Глупаците, които търпим 2
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1460 пъти
Здравейте, може би малко от вас знаят запървата ми статия със същото заглавие, но и този път имам малко свабодно време, така че бих искала да споделя отново мнението си относто тормоза в училище, защото очевидно никой все още не е започнал да възприема това като сериозен проблем засягащ повечето ученици, а аз като такъв бих се заела с задачата да поразсъждавам как могат да се направят сериозни реформи не само в училищтната, но и в държавната политика за прекратяване на подобни действия. Може би мислите, че малко се изнасям, защото сама не мога да го направя, но не пречи все пак да се замисля, пък и най-малкото да заинтересувам и вас отностно проблема. Например ще започна с наблюденията от началното ми училище, където в последно време се правеха опити да сезамаскират като решени подобни проблеми като бяха сложили една пластмасова кутия с катинар, където учениците да пишат проблемите си в училище и това да е начина, по който да се продцедира. За мен лично това беше един изключително глупав подход, защото дасме честни едва ли учени, който е жертва на тормоз би се осмелил да напише бележка, а и да го направи какво, да не би някой да го приеме сериозно, глупости! Пък дори и това да се случи, пак питам какво, викат родителите и на побойника(да го наречемпобойник, защото няма друг синоним, обозначаващ човек, който нанася психически тормоз или поне в момента не се сещам за такъв. ) и на жертвата на тормоз, побойника нима ще признае, а родителите му как мислите в повечето случаи биха го защитили непременно. А после би могло да стане и по- зле побойника да стане още по-агресивен, защото съученика му се е осмелил да му създава проблеми и от такива ситуации няма как да се измъкнеш по тозиначин, е не изключвам варианта тормозещият да си вземе поука, на това се случва в редки случаи. Други такива опити, но с не много сериозни намерения към прекратяването на тормоза съм наблюдавала, но те не са толкова по- различни от описания. Решения, които аз бих предложила е за това да се състави някакъв училищен закон или клауза, която да обозначава и строги наказания, а също може би ако ученик реши, че трябва да се справя сам и да отиде в директорсия кабинет да говори с директора отностно проблема да му бъде позволен преглед на записи от камерите, за да докаже наистина, че е жертва на тормоз и да могат да се предприемат съответните действия. Друго важно е освен да има доказателства, подкрепящи го да говори не с учител, с директора, защото често учителите не могат сами да се справят с тормоза над ученици в час, просто е непосилно да се справиш с 30 ученика да 40 минути, а има и случаи когато учителя не доставя информацията до дирекцията, защото проблемът не им се струва реален. Друг съвет, който се отнася само до учениците е да се опитат да затапват обидите с по-силни аргументи, но да не са вулгарни, а остроумни забележки, заради които да не ви обвинят че сте вулгарни, а да се разбере, че просто се защитавате, но не го предпоръчвам на всички, защото последиците зависят от това в каква ситуация сте. Друго, което бих посъветвала е да не изглеждате уплашени или притеснени пред човека, който ви тормози, защото това го нахъсва, опитайте се да изглеждате по- самоуверени и да изглеждате така сякаш думите му не означават нищо за вас най-малко пък да ви засегнат. Поне аз по този начин се справих донякъде с по-силната форма на психически тормоз, но пак казвам ако се справяте сами по- дабре да прецените удачната ситуация за подобен вид защита, защото ако не знаете действително какво правите може да стане по-лошо. Никой не може да даде правилните съвети за това как да се справим сами, защото в повечето случаи е доста трудно да се справяш сам, а пък и никойне маже да даде точните съвети, защото има толкова много ситуации, че не може да бъдет предвидени. Най-полезният съвет е да не се научите да не се влияете от психическия тормоз и да не понижавате самочувствието си от това, замислете се че има хора в много по-лошо състояние от вашето, които се справят без да рухнат. Не се поддавайте, защото човек, който е успял да изтърпи и да се съвземе от психическия тормоз, той е пример за другите. Пък и звездите по кориците на списанията и за тях колко хейт се е изсипал, но въпреки че изглеждат перфекнто, въпреки да измат много недостатъци. Просто все ще се намеринякой, който да не хареса как се обличащ, как се дъжиш и т. н. А отностно тези, които са свидетели на тормоза, не вярвам да умрете ако не стоите безучастни, а направите нещо като да повикате учител например, защото когато има свидетели и доказателства, тогава могат да се предприемат мерки срещу тормоза.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 4608a42371

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Тука не ти е място за статийки ще има двама-трима, коите ще са тийн и ще се зачетат

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 8fd319e6b0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   От 1 до 7 клас тъпях тормоз. Бях пълното дете и никой "нормален" няма представа какво преживях. Бях малко момиченце, а момчета от по-горните класове са ме удряли с юмруци. Ръцете ми (в областта около рамото) бяха винаги в синини. Толкова сини, че чак синьо-черно. Класа ми и той постоянно ме унижаваше. Какви ли не обиди са чули ушите ми. Скубали са ми косата и ръцете им е оставяла шепа косми. Заплашваха ме, че ако кажа на родители ще ме намразят още повече и ще ме унижават още. Единствения човек на който имах смолост да казвам беше класната ми. Ужасно нехайна жена. Казвах й, а тя ми казваше "стига с тези детски истории.. големи хора ще ставате уж". С една дума не стига, че понасях конско от класната.. ами после побойниците ми казваха " видя ли бее на никой не му пука за теб свиняя" Слава на Господ след седми клас се изместих в друго училище, сега ще съм 11 клас и такива истории няма. Резултата е : Многобройни комплекси, които придобих. Все се подценявам, не вярвам в себе си, не обичам да ме хвалят, мразя да се срещам с хора. Обичам да си стоя сама. Насилието в училище го има!! Но мерки за премахването му няма! Аз се махнах от този ужас, но горко му на бъдещото поколение....

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: fed094561a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей авторке! Майка на гимназисти в горен курс съм и съм наясно за какво говориш, и аз съм преживявала училищния тормоз като дете и съм се притеснявала как ще се справят децата ми с това. Дали съм съумяла да ги възпитам така че да успяват да се справят със ситуациите, дори в началното им училище посетих психолога на училището заради фрапиращи случки, които децата ми разказваха след училище. Но това ми беше за пръв и последен път, защото не е правилно родителят да помага на место, а да говори в къщи и то още когато децата са малки, във вид на приказки се разказват дадени ситуации и развръзката им за да знае детето от какво как да се самозащитава и да си търси само правата. Дете което бива тормозено в училище пропуските са в родителите му, те не са съумели да го възпитат, как да се справя. Малка си и още не си наясно за нещата в живота. Възприемаш учителите и директора на училището като надзиратели в затвор, даже повече. Вменяваш им нови задължения, като си мислиш че те са длъжни да всяват ред в междучасията. Да те са длъжни донякъде, но в задълженията им влизат само да няма фрапиращи случаи на тормоз с побой, или тежки физически наранявания и сексуално посегателство, психическия тормоз не влиза в задълженията им. Те в никакъв случай не са длъжни да се занимават с дребни обиди, че някой не харесвал нечии дрехи, някой дръпнал нечия плитка, някой счупил нечии телефон и др подобни. Разбирам, тежко е че има тормоз в училище, но винаги е имало и това е една подготовка за живота. Защото ако днес се даде шанс на ученик заради сдърпване да отива при директора и той да му обръща внимание и да го изслушва и защитава, утре този ученик отиде да работи в голям концерн и ако колегата го смъмри неправомерно, той при собственика на завода ли ще тича да се оплаква? Директорите не са психолози и не са длъжни да изслушват ничии терзания, ако липсва средна или тежка телесна повреда. Училището е затова, за да се научи човек от млад, да живее с обществото с което ще му се наложи през целия си живот да работи и живее, да си защитава сам самочувствието, правата или както искаш така го наричай. Иначе е най-лесно, ставаш частен ученик и така няма да имаш контакт с побойници, взимаш изпитите за предметите, кой колкото бързо изкара изпитите продължава по нагоре и така, обаче на този човек ще му липсва умението да се справя с нападките на обществото, а те са навсякъде в живота, в работата /както си споменала за звездите/ това важи и за всяка длъжност, където и да работиш един ден ще има хора да ти одумват облеклото, ще има хора които да правят интриги против теб, ти трябва да имаш опита от училището за да можеш да се защитиш и да си търсиш правата в бъдеще. Все пак надявам се да си наясно, че след като завършите училище ще работите и ще се наложи да работите точно с тези хора, които са били проблемни в някое училище, днес този който е побойник в 8 клас, само след 5г ще е шофьор на камиона който доставя стока в собствения ти магазин, например. Наложително е да се справиш и там няма директор който да помогне. ПП желая ти до 5г да имаш собствен магазин. И по спокойно остави знаещите хора да оправят тези неща държавите или по точно министрите знаят защо правят обучението в училища а не по скайп.

 

...

горе^

преди: 9 години, 5 месеца hash: 2e6d4527d8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Та сега аз няма що да се притеснявам защото съм Furious Аdrenalin щом адреналина ми се вдигне става лошо или бягаш или осакатен си тръгваш но рядко се стига до тази точка а стане ли бягай но съм против насилието на учениците затова не искам да осакатявам никой особено когато пребиват момиче тогава направо помитам всичко по пътя си

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 064ea9603b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   " защото дасме честни едва ли учени, който е жертва на тормоз би се осмелил да напише бележка, а и да го направи какво, да не би някой да го приеме сериозно, глупости" Предполагам, правопистЪ ти е плод на насилието в училище. Нека ти обесня едно - Ако ти не потърсиш правата си по някакъв начин, то те ще бъдат стъпкани и погазени. Ако учениците са малко по-смели и се опачат от побойниците, то ще има реакция във всяко едно училище. Съветите ти за "остроумни" отговори, биха проработели, но повечето побойници са изчадия на чалагрим, без грам образование. Речниците им рядко надхвърлят 500-600 думи, затова е малко вероятно въпросната сган, да разбере коментарите ти. Все пак говорим за третостепенни човеки същества, които ще станат миячи и товарачи на боклук. "А после би могло да стане и по- зле побойника да стане още по-агресивен". И какво? Ще бъде изключен. Ако нанесе побой над друг ученик, го грози и среща с по-висши инстанции. И това е супер. Преди години, в моето училище имахме един "бияч". След множество молби и един бой, този ученик бе изключен. След като бе изключен, чакаше пред училище друго дете и го заплаши с нож. Тогава се намеси полицията и въпросният индивид, до ден днешен работи най-мизерните работи, за стотина лева на месец. "Пък и звездите по кориците на списанията и за тях колко хейт се е изсипал, но въпреки че изглеждат перфекнто, въпреки да измат много недостатъци. " По-кориците? Само да те светна - Дори звездата от корицата не изглежда, като звездата от корицата. А "хейт"-а е добре приветстван. Аз никога нямаше да знам за половината от певците, ако не бяха подигравани и мразени от други хора. "А отностно тези, които са свидетели на тормоза, не вярвам да умрете ако не стоите безучастни, а направите нещо като да повикате учител например" - Единствения ти добър съвет.

 

...