Влюбена съм в него
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1331 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 16 и сега ще ви разкажа историята си. Надявам се този път да бъде публикувана.
Преди месец се запознах с едно момче, което ми е съсед и си писахме. Той ми писа веднъж и повече не писа. После аз се престраших и му писах, тогава той ме покани на кафе. Излязохме и всичко беше идеално, без основание се притеснявах преди това. Говорихме на всякакви теми - с това момче можех да говоря за всичко. Преди това една позната ми беше казала, че той е на 18, а се оказа, че е на 22. Изненадах се, когато той ми каза, защото до сега не съм излизала с “батко", но сякаш с него си паснахме. На същия ден пак се видяхме и пак говорихме страшно много време - четири часа минаха неусетно. На втората ни среща той ме прегърна и целуна за пръв път. Чувствах се много добре с него. В крайна сметка тръгнахме. С него се чувствах много спокойна, сякаш където и да отидех с него нищо лошо нямаше да ми се случи. Чувствах го близък. Той ми разказа, че преди е спал веднъж с тази позната която ме излъга за възрастта му и по това време и двамата са имали половинка до себе си което е ужасно. Разказа ми за точното време което се оказа само преди няколко месеца, когато той е бил към края с връзката си с предишната си приятелка, поради техни спорове и недоверие един към друг. Забелязах, че е много честен за всичко. Каза ми, че иска да знам всичко лошо за него, за да го приема с грешките които е допуснал. И аз го приех. Един месец мина неусетно и с това момче се чувствам така сякаш съм с него от години. Говорим си за всичко с него - естествено и за секс. Аз съм девствена и той го знае. Мен този факт ме притеснява доста тъй като той е мъж с опит, а аз не мога да му дам лесно това от което се нуждае всеки мъж. Казах му, че ако не иска да чака по-добре да оставим нещата така и той да намери момиче което може да спи с него, но той каза, че вече е разбрал, че секса не е най-важното което може да даде една жена, защото всяка може да го даде, но връзката не се крепи на това, а на доверие, разбиране, компромиси, и любов. Винаги го слушам много внимателно и съм го опознала донякъде, а той мен доста и му имам доверие. Мисля, че това е момчето с което искам да имам сериозна връзка и мечтата ми е да бъда с него колкото се може повече време. В началото когато излизахме нищо не чувствах към него, само любопитство да го опозная, но усещам, че след един месец, се привързах към него и започвам да се влюбвам в него. Той ми е писал в чата, че ме обича, но аз не приемам думите му на сериозно, защото има разлика между обич и влюбване. Напоследък доста се караме за дреболии, защото аз съм много труден характер, а той е момче което не заслужава моето инатене и гадно поведение. Държи се мило, радва ме постоянно, нежен е... Плакала съм за глупости пред него а той ме гушва, трие сълзите ми и ме моли да не плача, защото му ставало тежко. Прави ми подаръци, а аз съм по срамежлива и не обичам някой да дава пари за мен. Скарахме се веднъж в началото че все той плаща сметката. Още на втората ни седмица ми купи колие от не 2-3 лева просто така без повод, което не свалям до сега. Аз също обичам да го радвам. Осъзнавам, че той прави много мили неща за мен, а аз не ги оценявам. Вчера бяхме у нас, но понеже е на работа до 10, се видяхме в нас в 10 и половина до 11 и половина. Той решаваше тестове онлайн за шофьорски изпит през цялото време и аз се разсърдих, защото през цялото време не ми каза една дума и не ме гушна при него. После когато понечи да ме целуне аз започнах да се държа зле и само му мълчах. Тогава той каза: “Аз ще тръгвам, явно не ти е приятно с мен" И аз не го спрях, с което страшно съм го наранила. После ми писа, че е разбрал колко държа на него, щом се държа зле и не мисля как той се чувства. Дори ми намекна, че имам друг. Каза ми, че щом започват постоянните кавги, нещата не вървят на добре и знае какво ще се случи накрая. Казах му, че не искам да го изгубя и ще се постарая
да изгладим нещата помежду си. Какво мислите вие? Изкажете мнение за цялата ситуация.