|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не издържам повече психическия тормоз
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1417 пъти
Здравейте, на 15 години съми реших да пиша тук, надявайки се да намеря макар и малка помощ. До преди една година насам имах прекрасен живот. Е може би не чак прекрасен, но в сравнение с този, който водя сега ми се струва така. Ето какво наистина се случва:Баща ми е унесен в мания за пари и за "правилното" възпитание, до такава степен че не осъзнава че вреди на брат ми и мен. От една година насам се чувствам по - самотна от всякога. Тъкмо да си помисля че всичко ще се оправи и нещата стават все по-лоши и по-лоши. Непрекъснато съм в страх да не се прибере в лошо настроение е да си го изкара на мен или на брат ми. Всъщност в повечето случаи е на мен, тъй като съм по-голяма. Ако с греша нещо макар и незначително следват заплахи за бой (понякога не само заплахи). Например от както започна лятото той ме кара само да работя в неговата работа. Сутрин от 8. 00 чак да 19. 00 вечерта всеки ден. Скарах се с много мои приятели заради това че се затварям в себе си и не излизам никъде. Най - много ми тежи това обаче че няма свой да споделя как се чувствам и да не ми се подиграе! Майка ми също не ми помага. За да защити брат ми оставя всичкия тормоз да падне върху мен. Имам чувството че никой не се интересува от мен, освен приятеля ми. Само той се опитва да ми помогне. Често изпадам в някакво състояние, в което не спирам да плача и да обвинявам себе си за всичко. Нямам никакво самочувствие тогава. Моля ви да ми дадете съвет, тъй като не знам какво да правя. :(
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: 2d6b9f8d82 |
|
1. Това състояние се нарича депресия, миличка. Нормално е да си така, след такъв ураган вкъщи. Мисля че ще е хубаво да говориш със семейството, като използваш всичките си чувства, насъбрали се в теб и да им обясниш какво ти е, какво искаш да се промени и как искаш родителите ти да се държат с теб. Не разбирам как никой от близките ти не се е отзовал на помощ, но явно не си случила на хора със сърца и души, заради което те съжалявам. Ако няма ефект или е само временен (изобщо не ти препоръчвам това ), бягаш при гаджето. Тогава вашите може да се усетят, че човека за изливане на гняв го няма. Много ми напомняш на мен преди 1 година. Баща ми е зле психически и постоянно си го изкарваше на майка ми, а тя след това на мен и накрая и двамата заедно на мен. Но не се предадох. Просто бях много силна, знаех че това ще свърши и че просто не съм една, а има много други хора в подобно положение. Макар и в гаден период, осъзнах че някой ден ще съм усещала ритниците на живота, който просто ме изпитва дали съм достатъчно добра и силна. И за моя изненада губех вяра. Но нямаше какво да правя е продължих, макар и не чак толкова ентусиазирано. Може би под изблиците на баща ти се крият несподелени проблеми. И той е човек. Вероятно е нещо да го тормози. Помисли си. Поговори си с него за неговите чувства. Не съм на твое място и знам, че не знам как е точно този начин на живот, но със сигурност не е нормален. Дръж се. Винаги има светлина в тунела. Проблема е, ако ти си мислиш, че няма и объркаш посоката. Успех! И винаги можеш да се обърнеш (в краен случай ) към закрила на детето.
|
преди: 9 години, 3 месеца hash: 6183818a01 |
|
3. Абсолютно същото положение, авторке. Чак се чудя дали аз не съм го писала аз толкова идентично. Иска ми се да те прегърна и да те излъжа, че всичко ще е наред. Но просто ще ти дам няколко глупави съвета. Не знам, виж дали работят за теб. Когато си самотна, тъжна, уплашена, разгневена или се чувстваш празна и изгубена - СЪЗДАВАЙ. Пиши, рисува, не го задържай в себе си. Виж клиповете на vansastrology B YouTube. Може да те вдъхновят, вдъхват кураж.
Разсейвай се, дръж се заета. Не мисли твърде много. Не бъди около него, когато е в тези състояния. Потърси emotional abusive parents. Твоят ми звучи като такъв. Поговори с него, опитай да разбереш защо прави така, защо е такъв с вас. Помни, че абсолютно нищо не е перманентно. И хубавото, и лошото си отиват рано или късно. А и още нещо- ако ти се говори с някого отиди в сайта 7cupsoftea. Там можеш да поговорим с хора, които ще те изслушат и разберат, може и да ти дадат някакъв съвет. Напълно анонимно е и хората там са много мили, наистина. Не си виновна, не си сама, не си ненужна.
Всичко ще бъде наред.
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|