Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Прочела съм доста истории тук, но тази точно ме трогна и ето ме- реших ще отговоря. Пише момиче на 18 години и ако мислиш, че твоят баща не е бил на място ето няколко кратки факта за моя: има 3 брака и, разбира се, аз не съм от последния. Има и 3 деца, от 3 различни жени. За 18 години се е сетил 2 пъти да ми помогне с пари. Преди се обаждаше на майка ми поне да чуе как съм, що съм, но от известно време и това не прави. Бях в София за 4 дена, а той не намери 2 часа да излезем въпреки желание от моя страна, после питал мама защо не съм го търсила. И на мен това ми тежи адски много... но няма какво да се направи. Понякога така се стичат обстоятелствата, но едно мога да ти кажа- по-добре без баща отколкото свидетел на безкрайни скандали, караници или в твоя случай- безразличие. Главата горе и се надявам наистина един ден да си прекрасен баща за да не изпита и твоето дете горчивината от това да расте без баща.

8.   Браво, момче!
Дано повече хора прочетат историята ти и разберат, че децата не се отглеждат като домашни любимци и не е достатъчно само да са нахранени и облечени, а имат нужда от внимание и уважение.
Всчко дете има нужда и от майка и от баща, които да го обичат и ИСТИНСКИ да се интересуват от него и от живота и чувствата му.
Най-добре тази история да прочетат всички егоистки решили да раждат деца без мъж, защото някой им е втълпил че трябва да се размножават или трябва децата им да ги гледат като остареят.

9.   Аз съм израснал без майка, защото когато съм бил на 3 е починала. На моменти ми беше много тежко, но се свиква. Има много хора в подобно положение, че и по-лошо, които не се оплакват. Не се впечатлявай от неща, които не можеш да промениш, а освен това са в миналото. Гледай напред, защото живота е толкова прекрасен и не бива да минава в оплаквания, а трябва да му се наслаждаваш. :)

10.   Много добра тема и много добри коментари горе, затова искам малко се опитам да разгледам нещата от друга гледна точка.
Нека не забравяме, че и родителите са нечии деца - те самите често са страдали в деството си и съответно като родители им е трудно да се справят, а и да изразят чувствата си. Отделно има много хора, които не са били готови да бъдат родители. Това не ги оправдава, разбира се, но може би заслужават да се опитаме да ги разберем особено в случаи като описания от Автора - в крайна сметка баща му не е лош човек някакъв, а просто не намира сякаш език, подход към сина си, а докато и двамата са живи, това може да се промени.
Говоря от личен опит. Едва като порастнала жена осъзнах, че моите родители са дали всичко от себе си въпреки големите им грешки, защото те самите са имали много по-тежко дестство от моето - бащата на майка ми е починал тя като е била под 10 г., а бащата на баща ми е пиел и ги е бил. Баща ми също имаше проблем с алкохола, но не е бил агресивен, а по-скоро го избиваше на плач и се държеше действително като малко дете, работеше и на смени и нямах вземане-даване с него, в един момент почнах да го избягвам, защото нямаше какво да си кажем, но чак сега осъзнавам, че всъщност той винаги си е бил тук, винаги е поддържал семейството според възможностите си и съм могла да разчитам много повече на него, отколкото съм го правила. Чак като голяма жена проведох разговори с родителите си, защото и от двамата се чувствах пренебрегната като дете и попитах ЗАЩО за Бога не ми обръщахте никакво внимание, имах нужда от вас.
Отговорът беше - „Мислихме те за толкова независима, толкова силна, че просто не виждахме какво можем да ти дадем. Ти сама не се интересуваше или имаше някаква преграда към нас“.
Това беше голяма изненада за мен, защото от най-ранното си детство всъщност тези хора не ми обръщат обективно погледнато внимание - отгледала ме е повече баба си, учителката в детската градина, отклкото те, а имах и сестра, която създаваше много проблеми и бяха заети винаги с нея някак си.
Сега си давам сметка, че родителите ми не са осъзнавали ролята си на такива, отговорността си като такива, нуждата на детето от тях, а просто са продължили да живеят като деца (деца на бабите ми) и да чакат някой друг да бъде родител, да поеме тази отговорност и дори към сестра ми не са били като родител към дете, а като братче и сестриче или като добър приятел.

Разказвам това, защото мисля, че проблемът при Автора е сходен майката може би и нейните роднини без да искат насаждат своята обида от този мъж към детето.
Почвам от зад напред.
Впечатление прави, че Авторът се чувства и ВЯРВА, че бащата няма интерес към него, предпочита всички останали, не иска да дава пари и така нататък - това са типично женски тегоби и дори изрази на една изоставена от мъжа си жена, една пренебрегната жена и нейната ревност от приятелите на мъжа и другите му занимания - сигурно такива са били и скандалите им, но синът е нещо уникално за един мъж - той не може да бъде заменен ей така с децата навън, но виж ако имаш у дома сърдита и наранена майка, която ти повтаря, че баща ти не те обича, а предпочита чуждите деца, то е естествено, ще в един момент ще повярваш. Избирателна е нашата способност да възприемаме обстоятелства - ако четири - пет човека всеки ден ти говорят колко зле се е отнасял бащата, какъв бил, то ти ще повярваш, че той е такъв и към теб и по-лошото - ще се чувстваш задължен да мислиш лошо за твоя Отец и непрекъснато да търсиш някакви случки, които да потвърждават предварително насаденото ти мнение.
Хайде да се пробва Авторът да каже нещо добро за баща си пред своите роднини и майка си - ще бъде смазан буквално. Ами как такъв син да не се отрече от баща си.

Горе писа някой как баща нямал, защото бил курвар и майката го била изгонила. Интересното е, че всъщност бащата е изневерил на жена си, но не и на децата си - той се е провалил като съпруг, но защо да се е провалил и като баща? Защо трябва да се отказваме от бащите си, само защото се е провалил брака им с майките ни?
Човек има един баща и една майка, но може да се жени и омъжва многократно. Редно ли е да се отказваме от единия си родител, защото другия е наранен и обиден и дали ни обича родителя, който изисква такова нещо от нас, дали сърдитата майка си дава сметка какво прави, настривайки сина против баща му? Особено син-баща е много важна връзка, която не бива жените да разбиваме ако искаме доброто за синовете си.

Авторе, не оправдавам баща ти - той прави голяма грешка, но се пробвай да го разбереш. Това, че говори по телефона и изобщо е неспокоен, когато ти си при него значи, че се чувства некомфортно, неудобно. Възможно ли е да имаш отрицателно отношение към него и той да го усеща?
За играта с децата навън - възможно ли е да се включва в такива игри, за да те анимира и да играете заедно футбол да кажем, но да го е страх директно да ти каже „Хайде да играем футбол“, за да не го отблъснеш?
Ти пробвал ли си да го питаш дали би играл футбол с теб?
Да, знам че искаш той да каже нещо такова, но... той може би също е дете в себе си, несигурен е, вижда те голям и силен, не знае как да се държи с теб, страх го е да не го отхвърлиш, защото така както майка ти се чувства убидена и така нататък от него, може би и той в момента се чувства изоставен от вас, самотен и непотребен - в него също живее едно малко дете, което просто не знае как да постъпи.

Няма безгрешни хора, няма безгрешни родитли. Ние като родители също ще правим своите грешки и е наивно да смятаме, че това няма да е така.

Специално към жените се обръщам - мили дами, нека много внимателно избираме бащите на децата си, но веднъж направили този избор, нека стоим зад него. Не отнемайте бащите на децата си, само защото бракът ви не се е получил. Вие нов мъж можете и ще срещнете, но детето ви може да има само един баща.

Надявам се Авторът и другите като него да намерите език с бащите си, защото си заслужава.
Най-трагично е за хората, чиито родители са починали - те вече не могат да им кажат това, което най-много биха искали да кажат.
Вие кога последно казахте на бащите и майките си „Обичам те“ или „Радвам се, че те има“?
Замислете се...докато не е станало твърде късно за това, защото Авторът има Татко, но майка му няма мъж и е време да се научи да разграничава двете неща.