Свръхамбициозно семейство
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 2561 пъти
На 16 съм, момиче. В семейството ми всички са висшисти. Майка ми и баща ми са лекари, баба ми е била учителка, дядо - икономист... Аз също проявявам по-високи интелектуални качества в някои области, колкото и нескромно да звучи. Интересувам се от много неща. Не се старая много, когато уча, ами просто удоволствието, което ми доставя науката, ми помага да си научавам всичко страшно бързо.
Но като всеки тийнейджър и аз предпочитам забавлението. Досега то никога не ми е пречило на отличното образование. Влекат ме спорт, мода, музика, купони, момчета, астрономия, езици... Не обичам да ми казват какво да правя, защото често то е в противоречие на собствените ми желания. Онзи ден баща ми ме видя да обработвам снимки на компютъра и ми се скара, задето "от години тъпча на едно и също компютърно ниво". Той иска да се уча да правя сайтове и да програмирам (имам предвид на мноооого по-високо ниво от часовете по инф. техн.), а преди 3 години опитах. Успях, защото имах много забавна идея и я осъществих, но интересът ми отмина. Това не ме влече ИЗОБЩО. Дори ме дразни, досадно е и ще бъде тотален терор за мен да се занимавам само заради баща ми. Разкрещях му се, защото ми го повтаря от доста време насам.
От друга страна, сега почвам 10 клас и още преди да сме стартирали като хората учебната година, майка ми пак започна с неините ужасни амбиции. "Ти трябва да си НОМЕР ЕДНО, не признавам номер две." Има едно момиче (Х), с което в класа често си разменяме "титлата" за най-умна по английски език например. Аз съм против подобни етикети, защото всеки го бива в нещо - въпрос на талант, на труд и т.н. Х не обича математиката, докато аз я обожавам и т.н. Но майка ми непрекъснато ми я дава за пример по някакъв повод - че тя е от друг град и пак на квартира се справя, че аз съм много по-несамостоятелна, че тя ще ме задмине и т.н. Както казах, в класа няма надпревари и т.н., просто дискретно и неофициално ни определят като двете най-силни ученички. А и се разбираме чудесно, без да сме имали дори един повод да се караме за успеха и за определението "най-умна". Баща ми поне не ме ядосва толкова заради учението, но пък той се е захванал за компютъра...
Баба ми налива масло в огъня. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН и тя, и майка ми - зависи в апартамента на кого съм - първо питат: "Днес изпитаха ли те? Имаш ли шестица? Слушаше ли в училище?" Сякаш не мога да се оправя сама!!! Вместо да ме питат дали някой не ме е нагрубил, дали си изкарах забавно, дали денят е минал неусетно, дали не се чувствам зле, защо съм бледа и защо съм се свила на топка... те най-много да кажат: "Днес нямаш настроение. Да не получи петица?"
А аз въобще не съм такъв фен на високите оценки - не са ми фикс идея. Колкото и да си мислят, че съм бележкарка, всички знаят, че имам къде-къде по-любими занимания. В училище дори съм сред популярните и най-дружелюбните. Не желая да бия на очи с успехи, а с приятелски качества.
С разговори не става. Дори и да им повтарям, те са закоравели свърхамбициозни хора и думите ми нищо няма да постигнат. Искам съвет как да се абстрахирам! Понякога се съмнявам в себе си и в умствените си качества само защото нашите не спират да искат повече и повече!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 4 месеца hash: 9f4202b919

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Доколкото разбирам ти си ясно със себе си и това което искаш, и аз съм имал 1-2 приятели от такова семейство и този натиск от родителите им е до момента в който станат на 16-17 години и не започнат да отстояват позициите си, просто и ти трябва да си по настоятелна към тях със това което искаш и не искаш да се занимаваш. Трябва да им покажеш, че можеш и сама да избираш кое е правилно за теб и кое не...

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: 37bf52d372

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ужас. Ни е да се опълчиш, ни да се абстрахираш. Не знам какво да те посъветвам.Гледай да запазиш спокойствие и хладнокръвие и по възможност да не мислиш за това. Като ти кажат нещо, заяви им своята позиция без дразнене и нерви, спокойно, но твърдо и категорично. Например баща ти като ти каже, че тъпчеш все на едно компютърно ниво, твърдо му кажи, че компютъра не те интересува и няма да ставаш компютърен специалист.Гледай мисловно да се откъднеш от това колкото може повече. Ех, знам, че не е лесно. И аз съм родител и не одобрявам нагласата на родителите ти. Ако те нападат кажи им, че този състезателен дух е остарял модел, и си отживява времето. Което всъщност си е вярно.

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: 0854c4c586

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Kажи им, че ще си докараш булимия и ще се влачиш по болници с години, ако не престанат да те пресират. С мен се случи точно така...все се стремях да удовлетворя нечии очаквания противно на собствените си преценки и желания и неудовлетворението ми изби в нездравословни хранителни навици. Това заболяване е много 'модерно'. Щом родителите ти са 'в час', ще разберат посланието. Хранителните разстройства се неричат болести на максималистите и на свръхамбициозните. Развивай се, стреми се да постигаш целите и желанията си, НО си пази нервите и си изживей младостта. Трябва баланс, всичко друго е излишна суета.

 

...

горе^

преди: 14 години, 4 месеца hash: 0d18353b4b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Кажи им че на сила хубост на става. Щом не ти е на сърце това с компютрите, недей (на мен лично ми е). Важното е да правиш това, което ти харесва. Това с оценките е глупаво, оправдано е само ако ти трябват за да взлезнеш някъде, и там да учиш това което ТИ искаш (да не говорим че училището особено българското образУвание е порно отвсякъде). Като цяло им кажи че те притискат прекалено много, и дано раберат от дума. Добре е че имаш амбициозни родители, не трбва да прекаляват и да се вманиачават, но ако са мухльовци идват мизерията и лишенията, а те не са едно от най-приятните неща които може да ти се случат!

 

...

преди: 14 години, 4 месеца hash: d5e7718b35

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Позната история. И аз съм минала през горе-долу същото, както и почти всеки тийнейджър Единствено мога да ти кажа да не се ядосваш напразно, защото няма смисъл. Родителите винаги ще искат най-доброто от/за теб. Трябва просто да приемеш, че не го правят, за да се заяждат с теб или да ти натякват, въпреки че на теб ти изглежда така. Изглеждаш умно момиче, просто гледай да приемаш тези ситуации в живота без излишни емоции, колкото и да се дразниш. Показвай им, че приемаш съветите им и ги разбираш, но не се оставяй да те вкарват в избран от тях коловоз и максимално спокойно отстоявай мнението си. Колкото и невъзможно да ти се струва това - друг начин няма - родителите са си родители :)

 

...