Имам нужда от помощ
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1353 пъти
Здравейте! Аз съм на 16 години. Със сигурност голяма част от вас ще си помислят, че е поредната лигава история на 16 годишна пикла, но не става въпрос за такова нещо. Както всички и аз се влюбих за пръв път, когато ме приеха в гимназия. Съвсем нормално за тийнейджър. Доста време мина докато приема на предложението му за обвързване, понеже аз съм на принципа, че не трябва да се избързва с тези неща, а и трябва да държиш на себе си, особено, когато си момиче! След като приех, бяхме заедно няколко месеца и се разделихме. Имах това желание поради различни причини, но той определено държеше на мен. Сега след 2 години, нито сме се виждали, нито сме си писали. Няколко пъти, но отдавна. Проблема е, че не мога да го забравя, постоянно мисля за него. Моля ви дайте ми някакви съвети!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 197e13ae02

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисля че е време да намериш някои друг.... Все пак са минали цели 2 години.... колко ли са минали през тефтера му... а ти още мислиш за него.... НО ако наистина искаш това момче имаш само един единствен вариант и той е да преглътнеш гордоста си и да го потърсиш... пиши му кажи че искаш да се видите и когато той се съгласи направи всичко възможно да му завъртиш главата... аз също съм на твойте години и вече цяла година имам връзка аз също съм много горделива и дрън дрън...

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 0eaa8d1db1

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   А ако момиче не се влюби в свой връстник? Какво-това ненормално ли ще да е??? Аз съм на 15 години и се влюбих в 24 годишен например. Е...

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 95848deac0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей! Аз съм момче на 24г. и съм преживял на същата възраст нещо подобно. Бях точно на 14г. и се влюбихме с нея взаимно. От юни до 31. 08 когато съдбата ни раздели. Много е тежко. Разбирамте, но за първи път чета момиче да има толкова дълги чувства. Съдбата ни раздели, защото бяхме от различни градове на голямо разстояние и можехме само да се чуваме по телефона. За да я преодолея ми бяха нужни 4-5 години. Не искам да се натрапвам с моята история повече. Съветът ми като препатил е: хората с чувства сме малко, така можеш да си мислиш за него още дълго време. Животът тече бързо (повярвайми) ако има някакъв начин бъди с него. Ако няма как колкото по-рано се обвържеш с друг, толкова по-добре. На мен, ако някой ми кажеше това когато бях на 15-16г. щях да му кажа да си гледа работата. Но сега виждам, че не е така. За съжаление ние не сме господари на чувстватаси, камоли на съдбатаси. Започни да излизаш с някои друг и след около 2м. просто от самосебеси ще осъзнаеш, че вече не мислиш все за него. Така постепенно ще ти остане само спомена и нищо повече. Друг начин няма. Аз изгубих 4. 5г. от жовотаси в най-хубавата възраст заради това. Не го прави и Ти!

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: aea1693869

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Да, за мен 2 години са нищо, а и за да стигна до тук да публикувам историята си и така нататък.. Само това е, че не знам как ще реагира, знам, че е супер глупаво да го пиша, но ми е много объркано наистина

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: aea1693869

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря много за съветите ви, но има и друг проблем, че сме на голямо разстояние един от друг. Ако можех да направя нещо, мога само да си го пазя в съзнанието, знам,че няма да го забравя , защото се влюбих за пръв път, не съм имала други истински връзки, ако изключим съвсем детските години (приятелските) , a до колкото номер 3, наистина беше много мило, това , което си написал.. Трудно ми е , след толкова време , но буквално се побърквам.

 

...