всеки си знае своето и това е. Кажеш им съвет нещо те почват веднага с техните теории и никой не те изслушва. Използват те просто да имат на кой да си изливат без мислените приказки и с кой да имат да излизат и все гледат на тях да им е хубаво, не им дреме дали ти искаш нещо или не. Затова вече съм се отказал и сега съм сам и по-добре вместо да си тровя душата с излишни простотии. Вече съм изгубил надежда да намеря свестни приятели, същото се отнася и за момичетата.
_(ThE L W0lF)_

12.   Различните поколения а и от там обществото като цяло менят ценностната си система според външната среда.
На пример по времето на нашите родители, качества като честност, трудолюбие, уважение към институциите (обществени и държавни) са били висши ценности.
В днешното общество са по скоро признак на... балъщина за съжаление. Ако искаш да успееш по добре да не си трудолюбив и във никакъв случай честен. За уважение към учители, полицай, лекари и други представители на различни институции просто няма да отварям и дума...
Но няма как да е иначе - в момента най примери за успели българи са предимно фигури натрупали богатство чрез различни престъпления, а известност - чрез просташко и курвенско поведение - особено разни плеймеитки които са известни единствено заради това че са правили сви*ки на някой футболист. Не с честност и не с трудолюбие.

13.   Виновните

Всички за всичко сме виновни”, каза навремето Достоевски. Дали това са думите, дали това е авторът, вече не помня. Но в онези младежки години, когато ги прочетох, се поядосах, че и на мен ми приписват неща, които не съм извършила. И наистина, откъде-накъде ще съм виновна за това, че хората умират от различни болести, затова че природата и цялото творение страда и погива, затова че има бедни, или че деца стават наркомани и умират едва ли не в младенческа възраст. Какво общо имам аз с това, че пътищата на България заприличаха на кланица, а в училищата учители и ученици не са сигурни дали ще се приберат днес живи у дома?

Че в болниците никой пет пари не дава за никого, а най-вече за болните, а защо не и за лекарите! Че съседът от нашия етаж се застреля с ловна пушка в гората, а онова скромно момче от 14-тия още преди десет години се хвърли под влака за София? Така и не разбрахме защо. И че през ден намирам спринцовките на наркомана от 6-ия апартамент на стълбището, което вече заприлича на операционна, но когато се разминаваме с нещастника по асансьорите всеки път извръщам глава. Какво съм виновна, че светът се препълни със страдание и болка? Какво общо имам аз с това?

Минаха години. Отговорите замениха въпросите, които ме измъчваха. Но от това не ми стана по-добре. Защото отговорите взеха да ме дразнят дори повече от въпросите. И защото разбрах, че когато човек се превърне в консуматор и започне да живее единствено за себе си, когато потъне в самодоволство и самодостатъчност, когато не се интересува от света около него, става виновен за всичко и за всички. Дали със своя егоизъм и аз не съм допринесла природата и творението да страдат и погиват; та нали искам да ми е топло, нали искам да ми е светло, нали искам хладилникът ми да е пълен. А това не става без жертви, защото „имането у мен” е скачен съд с „нямането у друг”. Нима не съм подминавала с безразличен поглед пушещите по улиците деца, когато съм можела да им кажа две думи за цигарите и как се отказват, когато вече стане късно. Дали не съм шофирала агресивно и умело, притискайки и унижавайки другите водачи, защото моята кола е по-мощна и рефлексът ми – по-добър? Кога съм посетила болен в смърдящите български болници и съм оказала милост някому там? (Та аз дори на свижданията на близък едвам издържам и бързам да си тръгна…) Дали не съм гледала безучастно, когато налагат някого на улицата, защото ме е страх и на мен да не ми сторят същото?

Както се вижда, отговорите не са по-добри от въпросите. И сега вече думите на Достоевски, или на когото там бяха, не ми се виждат странни. Сега вече знам, че и аз нося вина „за всичко и за всички”. Че бремето и на моя грях се стоварва върху всички и всичко около мен и най-вече върху мен. А който не вижда себе си така, нека пръв хвърли камък върху мене!

Оня ден, докато разчиствах вехториите у дома, попаднах на една руска книга и в нея открих следната истинска история, която прилагам по-долу. Това е викът на едно руско момиче, но би могло да е викът на което и да е съвременно момиче от която и да е точка на планетата Земя. И понеже наистина е вик, който иде от сърцето, нека изпълним нейното желание и нека го чуят повече хора.

Аз мисля, че казах достатъчно. Сега нека Олга довърши моя разказ, тъй както всъщност аз започнах началото на нейния.
ОЩЕ СМЕ ЖИВИ, А ВЕЧЕ НИ НЯМА

Уважаема редакция!

Пиша ви, защото вие все още не сте се отказали да се занимавате с такива като нас. Моля да напечатате писмото ми. За мен е важно то да бъде прочетено от младите хора – момичета и момчета. Искам да им кажа някои работи, за да се замислят и да се осъзнаят. Защото аз и другите от моята среда също не разбирахме по-рано много неща.

Казвам се Олга и съм на 18 години. Ще премълча фамилното си име… Вече от две години съм болна от СПИН. В болницата не съм сама, тук приятелите и приятелките ми са все такива като мене. Сега на всичко гледам по-иначе, не като преди.

Защо вие, възрастните, хвърлихте „под влака” нас, вашите деца? Защо ни прегазихте със секс, порнография, наркотици? Ние бяхме още деца, а „татковците” вече ни опипваха в леглото. „Майчиците” пък получаваха пари за своите деца. Вие, вие сте виновни за нашите болести и нашата смърт! Искате „разкрепостеност”, „разпуснатост”, „свобода”. Рекламирате „обратните”, поощрявате „порнографията”. Проповядвате „свободните връзки”, афиширате режисьорите-хомосексуалисти. Вие лелеете всичко това, удовлетворявате своето беснуване. А ние умираме!

Ние бавно умираме и не трябва да се лъжем, че нищо не се е случило с нас, че ще бъдем живи… Ние няма да имаме любов, няма да имаме семейства, няма да родим деца. Разбирате ли изобщо, какво става с нас, поколението, което идва след вас? !

Ние сме още живи, а все едно че ни няма. Лишиха ни от детство и ни отнеха бъдещето. Когато срещна на улицата възрастни хора или видя старци и старици, ме обхваща непонятно чувство, което не зная как да опиша. В него има обида, злост, безизходност, страх, завист, безсилие и невъзможност нещо да се поправи или да се промени. Защото вече е късно! Ние не знаехме какво значи любов, не знаехме що е „срам”, „нравственост”, „позор”. Всички тези думи вече си отидоха от училищата, от живота. Но вие ги знаехте? ! Ето, вие доживяхте до 70 години, до 80 години, че и повече, а ние няма да изкараме толкова! Ние ще умрем млади! Защо? За какво? Четирима мои приятели, довчерашни ученици, вече умряха. В моргата лежат студени. Едни други вече се погребваме…

Защо не ни предупредихте с вашия „безопасен секс”? Ние искахме да живеем! По-добре ниви да оряхме, трактори да карахме, отколкото сега да умираме от СПИН, облечени във вносните си дрехи. СПИН-ът и сифилисът станаха за младите хора нещо като хрема.

Аз се боях от мъжете, сега от нищо се се страхувам, сега всичко ми е безразлично. Нека те да се страхуват от мен, а ако „се поотпуснат”, ще получат за това „награда”… Ние бяхме мънички, не знаехме как се раждат деца, мислихме, че ги намират в чашките на цветята или че ги донася щъркелът. О, да можеше по-дълго време да си стоим в неведение, вярвайки, че наистина щъркелът донася децата!

А вас никой няма да съди за нас. Та нали не сте убили собственоръчно никого от нас. Само ни разваляхте, развращавахте с вашите „картинки”, с вашите „произведения”. Идвахте в училищата и, уж загрижени за нас, ни „отваряхте” очите колко „добре” би било да вършим „онези работи” не по мази и сутерени, а „цивилизовано”, като за целта ни прожектирахте филми и раздавахте брошурки. Такива насилници като вас сега не ги съдят, сега тях ги поощряват, вкарват ги във властта. И вие продължавате да вършите същите неща с други деца, по-малки от нас.

Престанете!

Ах, колко щях да съм днес благодарна на този, който би изтръгнал навремето цигарата от ръката ми, би ме „сгрял” с коприва отзад тогава, когато още можеше да бъда спасена, когато още можеше да бъда измъкната изпод „колелата на влака”!
Помогнете на тези, които милеят за своя народ да прекратят това, което става навсякъде из нашата страна! Помогнете да се прекрати това безумие! Приемете закони и забранете порнорекламите, порнолитературата, филмите, наркотиците, водката. Ние погиваме, но и вие – също!

Кой кара влака? Пияниците, „обратните”, „свободните” от срам и отговорност? ! Ние сме под тях… И те минаха през нас. Свършено е!
Олга. Краснодарски край.
(Препечатано от „Советская Россия”, 17 май 2001 г. )

Предговор и превод от руски: Десислава Главева


http://www. pravoslavie. bg/колонката/Виновните/

14.   Целият свят се върти около секса

15.   За мненията, на всички ви благодаря. За мен беше наистина важно да видя, че не съм сам, а някои от коментарите бяха повече от изчерпателни, за което искам да искажа специални благодарности. Номер 13, историята ти описа напълно това, което ми се искаше да изкажа, но думите не стигаха - благодаря!
Да, имаше и различни мнениия възникнали от недоуточнеността на историята ми или просто друг поглед върху нещата, но за споделеното ви благодаря искрено.
От автора

16.   Виж, какво, номер 10, това, че някой човек мисли различно от "стадото" не значи, че непременно трябва да го хвърлят на вълците и даги оставят да го изядат. Обществото е такова, че винаги като видят някой умен и интелигентен човек, който може да им отвори очите и да им каже истината, те веднага му запушват устата с тиксо, за да си остане истината забулена. Много жалко, че много хора не могат да я понесат и затова правят жалки опити да я прекрият (не говоря за правителствени тайни, но и това е възможно). А относно развратът, той си витае открай време от средновековието, та чак до сега.

17.   Така, първо настръхнах когато прочетох всичко това и съм съгласен на 100% даже мисля по същият начин и пуснах подобна тема надявам се да я видиш и не, не мислиш погрешно просто морала в човечеството се е преобърнал... Като зараза е "на теб не ти пука щом е така и на мен не ми пука" всеобщ и всестранен егоизъм и хората като нас са АУТСАИДЕРИ...

18.   Най-накрая една хубава тема, различна от "Изневерих му" "Не ми става" и такива работи. АМи, приятел, работата е следната-бъди тарикат. Прави добро, не говори лошо, не се занимавай с интриги, обаче като видиш, че те цакат-прави им гадно. Гадно всмисъл казвай им нещата в очите, ако трябва удряй ги, но не зад гърба, защото после ти си само виновен, а те не. Прави си кефа, хващай си хубави приятелки, гледай да си осигуриш "гръб", връзки и накрая хубава работа. Така ще ти е малко по-леко. Иначе, ще се депресираш и недай Боже ще направиш някоя глупост. Поздрави за това, че си ЧОВЕК! ;)

19.   Не си пълни главата с кумунизъм...
Или ти използваш, или биваш използван...
за жалост днес е така.