Съсипана съм от любовта!
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1135 пъти
Чувствам яд, чувствам как всеки момент ще избухна в сълзи. Пред очите си виждам стотици картини, по-скоро представям си ги само. Чувствам и онази празнина, която той остави.. някъде там от ляво е и с всеки изминал ден се уголемява повече и повече.
Но по-важното е, че мразя целия живот! Мразя и съдбата, която ми отреди това! А преди ги обичах, но преди не го познавах. Защо трябва да страдам така? Защо му е трудно, защо не може да ме обикне? Добре, наясно съм колко глупаво и смешно звучи израза "защо не може да ме обикне", но поне защо не поиска да ме изслуша?
В стомаха си вече не чувствам пърхащите пеперуди, по-скоро бих искала да повърна, да се затрия в нищото и да не изпитвам чувства. Но.. чувствам! Чувствам, че сърцето ми буквално, ама буквално е в пламъци, изпраща огън по кръвта ми до цялото тяло, през дланите ми до ходилата. Изражението ми е безмълвно, въпреки че и в думи искам да избухна. Не мога!
Защо не ме потърси толкова време? Защо поне не ми се извини? Нарани ме безкрайно много, подигра се с човек, който искаше да му каже, че е целия му свят. Колко много продължавам да го обичам!? !
Не мога да повярвам на себе си!! Не намирам обяснение! Той за мен е само болка. Аз в такъв случай мазохист ли съм? Преди бях толкова силна, а сега заради чувствата си съм най-слабия и нерешителен човек на света. До преди час решената да го изтрие от живота си-аз-сега, точно когато трябва да съм най-непоколебима, искам да го намеря, да му се хвърля на врата и да плача с часове... или поне до като не дойде тя..
Телефона звъни, от най-добрия ми приятел получавам съобщение "как си? "Няма да му отговоря, рискувам да го нарания, само защото е момче. Знам, че се притеснява за мен, но не мога! И него наранявам и останалите и близките си! Те сега ще започнат да ми се обаждат и да питат как съм? ! Ще ме утешават и ще кажат "Ще мине".! Не няма да мине!
За Бога той се отнесе с мен като с последната и избра нея-малката, глупачка, която си мисли, че всичко, което хвърчи се яде! Как бих могла да съм при това положение? Как да съм като знам, че би потърсил всяка друга, но никога и мен!?
Аз изгарям, усещам как се затривам. Знам, хиляди пъти ми казваха, че той не е за мен, но нещо, необяснимо, вътре в мен затреперва всеки път щом го види! Никой не разбира това чувство, вече дори разумът ми започва да пита сърцето, защо не се отказа, а в отговор то започва да бие лудо.
Всичко свърши, това е реалността и не само, че загубих, чрез собствените си решения, аз съсипах, сама, себе си! Не мога и не виня никого, аз избрах да тръгна по този път към него.
Но има и друг проблем, това не съм аз! Не виждам вече предишната-знаеща към какво се стреми, вярваща в себе си-Аз! Така, че и да се опитам по някакъв начин да продължа, не знам как! Та аз ще го виждам още всеки ден в продължение на година и няма да е сам, ще бъде с нея, сякаш нарочно!
Но аз съм си виновна. Може би не в пълното си съзнание, защото бях опиянена от погледа му, но с яснотата, че ще бъда наранена тръгнах на сляпо към него.. и имаше доста препятствия, и падах доста, но го достигнах, въпреки егото си дори, а той, точно той ме бутна долу в зейналата пропаст...
И сега, след всичко, дори и да се смисли не мисля, че може да ме извади от там! Никой не може, може би никога!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 779e0ca589

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила нищо не разбрах от написаното ,но времето лекува всичко

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 327c556e6d

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Боже мой, все едно това аз съм го писала, сякаш съм копирала написаното на листа и съм го поставила тук, сякаш прочетох как аз се чувствам!!! Миличка ти буквално ме разплака! Повярвай, познато ми е чувството много! Любовта боли! Много боли, особено несподелената любов!!! Няма нищо по-лошо и по-съсипващо от това да обичаш и да не си обичан.. Чувстваш се наранена, предадена, съсипана, тъжна и в същото време и ядосана! Ядосана на съдбата, на себе си! Цялата изгаряш от вътре, мъчиш се и просто не си намираш място! Иска ти се да се затриеш някъде, да изчезнеш и повече никога да не се върнеш! Някъде, където няма никой и нищо, някъде, където си самичка, където няма хора, няма чувства, няма болка и тъга!!! Чувстваш се не на мястото си.. не ти се живее повече, сърцето ти е разбито на хиляди парченца! Очите ти се пълнят със сълзи и просто не можеш да издържиш.. иде ти да отидеш при него и да му се хвърлиш на вратът, пък да става к'вото ще! И в един момент си го представяш и не знаеш какво чувстваш по дяволите! Прилив на гняв, може би! Гняв, смесен със много тъга и болка към този човек, за който си била готова да направиш всичко! Всичко, а той дори не си направи и труда да ти се извини, просто изчезна от жовота ти, махна се!!! Чувстваш се празна, една част от теб я няма.. една, а всъщност всичко! Виж, аз не знам твоята история, но знам, че и аз се чувствам като теб и само ще ти кажа да гледаш смело на пред и да си силна, защото първата любов в живота никога не се забравя и цял живот ще ти тежи, ако не я превъзмохнеш! Знам, много е трудно, но мила, такъв е живота- създадени сме да страдаме! Гледай напред, бъди смела и вярвай в себе си! Никога не се предавай!!! Желая ти късмет!

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: a7fda675f1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Както номер 1 и аз нищо не разбрах, но той не те заслужава... няма смисъл да хабиш сълзите си за такива. Там някъде има някой който би убил да изпитваш това към него просто се обърни на другата страна и забрави.. И между другото трябва да станеш писател...

 

...

горе^