 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Искам да избягам от боя и психическия тормоз вкъщи
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1624 пъти
Здравейте, ще се опитам да е максимално кратка история ми, пише Ви момиче на 18 г., тази година ще съм в 12 клас. Вкъщи още от малко дете винаги съм била подлагана на тормоз. Докато бях по малка, до към десетина години ме биеха много жестоко, ритници, шамари по лицето и главата, скубане... беше страшно. Като поотраснах боят намаля, но все пак по няколко пъти в седмицата се случваше майка ми или баща ми да ми завърти шамар през лицето. Те са много лоши и студени хора, аз ги наричам съдисти, защото ме биеха много жестоко, като по-малка. Когато започнах да навлизам в тийнейджърската си възраст започна един психически тормоз от страна на майка ми предимно, а баща ми си седеше от страни безучастно и не го интересуваше особено. Тя редовно ме обижда, нарича ме каква ли не, кълне ме да пукна... не знам защо толкова ме мразят, че чак искат да умра... Имам брат на 12, който го гледат като писано яйце. Не знае какво е бой, наказание, уважение, подчинение на родител. Но те сякаш са слепи и знаят само да повтарят, че още бил малък и, като пораснел още малко щял да разбере, че не трябва да се държи така. Той им отговаря, обижда ги, командва ги. Когато сме в хола по телевизията се гледа каквото той желае, и ако някой му се противопостави започва да крещи, да вика, да тряска врати, да тропа с крак и обикновено става на неговата, както се досещате. Така е във всяко едно отношение, не само за телевизията. Ежедневно ми повтарят да съм изкарвала училището и моментално да съм се изнасяла от къщата. Повярвайте ми, аз искам 2 пъти повече от тях да се махна, но... нашето семейство няма пари. Доходите ни стигат колкото да се платят сметките и да се купува храна и по някой парцал от втората употреба и до там. Искам да се махна от провинциалния ми град, но в най-близките ми градове Пловдив и София, където мога да уча, не познавам никого. Нямам човек, който да ми удари едно рамо на първо време, да ми потърси квартира, работа. Майка ми е толкова лоша, че никога няма да тръгне с мен из София да ми търси квартира. Аз още от сега знам, че на тях не мога да разчитам нито на финансова подкрепа, нито на морална, нито на никаква. Сама съм. Да приемем, че се хвана някъде като сервитьорка или продавачка. Заплатата ми няма да стига да си плащам хем квартирата, хем учението, хем да се издържам. Ако отида на общежитие, пък не мога да работя. Поразпитах съученички и приятелки дали някоя иска да сме съквартирантки, но всяка вече се беше уредила. Повечето са със родители с големи финансови възможности и не им трябва да си делят някоя мухлясала квартира с мен, а и аз нямам много познати, попитах 5-6 момичета. Искам да избягам, да се махна от този тормоз, защото вече нервите ми не издържат, но не знам дали ще мога. Не знам какво да правя и нямам представа до къде ще ми стигнат силите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 63bbf4dbed |
|
1. Нaй- лесният вaриaнт е дa учиш и рaботиш с нaстянявaне по морските грaдове. Или дa пропуснеш еднa годинa и сaмо дa рaботиш, имa хотели, които предлaгaт и целогодишнa рaботa с нaстaнявaне. Aко пък си с добър успех, догодинa може дa кaндидaтствaш някъде в чужбинa.
Не ти трябвa нито мaйкa ти, нито друг дa обикaля с теб зa квaртирa. Можеш и сaмa, кaто имaш пaрички.
Брaт ти... се държи с тях, кaкто е виждaл- силният или истеричният се нaлaгa. Той ще им е възмездието нa тях. Ти гледaй себе си, бягaй и не се обръщaй нaзaд, не го зaслужaвaт.
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 2e1d762a1b |
|
2. здравей,
в сайтовете за имотни обяви лесно може да намериш едностаен апартамент или такъв за съжителство. Има и евтини вариант. Във Фейсбук има доста групи където хората пишат, че търсят жилище или съквартиранти - лесно ще намериш. София е голяма и има много хора... следователно доста търсят съквартирант.
Моето мнение е, че трябва да се махнеш възможно най-скоро. казваш, че сега ще бъдеш 12 клас - незнам дали искаш сега да се махнеш или като завършиш. Аз ти предлагам да го направиш веднага след като завършиш. След това отиваш в София или Пловдив - намираш си евтина квартира и работа.
Ти каза, че едва ли парите ще ти стигат. Наистина е така. Варианта е да учиш много и да взимаш стипендия - това важи само за редовна форма на обучение (задочниците не получават стипендия).
Най-важното при теб е да се махнеш от твоето семейство. Записването в университет може да стане след една или две години. Това е най-добрия вариант.
Като се изнесеш на квартира може да намериш друго момиче за съквартирант (може дори да пуснеш обява в сайтовете за имоти - imot. bg imoti. net и т. н. ) А защо не и след време да си намериш приятел който също да е отишъл в софия да работи и учи - така ще си делите наема и ще е много по-лесно.
като заключение - в НИКАКЪВ случай не оставай повече от година във вас! В никакъв случай, защото ако не се махнеш сега (или след като завършиш), след това ще бъде адски трудно. Не го мисли повече - по-добър вариант нямаш.
успех ти желая!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: ec767dbf9f |
|
3. Все едно описа мен. Обаче аз съм на 14, а брат ми на 7. Когато кажа на приятелката ми, че мисля какво ще правя след 18 и тя ми се смее, че още е рано. На мен не ми е смешно, аз съм песимист и вместо да оставям времето да покаже какво ще стане, аз от сега си правя сметката. Никога не ми е било толкова тежко, колкото вчера. Имах рожден ден, а майка ми няколко пъти ме заплаши, че ще ме набие. Насила ме накара още 00:30 да си легна, не можах да се насладя на известията във фейсбук даже, не ми взеха торта. Отгоре на това бях оцапала чаршафите, защото съм в менструация и тя започна да ми крещи, че нямала прах, а аз съм й създавала повече проблеми. Все едно аз нарочно ги цапам. Няколко пъти съм се тровила с хапчета, но само повръщам. Рязах се с бръснарско ножче, но не и вените, защото не мога да трая да гледам кръв. Просто наистина не бих искала да живея, защото НИТО 1човек не ме обича. Нито майка, баща, баба, приятелки - НИКОЙ! Имам ужасно тяло. Сега не ме помисляйте за комплексирана, ако нямаше нещо сериозно нямаше да не си мразя тялото. Всичко в мен и живота ми е ужасно. Бих искала да бъда сираче, но добре израстнало. Заради боя който получавам, сега имам това ужасно тяло. Няма да давам подробности! Желая ти успех мила. Колко бих искала да съм на твоята възраст и да живея с теб! Дано успееш да минеш през всяко едно препятствие. <3
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 180483a4d4 |
|
4. Гледай си ученето и напълно ги игнорирай. Въобще не им отговаряй. Само си учи уроците и гледай да те приемат като студентка.
В Студентски град - София можеш да си на общежитие. Знам че е поносимо.
Не се притеснявай, че никого не познаваш. Сред другите състуденти ще си създадеш среда, както и сред съседи и колеги на работа.
Не се притеснявай, просто потърпи още малко!
Ако имаш нужда от подкрепа и съвети, ние сме тук!!!
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: 8bd079f77b |
|
5. При мен е абсолютно същото само където съм на 16г. и не мога да се изнеса. Моят съвет е гледай въобще да не си около тях. Когато ходиш да учиш, след училище оставай някъде поне да си понаучиш на спокойствие и им казвай че часовете ви са повече или нещо каквото и да е. Успех!
|
...
| преди: 9 години, 28 дни hash: f5bc4c647e |
|
9. Здравей моята ситуация е абсолютно като твоята. И аз съм на 18, само че аз нямам по-малък брат и баща (само с майка ми). При мен е същото до ден днешен съм подлагана както на физически тормоз от нейна страна да ме бие (както с шамари така и да ми хвърля предмети случвало се е да ме разкървавява, също така и с много други неща), скуби, рита с юмруци така и на психически тормоз Постоянно ми се говори какъв изрод съм и подобни, и с още много други епитети и сравнения и не знам още какво. Същото се случва и когато имаме гости, изобщо не я интересува и не я е срам. Когато й кажа "нямаш ли срам? " тя отново ме обижда... Дори вече нямам и сили да плача от болка...
Моята мечта е също да се изнеса от нас, искам да уча в София, но тя не ми позволява.. Но аз няма да се откажа..
Така, че мило момиче бъди упорита завърши сега 12 клас и най -добре като завършиш си намери квартира или общежитие. Не ти трябва нейната помощ, след толкова години вярвам, е и сама ще можеш да се справиш. Пожелавам ти късмет и успех :) :) :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
