Безпътие
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1050 пъти
Здравейте. Първо искам да кажа, че с тази тема нямам за цел да се оплаквам и да търся съжаление, а по скоро искам да споделя проблема си с някого. И така, от София съм на 18. Напоследък живота ми е пълна каша. Чувствам се ужасно и с всеки изминал ден като че ли затъвам все по дълбоко. Имам само един най-добър приятел и една приятелка, с които съм излизал само няколко пъти това лято. През останалото време напълно избягвам социалните контакти. Живея някакъв анонимен живот. Постоянно съм на щрек все едно съм престъпник избягал от затвора. Имам куп познати, с които мога да разменя по няколко реплики когато се видим, но аз избягвам тези ситуации, защото стане ли това изпадам в паника, получавам сърцебиене, започвам да заеквам особено ако са повече от един човек. Предпочитам да се скрия някъде, да не общувам с никого. Най-интересното е, че преди не беше така. До преди няколко години търсех социалните контакти и ми доставяха удоволствие. Имах приятели, излизахме, ходихме по купони, рожденни дни, разходки, на фитнес, ритахме, събирахме се почти всяка вечер, но в един момент просто реших да се отдръпна. Прекратих връзката си с всички освен с двама души. До сега не съм имал сериозна връзка с момиче. Само с три за кратко време. Адски трудно се сприятелявам, а най-лошото е, че изобщо не искам. Харесва ми да съм сам, но не знам на какво се дължи. Има няколко неща, които сериозно ме притесняват: - Трудно заспивам, спя над 12 часа, трудно се събуждам без капка стимул за живот. Понякога не си лягам изобщо. Чувствам се подтиснат, без цел в живота, със замъглено съзнание, ниска концентрация дори невъзможна (не мога да насоча вниманието си към нещо конкретно), забавени движения и мисловни процеси, почти нищожна организация на ежедневието. Редовно злоупотребявам с цигарите, кафето, вредните храни, колата, мастурбацията и безцелното седене пред компютъра. Алкохола и наркотиците не ми влияят добре. Преди време спортувах и много пъти се опитах да се върна към стария си начин на живот, но ми се струва невъзможно. Споделял съм няколко пъти с баща ми, че нещо не е наред с мен, но той казва, че било от пубертета и ще мине, но не минава. Сега предстои училище и всеки ще започне да разказва как си е прекарал лятото, а аз ще гледам като теле в кушара, защото нищо интересно не ми се е случило. Не знам какво се случва с мен и как да продължа напред. Не съм на себе си, владеят ме негативни мисли и се чудя защо изобщо съм на този свят. Преди имах мечти, опитах се да ги сбъдна, но така и не се получи. Това ме срина психически. Напълно отговарям на темперамента интроверт - меланхолик. Питам се има ли начин да живея нормален живот както преди или съм обречен да съм така завинаги. Няма как да си отговоря сам на този въпрос. Ако някой от вас е бил в ситуация като моята нека сподели как са се развили нещата при него. Моля модераторите да удобрят историята ми.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: dbc12eedaa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Състоянието, което описваш, много напомня на депресия (в тази част, в която разказваш за промяната на съня, липсата на желание и импулс за себеорганизация и т. н. ). Има смисъл да се консултираш с психиатър, за да преодолееш това (ако е депресия, това са и биохимични процеси, чиято регулация се подпомага с медикаменти). Ако обаче не страдаш от нещо подобно, а казваш, че се чувстваш добре сам, то кое е това, което те притеснява? Да имаш двама приятели, особено ако са свестни хора, си е цяло богатство. Много хора немогат да се похвалят с такова и наричат познатите си приятели, затова изглеждат цяла глутница. Всеки човек има определен темперамент, някои сме по-саможиви и подбираме внимателно обкръжението си, други са изключително отворени за нови хора, но са всеядни. И двата варианта имат своите добри илоши страни, стига да ти е комфортно, не се въздържай да си темерут ;-) Хубаво е!

 

...