Глупаво притеснение.. Луда ли съм?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1570 пъти
Здравейте. Аз съм 17 годишно момиче. Не съм кифла, не съм особнячка, а нормално момиче.. Имам приятели и приятелки, лъчезарна съм и що-годе симпатична на външен вид.
Oбаче винаги съм имала един основен проблем - много съм плаха и притеснителна.. Разбира се, пред най-близките си се отпускам и казват, че съм забавна, добра компания и тн. Но знаете - хората идват и си отиват, други заемат мястото им.. В началото на познанство между двама души, всеки се опитва да отстои и заяви мястото си в йерархията. А аз точно в тези моменти съм страшно притеснена и неуверена. И това меко казано ме вбесява! Знам как би трябвало да се държа, но нещо в мен ме спира и не мога да се отпусна, да бъда себе си. Например - утре вечер съм на рожден ден на приятел на гаджето ми, с което сме заедно от скоро. Виждала съм рожденика веднъж, няма да познавам никого там.. И се притеснявам...
Мисля че знам на какво се дължи проблемът ми.. Имах сравнително тежко детство, баща ми ме биеше, роднините ми постоянно ми се подиграваха, защото бях пухкаво дете - това съответно ме комплексира. Преди две години се реших на всяка цена да отслабна и.. след много тренировки и глад, съм 55кг (висока 170) и с гастрит. Липсва ми бащинска подкрепа.. понякога ми липсва всякаква подкрепа, често се чувствам самотна.. Приятелите ми са фалшиви, нямам щастието да имам такива, които да мога да нарека истински.
Постоянно нервнича, въпреки че на пръв поглед изглеждам спокойна. Играя си нервно с пръстите, свивам и отпускам бързо мускулите на краката си или извършвам други подобни движения.. И това не само когато съм в компания, дори в момента - когато съм вкъщи и би трябвало да съм отпусната - го правя.
Докога ще продължава това... Искам, наистина искам да съм по-освободена. Какво да направя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 3df338acad

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Бъди себе си ! Винаги ще има един човек , който за пръв път виждаш , той ще те накара да се отпуснеш неусетно ;) А ако няма такъв човек ( малко вероятно ) ще намериш човек като самата ти , притеснен и плах . Ти ще го " отпуснеш " Или просто се отпусни ! Късмет <3

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 373bf98ea0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Момче на 16 (99) И аз до преди 1 година бях така срамежлив но почнах да си повтарям че не трябва да ми пука за мнението на хората и. Се промених бях толкова срамежлив че когато четях на глас в класната стая сърцето ми щеше да изкочи, хванах си за гадже една кака на 18 и тя ми показа как да не бъда срамежлив надявам се са ти помогна :)

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 4a922b2f6f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Донякъде те разбирам. Съветвам те да потърсиш помощ от психолог-педагог, за да споделиш с някого комплексите си. Този специалист ще е там, за да те изслуша и да разбере откъде произтича проблемът ти. Успех!

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: b2ff31642a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, Много хора са и са били като теб, единствения начин да преодолееш притеснението е с много практика-да се запознаваш и говориш с много хора. Иначе можеш да си казваш, че не е важно какво мислят другите, може психолог да ти каже, че всичко е ок, но притеснението ще остане. Един от начините е да си намериш работа например като промоутърка, хем ще спечелиш някой лев, хем ще трябва да си говориш с много хора-клиенти и колеги. Много хора имат проблемни семейства като твоето и е тъжно, но трябва да продължиш напред, няма какво да очакваш от тях повече, скоро ще си пълнолетна и трябва да вземеш живота си в ръце. Истински приятели се намират трудно, хората и любовта идва и си отива, това е живота просто, започни да се срещаш с хора, работа, спорт, танци, друго хоби и ще имаш и хубави моменти, но трябва да потренираш :)

 

...