Интроверт или нещо по страшно
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1614 пъти
Аз съм момче на 17 години. Проблема ми е липсата на социален живот. Но не е липса, а по скоро нежелание. Не съм загубеняк който всички мразят и който няма приятели. Точно обратното. Отворен съм, забавен съм. Не бих казал че съм готин или някакъв който всички познават и харесват, но далеч не съм момчето което седи на последния чин и слуша музика само. Общителен съм, ако съм поставен в социални ситуации се справям и съм общо взето човек който и непознати заговаря без проблеми. Изградил съм си имидж на човек който не му пука и който без каквито и да е проблеми се справя с всичко. Имам си мечти, знам какво ще кандидатствам и се подготвям. Като цяло за пред хората съм човек който е отворен, не му пука какво мислят хората за него и имам цел в живота която си преследвам. Това е чудесно само дето отвътре е малко по различно. Страх ме е че съм сам. Нямам почти никакъв социален живот. Социалния ми живот е в училище и въпреки че там се справям чудесно общо взето е това. Цяло лято съм излизал навън 2 пъти с приятели. Естествено илизам навън по други причини, сам или със семейство или по работа всеки ден, но с приятели съм излизал точно два пъти и то с двама приятела. Истината обаче е че не се чувствам добре като излизам с тях. Не ми е приятно. Единственото нещо което ми е приятно е, че по този начин се успокоявам че не съм чак такъв самотник и че и аз имам живот. Иначе не ми е приятно. Правя го насила. Не ми е приятно да ходя там където ходим, да говоря това което говорим, общо взето все едно че някой ме кара на сила. След това се чувствам отвратително. Боли ме глава защото съм се правил на такъв какъвто не съм. Притиснявам се че във всеки един момент ще осъзнаят какъв всъщност съм. Като говорим какво сме правили през лятото аз се измъквам я с някоя лека лъжа я със смяна на темата, но в действителност аз нищо не съм правил лятото. Вярно е че имам определени семейни задължения, пък и ходя на курсове, но въпреки че отнема време това не ме извинява че нямам живот. Както споменах по горе, не е да не мога да се справям в социални ситуации или да ме е страх от публика или нещо. Даже напротив, по добре работя като знам че хората ме гледат, по мотивиран съм. Комуникирам с всички, без проблеми намирам и разпитвам за това което ми трябва даже и флиртувам и се закачам с момичета. Въпреки това обаче приятелка си нямам и никога не съм си имал.
Истината е че не съм загубеняк който няма приятели и който мечтата му е да се сприятели и да има с кой да излиза и да се забавлява. Не. Имам приятели, просто не се чувствам приятно с тях. Не знам дали ако имам правилните приятели които ме разбират би ми било по приятно или изобщо с всички живи същества не ми е приятно. Предпочитам да гледам филм, да чета книга, да слушам музика, да тичам или да карам колело НО САМ. Това което ме мъчи е не липсата а самата ИДЕЯ че трябва да имам и мисълта че не съм нормален защото искам да съм сам. Кажете това нормално ли е. Не ми пречи да съм сам, обичам да съм сам, но имам нужда да знам че да си сам както аз съм е нещо нормално и има хора които по свое желание остават сами също като мен. За това кажете какво мислите и имате ли подобни проблеми и преживявания. Моля отнесете се сериозно защото за мен е истински проблем. Благодаря много.

Много моля модераторите да публикуват защото е важно. Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: a947f9c05f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Нека да съм първи. За хора, които обичат да са сами си има дума - асоциални. Не е ненормално, но не е и обичайно. Ако така искаш да си - бъде, и нека да не ти пука как БИ трябвало да е. Но такъв живот не може да е хубав живот. Когато си сам - съществуваш, когато си сред хора - живееш. Не мога да ти дам конкретен съвет или наклон на ***, ама се опитай да бъдеш по-социален. Ако едните приятели не ти харесват - намери си други. Прави каквото ти се прави с тях. Иначе свикваш сам и се затваряш в един свят, от който никога не можеш да излезеш. Дните стават убийствено еднообразни, просто защото всичко ти е по график, не се съобразяваш с никого и за нищо и просто започва да се губи смисъла да се събуждаш сутрин. Често се появяват неврози, разстройства, паники, паранои и.. обикновено не завършва добре. Разбира се това са крайни случай, а ти на 17 си още зелен, но добре си помисли дали искаш да продължиш по тоя път. Не ти казвам тези неща просто ей така, за да се отчета, а защото и аз вървя (за жалост) по този път, но с няколко години пред теб. И ти казвам откровено, че не е добра идея. Вече усещам, че се изкривявам психически от нормата. В крайна сметка всеки сам избира, но не винаги твоят път е правилният.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 2d18ba288f

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И аз съм сама, предпочитам да съм сама, спокойно ми е, харесва ми. Не трябва да се правя на някоя която не съм пред някого. Аз съм си себе си пред себе си. :D Имах приятел, когото изобщо не харесвах, изобщо не ме привличаше, с когото тръгнах само за да не кажат съучениците ми, че съм загубенячка. Само питаха "как е с момчетата? " иии аз тръгнах с първия... Вярно, скъсах с него след 3дни ама поне отбих номер че съм имала гадже :D. Аз също се държа като друг човек пред приятелите. Причината е, че крия неща. Неща които не искам никой да разбира, никога! Но знам, че това е просто въпрос на време. Тежи ми, че ги лъжа всеки ден, че ги гледам в очите, те ми имат доверие-вярват ми, а аз ги лъжа... Но съм почти сигурна, че когато един ден узнаят какво ми се е случвало през живота, какво съм крила от тях, ще ме разберат. Не искам да ме съжаляват още от сега затова ще крия колкото мога по-дълго. Но понякога човек изпитва нужда да сподели с някого, избивало ми е на рев (което не е обичайно за мен, аз плача рядко... Или нощем по веднъж на два месеца и отгоре.. ), но на никого нищо не съм казвала. Някои мислят, че хората които крият чувствата си, студени са и никога не плачат, са слаби. Това не мисля, че е вярно. Аз съм такъв човек, който не плаче, никой не ме е виждал да плача, който крие чувствата си и не мога да се нарека слаба. Мога да се справям сама във всяка ситуация и това ме прави силен, достоен човек. :)) Не си единствения. Да си сам е нещо нормално. И аз обичам да съм сама. :)

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: a764556064

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей! И аз обичам да съм сама. Жена съм, на 31 г. Имам приятелки, но не с всички ми е приятно. Но така стана, че ходих с една приятелка на почивки, море, всяко лято и ми беше приятно. Тя обаче се задоми и аз нямам с кой да ходя. Решила съм да се постарая да намеря повече приятели, мъж също да си намеря. Но в повечето случай не ми пречи да съм сама. На нас, интровертите, ни трябват хора които ни разбират и ги е грижа за нас. А не повърхностни отношения. Трудно е, но няма начин. Млад си и имаш време да сренеш и хора, с които ти е приятно.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: b516e0e029

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Съвсем нормално е на човек да му харесва самотата и дори да се наслаждава на свободата от хора. Но може да става въпрос за нещо по-объркано. Изолираността също е и симптом на различни ментални разстройства и разстройства на настроението. "не се чувствам приятно с тях" Може говориш за нещо, което се свързва с анхедонията - друг симптом. Може да е просто неудовлетворение от настоящите ти приятели. В крайна сметка никой не може да знае със сигурност какъв е случая, а само да гадае в коментарите. Може и коментарите да те объркат още повече /дори моя/. Щом толкова се притесняваш и съмняваш можеш сам да търсиш симптоми и да ги съотнасяш към себе си. Така може да откриеш дали има вероятност за нещо друго. Провери за дистимията. /само предложение иначе има толкова много вероятности/ Може да ти е трудно сам да идентифицираш някой симптоми. Вярно е, че за тази работа си има хора-професионалисти. Но се знае, че много малко хора биха ги посетили въпреки че са полезни.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 88698d91b1

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   Здравей, авторе :) Аз също съм на 17 и написаното от теб напълно съвпада с моето ежедневие! Повярвай ми, разбирам те напълно, защото съм в същата ситуация и единственото, което мога да те посъветвам, е просто да потърсиш хора със сходни интереси. Ходиш на курсове, което е много хубаво, там можеш да се опиташ да създадеш нови приятелства. Аз също споделих своята история тук и видях, че има хора като мен и това ми вдъхна надежда. Самият ти каза, че си общителен, така че няма да изпитваш затруднения в търсенето на нови приятелства. Туко-виж и съдбата те е срещната с правилните хора? Кой знае? Гадно е да си сам на този свят и щом намериш правилните хора (дори да е един човек, пак е достатъчен) ще забравиш за самотата, защото ще си зает да създаваш спомени занапред! П. С. Извинявам се предварително, ако не съм те разбрал правилно. Единствената ми цел е да ти вляза максимално в положението и да ти помогна! Успех :)

 

...