Искам нов живот
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1911 пъти
Здравейте, много се вълнувам, защото за пръв път споделям какво мисля и искам от живота!
Само на 15 съм, а съм допуснал много грешки и съм направил много неща, за които съжалявам. Преди ми беше много трудно да намеря приятели-правилните хора за мен! Наскоро осъзнах, че не харесвам изобщо живота си! Истината е, че когато бях на 9години, майка ми и баща ми се разделиха. Тогава бях много малък и помислих, че аз съм причината те вече да не са заедно.
Много дълго време мълчах, криех чувствата си, а същност тъгувах. Когато баща ми се изнесе и замина за друг град беше най-тежко! Тогава, когато започнах да се местя от град на град всяка седмица, започна всичко.
С постоянното пътуване спрях да мисля за външния си вид. Спрях да обръщам внимание на дрехите, на прическите и всичко останало! Някак си мислех само и единствено за ученето и затова как да не наранявам никога, никого.
Мина известно време и започнах да обръщам малко внимание, на това как изглеждам.
Влязох в гимназията и тогава просто реших да забравя за всички мъки, през които минахме, заради една изневяра на баща ми! Започнах да се усмихвам, намерих повече приятели и прозрачността ми приключи!
Всички си мислеха - "Щом баща им има пари, сигурно са много щастливи, живеят в дворци и имат всичко... ". Но това далеч не беше така.
Та когато всички ме виждат, реших да започна наново!
Да избягам от миналото и да заживея, сякаш не е имало "преди", сякаш нямам спомени, сякаш никога не съм бил раняван и не съм допускал грешки.
Може и да не знам какво точно искам да променя, а само това, че ми е нужно.... дали това, което искам да направя, е осъществимо и е по силите ми. Но нека не се страхувам от риска, че мога да се проваля...
Според мен всеки е устроен да се променя, да прави своите избори, да взима своите решения, да върви непрестанно и не е задължително това да става под права линия – понякога именно резките завои, внезапните промени го правят по-пъстър, по-цветен и по-истински... Но пък дали понякога няма да си задавам въпроси, ще сравнявам "тогава" със "сега", ще ми липсват хората, дейностите, местата, които съм загърбили, ще се питам дали не съм сгрешил... и никога няма да съм сигурен в отговора...
И макар да съм започнал всичко наново, ако повтарям старите си грешки, пак мога да се озова в същата позиция и да се въртя в порочния сценарий.
Готов ли съм за нов живот? Готов ли съм наистина да загърбя и да се откажа от всичко, в името на онова, към което се стремя, ще ми даде ли то повече, отколкото имам в момента? Кое от досегашния ми живот съм склонен да пожертвам в името на новия? Тези въпроси не ме притесняват... ще действам смело напред! Ще замина временно, за да разбера какво искам, ще сменя прическата си, стила си, мисленето си.... ВСИЧКО!
В крайна сметка човек съжалява най-много за онова, което не се е осмелил да направи.
Моля ви, кажете дали е правилно...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 796927d749

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Само на 15 в колежа... Да обикаляш от град на град сам.. Хмм едва ли. Или си по-голям, или историята ти е просто една измислица. Този сайт все пак е за истински истории на които трябва да има решение. А според мен твоята история не е истинска и само заема излишно място. Това е което аз мисля.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 38433692e8

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не е нужно да загърбваш всичко. Отиваш и правиш това, което искаш без да му отдаваш чааааак такива мисли.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 6017331553

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   според мен си е много рискувано, но пък риск печели риск губи!!

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: 6017331553

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Давай все напред!

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 141203f02e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От всичкото прочетено не разбрах много за какво говориш.. въобще за какво е темата. Къде ти е проблема? Аз съм на 23 години, когато бях на 9 моите родители не се разведоха, но майка ми умря от рак, с който се бореше дълго време, а баща ми по това време работише в чужбина. Ние не подържахме никаква връзка с него от както ни изостави и за това нямаше как да се свържа с него, но и не исках. Взеха ме баба и дядо в техния град. Ново място, ново училище и т. н. В този период не мислих за нищо друго освен за майка ми, преживявах загубата тежко(и все още я преживявам) Но не позволявах хората да отгатват това. Запознавах се, бях есе така общителна. Всеки ден обикаляхме града с новите си съученици или комшии и свикнах бързо с местото. Не им споделях за семейния си живот и вътрешнят ми свят. Сега уча висше в друг град и имам планове за бъдещето ми. Имам си приятел с когото сме от 3 години заедно. Човек трябва да може да посреща трудностите и промените в живота с гордо вдигната глава! Да не позволява на емоциите да го повалят. Ти си още малък, но си и доста чувствителен! Гледай какво имаш, а не какво нямаш! Бъди щастлив и благодарен, че твоите родители са живи. Всеки ден се случва нещо гадно на някого. Има милиони, да не са вече и милиарди деца с твоя проблем. Всеки човек има различни тревоги и преживява различни неща.. еми дай всички да се скъсаме от рев и да не се къпем, да се занимарим и само да се тъпчем със сладолед и обвиняваме за неща, които не са ни били по силите. Учи нещо, което те привлича, общувай по - често с хората, но не гледай на тях, като кошчета за душевни отпадъци. Не ангажирвай хората със мъките си! Защото колкото и да те съжаляват.. никой няма нужда от още негативност на главата му и ще започнат да странят.

 

...