Имам нужда да се измъчвам
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1107 пъти
Винаги е било така но на скоро наистина го осъзнах. Не знам защо, не знам как но някак обичам да не кажа обожавам да се самоизмъчвам. Не говоря за буквално измъчване, физическо нараняване или нещо подобно. Говоря като цяло. Когато ми се възложи някаква труда задача която знам че ще ми отнеме много време и усилие въпреки че на момента съм ядосан или недоволен всъщност вътрешно изпитвам някаква радост. След като го свърша, след като ми е отнело цял ден и на края на деня съм физически и психически скапан се чувствам - перфектно. Трудно е, гадно е, не бих си го избрал, но съм някак доволен че са ми го дали защото се чувствам така след като съм го свършил. Някак се радвам ако денят ми е изпълнен със изключително трудни задачи. Дори и притеснителни, сериозни неща. Вътрешно се радвам когато нещо се обърка защото значи че ще се случи нещо интересно и че ще е трудно да се поправи.

Сега вече се замислям. Дали не копнея и не причинявам такива случки защото живота ми е сучен? Като цяло аз съм много мързелив човек, мога с дни да седя и да гледам сериали и да не се помръдна освен за тоалетната. Живота ми е доста скучен. Дали за това се радвам на трудните задачи, но пък това не е ли в разрез с мързела ми?

Възможно ли е да не съм мързелив, а просто подсъзнателно да не правя нищо с цел да се натрупа и да станат проблеми за да си създам житейско развлечение?
На моменти се усещам че всъщност не съм мързелив, има моменти в които имам доста голямо желание за работа, а в други никакво. И когато "ме мързи" не ми е гадно или трудно да направя нещото, даже ми е приятно като започна да го правя, но някак си вътрешно, без каквото и да е обяснение спирам да го правя и сядам да правя... нищо, да правя нещо което изисква минимални психически и физически дейности като например да гледам сериал или др.

Знам че задавам някой доста сложни психологически въпроси но наистина искам да чуя мнението на друг. В малък град съм и тук няма психиатър, а нямам паричните възможности да пътувам до по голям град за това. Иначе бих отишал да разбера някой неща за себе си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: f1e29790d1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Пълни глупости, ти да не си същия този който е писал историята "Мисля, че полудявам"? Eдинствения съвет който мога да ти дам е да си намериш хоби или просто да излизаш с приятели и да спреш да се филмираш. :)

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 73851b31a7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Влязъл си във филма и то здраво...не ти се обръща достатъчно внимание , а когато някой го направи е за да свършеш някаква работа...затова се кефиш като циганче на баничка... Като цяло - живей си живота и не се мисли за нещо особено...

 

...