Различен начин на мислене
преди: 10 години, 23 дни, прочетена 1791 пъти
Здравейте на всички :)

Пише Ви момче на 17 години. От известно време чета Вашите истории и реших, че е време и аз да напиша своята. Искам да споделя нещата, погледнати през своята призма, за да може максимално да Ви въведа в случващото се около мен. С всеки изминал ден се учудвам колко по-деградирали могат да станат голяма част от тинейджърите, за да бъдат ''харесвани'' и ''приемани''. През последните години загубих доста ''приятели'', заради тяхното желание ''да се впишат'' и да бъдат ''яки''. Промяната им беше така нежелана от мен, но сигурно и от тях, но това е цената, която трябва да платят, за да бъдат ''готини'', а не ''отхвърлени''. Постепенно се самозабравиха в желанието си да се харесат на хора, които познават съвсем от скоро и най-вероятно вече смятат за най-добри приятели. Въпросното ни приятелство не е никак кратко, но очевидно едното ''пушене'' и да ''пием по бира'' би могло да сложи край на всичко. Преди сме обсъждали заедно вредата от наркотиците и алкохола, но очевидно вече няма и следа от тези разговори.
Почти всички около мен и като цяло тинейджърите са започнали масово да пушат марихуана и да употребяват алкохол... Да не говорим, че до ден днешен не съм опитвам нито едно от изброените... Не знам дали това се дължи на разговорите, които съм водил с родителите си или просто съм разумен и знам, че тръгна ли и аз по този път - няма да стигна далеч. Уча доста сериозно и имам отлични оценки, но изглежда сякаш съм жертвал едно уж ценно приятелство за отлични оценки и добра професия в бъдеще. Има ли вероятност да съм преувеличил в преценката си за тях и това, че те пушат и пият да е просто временно и да осъзнаят грешката си и евентуално да се променят към по-добро? Понякога имам чувството, че в копнежа си да съм примерен и да накарам родителите ми да се гордеят с мен, съм се отдалечил от приятелите? Когато се замисля, не ми е пречило се опитвам да завържа контакт с тях, но да си седя встрани и да не взимам участие в действията им и по този начин пак да бъдем приятели. Искам да запазим приятелството ни, но не мога да търпя пушене и пиене около себе си... Като цяло сме могли да споделяме широк спектър от неща помежду си, но след алкохолизирането и другите ''дейности'', сякаш спряха да разсъждават трезво и контактът се постепенно се изгуби. Но проблемът може и да е у мен. Аз лично се определям малко странен по характер... Смесица от първичното у детето (Желанието за една безкрайна игра на криеница, народна топка и каране на колело. ) и мисленето на вече възрастен човек.... (Честите и доста задълбочени размисли относно това как трябва да създам семейство и да го издържам, да съм полезен на обществото, какъв е смисълът на живота, как сме създадени и от кого сме създадени и също така често анализирам и поведението на хората. ) Някак си съм успял да придобия и запазя тази странна комбинация от черти на характера, за разлика от мисълта да се напия и напуша, която пък напълно липсва. Този ''дар и проклятие'' обаче ми създава проблеми при опитите ми за контакт с връстниците... Трудно е да разговарям с тях и да обсъждам темите, които наистина ме вълнуват и доста често съм самотен и неразбран...

Какво смятате Вие? Дали наистина преувеличавам или се опитвам да съм приятел с хора, с които очевидно имам различна ценностна система и съответно път в живота? Благодаря много за отделеното от Вас време да прочетете моята история и се извинявам предварително, ако съм допуснал грешки при писането или съм се изказал неточно :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 23 дни hash: 0c047e5083

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Виж, както ти сам писа, хората променят мнението си. Да, определено си прав за алкохола и пушенето, но никой не те задължава да си част от това. По мое време пък много се пушиха цигари - още на 13-14 години се почваше със сериозното пафкане и всичките ми приятели бяха сериозни пушачи, но аз като не исках да пуша - не пуших. Не е вярно, че едва ли не всеки пуши, пие и употребява марихуана, но има доста хора, които пробват тези неща, а после се отказват - променят си мнението с две думи и не губи верни приятели заради такива неща, но и не променяй начина си на живот заради техните избори. Ето, днес сме големи хора и почти никой не пуши в обкръжението ми, не пием, но пък на редица хора им е хрумнало, че месото е вредно или неморално и всички трябва да се храним органично и с тофу. Имам познати, които да се правят на интересни не консумират различни видове храни - едни месо, друго просто свинско не яли, има хора, които не ядат... маслини, гъби, всякакви животински продукти и се съобразявам с тях като са ми на гости, но никога няма да спра да ям месо заради тях, а в органичен магазин не стъпвам :) Така и твоите познати няма да спрат с нещата заради теб, но и ти не си длъжен да живееш като тях и все пак стой зад приятелите си и не се карай с тях за глупости, защото точно приятелите от гимназията в крайна сметка остават до живот. После ще срещнеш много хора, но те ще преминават просто през живота ти, а с тези приятели и след 20 години да се видите, все ще сте приятели, отделно връзка ще поддържаш с повечето до живот и на тях можеш винаги да разчиташ, защото мненията се променят, но не и сърцето, душата на човека, а като възрастни трудно допускаме до себе си хората до такава степен и никога няма да осъществиш толкова близко и вярно приятелство като с хората, с които днес си приятел... И аз бях сходна като теб, бързо почнах да се интересувам и от по-абстрактни теми, но не мисли, че не можеш да говориш с тях и с приятелите си. Все пак ти препоръчвам да четеш много книги и да си се занимаваш с нещата, които те интересуват, но не се налагай на хората. Има и по-важни неща от темите и начина на живот - именно доверието, уважението, истинското приятелство между хората, а аз мисля, че ти го имаш въпреки нещата, които те дразнят и като станеш по-възрастен ще разбереш, че те не са толкова важни в крайна сметка, а пафкаджийката отсреща си я представи като професорка по Микро и Макро с две деца - да, такава стана една от най-„разгулните“ ми приятелки, която „пафкаше“, ходеше по момчета от 12-годишна и беше пред изключване заради неизвинени отсъствия. Днес е професорка с очила и си гледа децата :) Как мислиш, че са завършили хипитата от лудите години - днес са обикновени пенсионери, бабки и дядковци. Успех

 

...

преди: 10 години, 23 дни hash: 612eecd2b5

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здрасти! МНого ме впечатли с написаното, не вярвах, че още има такива момчета. Аз също не мога да говоря с приятелите си на такива теми, но вместо това възприемам приятелите на нашите като мои и говоря с тях. :D Ами не знам какво да те съвествам, но искам да знаеш, че ако някога съдбата ни срещне, ще съм много благодарна да имам до себе си човек с такова мислене! :)

 

...

преди: 10 години, 23 дни hash: e1f0a027a0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Могат да пият и пушат до време, а после да се откажат. Друго ми направи впечатление. Кориш другите, че деградират за да бъдат харесвани, но не виждаш себе си как ти също искаш да бъдеш харесан, но от нас четящите. На места след точките интервалите ти са ту по-големи, ту по-малки, което ще рече, че хубаво си обмислял какво да напишеш и вероятно си редактирал. Начинът ти на изразяване говори за това, че искаш да те възприемат като умен. "Смесица от първичното у детето" Смисъл, докато искаш да играеш на криеница, мислиш за големия взрив, еволюцията и някои други големи философски въпроси, така ли? ! Това с интервалите го правя и аз, много лесно се познава дали човек е премислял текста и е редактирал, проверявал е в търсачката как се изписва правилно някоя дума или нещо друго. Тия работи с желания на дете, акъл на възрастен не ми се връзват, изглеждат ("диаметрално противоположни"). Не си глупаво момче, но истината е, че и ти както всяко човешко същество искаш да бъдеш значим, в случая като напишеш нещо "умно", разкритикуваш малко връстниците и накрая с очакване и нетърпение си проверяваш пощата за някой поощрителен коментар в сподели. нет от рода на "да, те всички тинейджъри са боклуци", "да братле, браво, ти си примерен, че не близваш алкохол", "повече трябва да са тинейджърите като теб" и други подобни, за да си начешеш егото. Не е страшно, всеки иска да е значим, някои ги избива в правене на мускули, други искат да са богати, трети нещо друго, общо взето след като си подсигуриш яденето, спането, къпането почва да те човърка това чувство. Тебе те е избило в споделяне и очакване на одобрение. Никой не го интересува, че не пиеш и не пушиш. Истината е, че в техните очи си с.... няк, а те в твоите-глупаци. Е, сега 50% пият и пушат, другата са като теб и после какво? Така стават войните братле. Трябва да има разбиране, уважение, да му влезнеш в положение на твоя приятел, който пие. Да се опиташ да видиш неговата гледна точка. Ето ти хляб за разсъждение. Ти в момента пишеш някакви работи, искаш да се изкараш умен, принизяваш другарите си, понеже не ги разбираш, както и те теб, чакаш одобрение от себеподобни и... дотам. Ще промениш ли нещо така? Ми те на кутиите с цигари отдавна пишат, че причиняват рак, но да са променили нещо? ! Влез им в положение, един може да пие от любовна мъка, на друг майка му да е починала, трети да пие защото смята, че веднъж се живее и иска да граби с пълни шепи, хора всякакви. Обаче тебе те гложди и друго, че си сам. Не ти споделят интересите, аааа ето още една причина. П. С. Братле, ако знаеш колко думи научих как се пишат докато писах тия словоизлияния, има файда от редакцията да знаеш... ("апропо") също не пия и не пуша.

 

...

горе^

преди: 10 години, 23 дни hash: cb944255ee

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Първо искам да те поздравя, защото по писането ти си личи, че си умно момче и си доста, , зрял'' за възрастта си, в сравнение с тези, които познавам. Никога не съм харесвала поведението на връстниците ми и напълно подкрепям всичко написано от теб. По всичко личи, че си доста сериозен, но ще ти кажа, че няма нищо лошо понякога да се позабавляваш с приятели, да се почерпите, да пиеш една бира да кажем. Не казвам да станеш алкохолик или пушач, аз самата не пуша и никога не съм се опитвала да се, , впиша'' по такъв начин, но се е случвало да пия с приятели и това по никакъв начин не ме е, , увредило'' и не ми е попречило на бъдещите планове за живота... Мисълта ми беше, че си толкова сериозен, че забравяш да се забавляваш, да се отпуснеш. Понякога човек се нуждае от това да се държи детински и несериозно, защото в крайна сметка имаш цял живот пред себе си, в който ще се налага да си сериозен и да се грижиш за семейството си... и сега, когато имаш време, се възползвай от шанса да се забавляваш. П. П Извинявай ако греша и не съм те разбрала правилно. И един съвет - по-добре сам, отколкото с лоша компания. Намери приятели, които имат същата или подобна ценностна сисмема, като твоята, а не да се измъчваш с такива, чието поведение не одобряваш :)

 

...

преди: 10 години, 22 дни hash: 285358ef2a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, абсолютно съм съгласна с всичко което написа за тинейджърите в днешно време. И не, не преувеличаваш, поне според мен, защото и аз мисля по същия начин. 90 % от хората в класа ми са така, въобще не мисля, че е хубаво да пушат и пият при положение, че са на 16, но няма какво да се направи. И все пак никой не те задължава да общуваш с хора, които не харесваш. Жалко, че са останали наистина малко хора които мислят по този начин, според мен е много, много по добре да си " отхвърлен " от колкото наркоман, пияница и да ходиш всяка вечер по дискотеките. Но това, че не съм такава и не смятам това за хубаво, не мисля, че ме кара да се чувствам "отхвърлена ". Имам си 1 истински приятел на когото знам, че мога да разчитам безусловно и една приятелка, която ми е близка, но не чак толкова, защото се познаваме от по - скоро, но са ми достатъчни. Даже понякога си мисля, че и сама съм си достатъчна, просто голяма част от хората са ми доста неприятни заради държанието си и все по -малко допускам някой до себе си Но, знаеш ли не мисля, че времето може да определи това колко близък ще си с някой. Можеш да опознаеш някой за една седмица, а може и да си мислиш с години нещо за някой, но да се окаже съвсем различен, зависи си от хората. И така и този ми приятел имахме подобен разговор преди, защото според мен беше излязъл малко от правия път, но сме си много близки и винаги си казваме когато нещо не е наред с другия според нас. Мисля, че това, че не можеш да споделиш с тях какво ти е на теб и те чувстваш неразбран трябва да означава, че просто НЕ сте приятели според моето разбиране за приятелството, все пак то е взаимно. Някак нечестно ми се струва така. А до колкото това с родителите и аз съм говорила много пъти на тази тема с тях, с баща ми повече. За наркотиците винаги ми е казвал, че е абсолютно против, но за цигарите, тъй като и той е пушил, че това си е за мен и аз си решавам какво да правя. И все пак не мисля, че начина ми на мислене е заради родителите, защото въпреки свободата не бих пушила. Всичко си е до съвестта и характера.

 

...