 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Е как да не се откажа?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1376 пъти
На 17 съм. Преместих се в чужбина, приятелите ми ме заебаха и разстоянието показа какви приятели са ми. Единственото нещо което имаХ беше приятелката ми, и тя се отказа от мен. И какво излиза, че всички в които съм вярвал и мислил, че ще са с мен в трудни положения- не са. Всеки е гаден егоист и си гледа собствения живот, никой не може да ми влезе в положението и да ми докаже, че има кой да ме подкрепя. Не съм от хората, които се отказват, но как да търпя още 2 години сам самичък, и да уча от 7 сутрин до 7 вечер. То и свободно време нямам. Как се издържа хора, обяснете ми?? В училище също няма кой знае какви приятелства, хората са различни, обстановката също, и дори да ме наредят до цялото ми училище, никога няма да предположите, че мога да бъда аутсайдер. Понеже няма как да ви обясня кой и какъв съм, ще ви го опиша. Външният ми вид е добре, не ме е отблъсквало момиче до сега, а съм се занимавал с много. Вътрешният ми вид- ами човек с мярка, приятен на хората да общуват с мен, държа се възпитано, не правя зло на никой. И не не съм с голямо самочуствие просто се описвам както си е. Освен Хобитата, които имам може ли да ми кажете други начини да спра да съществуам и да почна да живея? Не съм поредния отчаян тинейджър в труден ден, защото ми е така от 2 години. Помощ!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 14b4ba8e47 |
|
1. Е, извинявай, Авторе, но никой с нищо не ти е длъжен. ТИ заминаваш в чужбина и си мислиш, че някой ти е длъжен да те подкрепял и тем подобни - ами ти какъв интерес прояви към своите приятели, а за приятелка да не говорим - никоя няма да те чака ти докато си живееш някъде другъде, сори,
Мисля, че трябва да се стремиш към интегриране и приятелства в страната и училището ти. Ако искаш приятелство, първо ти дай нещо- само с претенции не става и никой, освен родителите ти, не ти е длъжен. Всеки си гледа своя живот, има свои проблеми и тегоби и не е длъжен да се занимава с твоите дори да ти е приятел. Общо взето далеч от очите, далеч от сърцето, но и при теб е така - ти кога попита кой как е?. Избрал си нов живот в нова страна - хайде, започни да го живееш или се прибирай. Не може и двете.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 1cff3f737e |
|
2. Родителите ми го избраха, не аз. На 17 не съм пълнолетен и не съм завършил училище.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0d6cec1b95 |
|
4. Номер 1 е прав. На мен ми предстои да замина за чужбина и не знам колко ще остана-между няколко месеца и няколко години, но с приятеля ми се рабрах, че не искам да ме чака и да пропилява дните си заради мен и ако срещне друга нега бъде с нея без съвестта му да страда. Не, че ще ми хареса да ме зареже човек с който съм вече три години, но е по-добре така от колкото да се лъжем, че една вреъзка от разтояние може да е пълноценна. Не за първи път излизам извън граница, но предния път въпреки, че бе пробно и само за месец и половина ми бе достатъчен да срещна много нови хора, да си създам контакти и да се забавлявам. Не обвинявай другите за това, че за две години не си успял да се адаптираш. Какво очакваш от момичето-ти си на седемнайсет да не си женен за нея, че да трябва да те чака да се върнеш след две или повече години, ако изобщо се върнеш... Вярно е, че на всеки емигрант му е трудно, но не е мисията невъзможна, знаеш ли аз колко мечтаех да замина да уча в чужбина, но нямах финансовата възможност. След като имаш някакви хобита, все ще има и други хора които ги споделят-говори с тях, излезте, позабавлявайте се. Потърси си ново момиче, започни връзка... промени се ти, за да променят отношението си хора към теб-това мога да ти кажа. Ако, изглеждаш и се държиш като депресиран и самотен хората ще те възприемат като такъв, а кой иска подобен приятел. Опитай се да се зарадваш на живота който имаш.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ae20907a4b |
|
5. Ееее най-после някой като мен и аз живея в чужбина и съм на 16. Същото се случи с мен, тоест с приятелите ми, но преживях го. Намерих си нови приятелки и така. Съветвам те просто да се отпуснеш, звучиш ми доста отчаян и ядосан. Гледай си ученето, отдай се на хобитата си, ако е някакъв спорт, спортувай по често и скоро ще се сприятелиш с някого. Това се случи и с мен, след две години просто спря да ми пука просто и започнах да говоря с хората от класа, малко по малко почнах да излизам с тях, записах се на няколко вида спорта понеже си падам спортистка и хората ме забелязаха
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 1db445c5c6 |
|
6. Леле номер едно не мога да повярвам, че може да има такива разсъждения. Да никой не му е длъжен, но тогава защо са му приятели, а особена за приятелката му въобще не съм съгласна. След като мислиш, че никой на никой не е длъжен да няма приятелства тогава. Аз много ясно, че ако някой ми е близък приятел или пък гадже няма да спра да се интересувам от него дори да е в чужбина дори бих го окуражавала. Но явно повечето хора в днешно време са такива, с теб са докато има полза.
Аз също искам да отида в чужбина след 12 клас, няма да се учудя ако след това не поддържам контакт със сегашните ми познати. Но не ми и пука особено, такъв е живота просто.
Не съм както повечето и мисля и за кариерата си и живота след бала. Всичко е свързано с една моя мечта :D Съветвам те и ти да постъпиш така и дори и там излизай повече и съм сигурна, че ще намериш нови хора с които да общуваш. Това е другият вариант освен хобитата
Ж15
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
