Как той съсипа вярата ми в любовта и хората
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1481 пъти
Обръщам се към посетителите на този сайт с въпроса имали ли сте подобно преживяване и как сте намерили сили да продължите напред, а дори да не сте какво бихте ме посъветвали да направя.
Аз съм момиче на почти 18 години, което пропиля голяма част от времето и чувствата си по едно момче на същата възраст. Хората на моята години масово се събират за незначителен период от време, късат и срещат следващия, вероятно по-подходящ, но не и аз.
Имахме връзка от разстояние, започна още преди да навърша 15. Тази връзка ми струваше ужасно много болка не само заради трудните обстоятелства, но и заради самия него, но вложих усилията си да я запазя. Винаги, когато имахме възможност прекарвахме времето си заедно по един или друг начин, обожавах го. Давах всичките си спестявания да му отида нагости и прекарвах летата си с него. Да, много хора твърдяха, че не е за мен, че ще ме разочарова многократно, но не ми влияеше, той си беше мой, исках да успеем да сбъднем мечтите си да учим и живеем заедно, да изживеем любовта си. Простих му, когато тръгна с друга за някакъв период и ме остави, после се върна с твърдението, че човек се връща там, където е бил най-обичан и с обещанието, че пред себе си виждам един нов човек. Наранявал ме е по много начини, но ми е минавало, надявах се да оцени факта, че възприемах неговата болка като своя собствена, че когато имаше нужда от нещо, правех каквото ми беше по силите. Да, бях дребнава, понякога дразнеща, често си менях настроенията, пълна с недостатъци, но не мисля, че заслужих такъв край. Той срещна някакво момиче, което никога не е виждал на живо и уби всичко, което имахме заради някаква илюзия. А сега изпраща снимките й на общите ни приятели, хвалейки се, че тя е най-хубавото нещо в живота му. Разочарована съм от него, от себе си за наивността и гласуваното доверие, от света. Продължавам да живея, но една част от мен просто я няма, единственото, което ме изпълва е само празнота и не знам как и кога ще спре да бъде мой спътник. Благодаря за вниманието! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 386729f320

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Нормално е да се чувстваш така след такова разочарование, но ти гарантирам, че 3/4 от хората сме се сблъсквали с него, а останалата 1/4 просто не живеят. Спокойно - научила си много и това е част от порастването. На мен на тази възраст ми се случи нещо малко по-драстично. Имах двугодишна връзка с по-голям от мен мъж, който ме манипулираше по всякакъв начин, използваше ме и не ме уважаваше, а аз бях лепнала толкова по него, че бях загубила буквално себе си. Веднъж ме накара да го чакам 2 часа в най-лютата зима навън, а след това хванах пневмония и лежах 3 седмици в болница например, а като благоволи да се появи дори не се извини. Докара ме и до нещо като анорексия, защото никога не му бях достатачно слаба - при 175 см. бях станала 55 кг. и припадах, но на него не му дремеше. Ей такива неща, но твърде загубена бях, за да се усетя. Той искаше още да ходим обаче навсякъде с най-добрата ми приятелка и с течение на времето разбрах, че нарочно си намират причини, за да се срещат само двамата. Тогава нямаше още мобилни телефони и вечер като се пробвах да го намирам ми даваше 2 часа заето. Веднъж се сетих да се обадя на нея - заето. Плачех и се тормозех, а не съм ревнива по принцип - не преследвам човека до себе си и му имам пълно доверие, което той за съжаление не оправда. Осъзнах се чак на 19 г. , след като отидох да уча в друг град и почнах да мисля по-рационално. За Коледа се прибрах и го питах директно за пръв път дали имат нещо общо - той отрече и аз познах, че ме лъже. Скъсах с него, а той до последно ми падаше на колене и ми предлагаше дори женитба... и не съжалявам. Аз срещнах в последствие истинската любов и вече от 15 г. сме заедно почти, а той се ожени за бившата ми вече приятелка, разведоха се за 2 години. Чак преди 2-3 години разбрах случайно, че не съм бъркала и са имали връзка и докато той е бил с мен, защото тя е била правила аборт от него, когато сме били още ученички. Това окончателно потвърди, че интуицията ми е била правилна. Не загубих обаче доверие и вяра в хората. Това, което мога да ти дам като съвет е никога да не се връщаш към бивши - веднъш скъсали и край! Никога не си позволявай да се връщаш назад към човек, с когото не си била щастлива. Аз например изневяра мога да простя, но не и лъжа. Нарани ме отношението му към мен като цяло и лъжата

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: b6d2f3c17f

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Големи сте мазохостки вие, жените. Имате нужда от сапунки и драми в живота си, за да сте доволни. Трудно е да ви се помогне защото сте податливи на клюки и интриги.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 2a7e67d98b

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Номер едно е права. С времето според мен ще срещнеш друго момче и ще го превъзмогнеш този някак си. Аз също съм имала такъв случай. Бях 9-ти клас, едно момче се премести в класа ми. Харесах го, но целия клас не ме харесва и го отделиха, той си седеше с тях, а те нали не общуват с мен и така.. Едва събрах смелост да му пиша 3-4 пъти. Последния път като му писах му казах, че го харесвам, защото си мислех, че ще се мести в друг град да учи, беше края на лято 2013, той ме отряза. Каза, че знаел отдавна, че го харесвам, но нямало да се получи, а иначе често го виждах да ме заглежда, показвал е интерес, беше ме викнал един път пред приятелите си. 2 седмици след като ме отряза се напи и почна да ми пише по фб, да ми предлага да се виждаме за секс само. Аз много го харесвах още, даже щях да му приема, но ме беше страх да не лъже, имах лошо предчувствие. Писа ми така няколко пъти, отначало се дърпах, но накрая се поддадох, почнах да му пиша, че и аз го искам, но всъщност така и нищо не стана. Един ден се скарахме, той показа чата на целия клас, обиждахме се по фб също, голям скандал стана. Изкара ме каква ли не. Накрая пак по фб се опита да ми се извини, но го нахулих, отрязах тотално и спря всичко.. Хората ме предупреждаваха за него, че е боклук, но аз не вярвах.. Те обаче не се оказаха прави, той беше много по-зле, отколкото го описваха.. колко съм страдала по него, плачех, бях се и рязала, бях стигнала почти до анорексия.. Но с времето всичко се оправи, сега съм 12 клас, с него не си говорим, всичко отшумя. Остана си просто болезнен опит..

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: 4c995752b3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей. Познавам толкова хора, които са били заблуждавани или използвани, но все още вярват в любовта. Ти явно си планирала живота си около връзката с него и си вложила вярата си само в тези планове. Затова сега се чувстваш сякаш си изгубила всичко. Но съвсем не е така, това е само един период. Вярно, че би трябвало да е един от най-хубавите ти периоди, но за жалост през тези години преживяваме събитията по-трудно. Първи сблъсъци с неправда, разочарования, несподелени любови. Бях същата и винаги се дразнех на хората, които ми казваха, че много се впрягам и че някой ден ще се чудя защо съм го вземала толкова присърце. Но повярвай ми, прави са. Всичко отминава и остават само спомени, които не са болезнени и дори не те вълнуват щом изплуват отново в съзнанието ти. Просто има един предел, след който на човек съвсем спира да му пука. Моята история започна преди 5 години и приключи тази. Той беше манипулатор и голям психолог, който всячески опитваше да промени възгледите ми. Успях да запазя себе си и да се откажа от тази любов. И аз усещам празнота, но в същото време спокойствие. Не зная докога трае това. Но съм убедена, че така сме по-добре отколкото, ако бяхме с тях. Желая ти успех занапред!

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: d464ea48ca

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Наскоро преживях нещо подобно. Останах много наранена и разочарована. Страдах нечовешки много, но познай какво? Стана по-лесно. Мина време... и на мен ми мина. Не вярваш когато хората около теб ти пробутват баналните глупости за това, че времето лекува... Но глупостите се оказват верни. Сама трябва да го преживееш и ще се убедиш в този факт. Дистанцирай се от този човек... Когато спреш да подхранваш нещо, то се губи и накрая просто се заличава. След такива случки започваш да осъзнаваш кои неща са от значение, и кое и не са... Прогресирай. Знам, че се чувстваш празна, но си дай шанс да се изпълниш отново. Отвори сърцето и ума си за нещо по-добро и погреби миналото. Поучи се от него и се впусни смело напред.

 

...