Мисли за самоубийство и загуба на стимул за живот - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (125190)
 Любов и изневяра (30827)
 Секс и интимност (14749)
 Тинейджърски (22099)
 Семейство (6834)
 Здраве (9834)
 Спорт и красота (4795)
 На работното място (3412)
 Образование (7476)
 В чужбина (1724)
 Наркотици и алкохол (1133)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1783)
 Други (19566)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Мисли за самоубийство и загуба на стимул за живот
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1741 пъти
Здравейте. Пише едно обикновено момиче на 14. До преди седмица имах гадже, имам страхотни приятели и горе-долу страхотно семейство. Само дето не ме рабират.
От какво скъсахме с бившия ми приятел не намрам смисъл да живея. Аз допуснах грешка и го скъсах, ревнувах от буквално всичко, а сега той не иска и да чуе за мен. Освен това с него правих секс за пръв път (но затова не съжалявам, обичах го) От тогава насам плача абсолютно всеки ден. Пробвах да говоря с него, но не иска да чуе. Не разбира колко много ме наранява, няка кой да му го обясни. Преди да скъсаме мислех, че имам живот-мечта. Бях позитивна към останалите. Всичко беше розово и прекрасно. След като скъсахме обаче, всичко се промени.
Семейството ми е горе-долу добро. Мога да споделя единствено с мама, но за нея моите проблеми са незначителни. Затова не и споделям. Наскоро разбра, че пуша трева и може би тогава осъзна, че имам някакви проблеми. Не ми се е карала, за което страшно и благодаря.
От тази година съм в нова гимназия. Не попаднах на хубав клас. Странни са, общувам само с 2-3 от тях. Няма дори един, с когото да мога да изляза, повечето са от селата.
Приятелите са единственото, което имам. Да, имам уникални хора до себе си. Винаги биха ме подкрепили, каквато и глупост да направя. Бяха до мен след раздялата с приятеля им, не ме изоставиха дори за момент. Гадното е, че сме в различни училища и различни смени, виждаме се всеки ден, но излизаме само петък, събота и неделя. Единствено приятелите ме подкрепят и ми дават надежда, че всичко ще се оправи.
Какво казах, няма ден, в който да не плача. Понякога даже изпадам в истерия. Външно изглеждам горе-долу щастлива, но вътрешно умирам. Имам крещяща нужда от помощ, но няма кой да ми помогне по-сериозно. Имам нужда да изразявам любовта си. От изведнъж всичко се срина. Обмисляла съм да се самоубия даже, сигурно изпаднах в някаква депресия, а не знам как да се оправя сама. Споделих го на приятелите си, но те казаха, че няма смисъл заради някакъв тъпак да правя глупости. А и каквото и да направя, едва ли би му пукало. Не искам да споделя на майка ми, просто не сме толкова близки. С другите роднини също. Трябва да се оправя сама. Мисля да се преместя в гимназията, в която учат две от най-близките ми приятелки, за да сме заедно, но това ще е чак догодина, ако стигна до там.
Не пиша, защото се филмирам или търся съжаление, а защото искам съвет. Какво да направя, ще се оправи ли всичко от самосебе си и времето наистина ли лекува?
Благодаря ви за съветите предварително и моля ви, публикувайте историята ми, защото не знам какво да правя.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 4 месеца
hash: e9b55245e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Да, времето лекува. Бях на същата възраст, когато скъсах с първия си малко по-сериозен приятел. Бях лудо влюбена в него, имаше пречка за връзката ни, но аз не се отказах. Също бях ревнива и притискаща го. Мисля, че и това беше основната причина да скъса с мен. Мислех, че имаме връзка-мечта, но съм живеела в собствен свят и накрая той каза, че бил объркан и нямал никакви чувства. Честно, колкото и незряла да бях, заболя си доста. Но минаха няколко месеца, през които аз видимо се опитвах да се самозалъжа, че го няма в живота ми вече, но всъщност често мислех за него. Изведнъж просто всичко изчезна, тъпото му държание и необщуването ме изстудиха към него. Доста се промених, започнах да преценявам хората. Така че от всяко нещо се излиза с някакъв извод. Продължи напред, колкото и трудно да е. :) Чака те нещо по-хубаво. Опитай да не мислиш за това, макар че ще е трудно.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 63a556739a
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Недей са отчайва, моля те! Трудно ти е, но си удържала до сега, и не си направила глупостта да се самоубиеш. Минавала съм и аз през подобна ситуация, и аз съм имала подобни помисли, че и свидетел на домашно насилие бях, само че аз нямах такива приятели, на които да споделям и да ме подкрепят. Но! Проблемът си е проблем, не бива да се пренебрегва. Силно ти съчуствам, явно ти е много тежко. Сигурно вече са ти казвали, сигурно ти звучи като клише.. ще го кажа и аз. Самоубийството не е решение, тревата не ти помага всъщност.


Единствения начин, по който човек може да се избави, е като приеме Исус Христос за свой Спасител. Човешкото сърце може да бъде задоволено само от Този, Който го е създал - нашия Небесен Татко. Бог има план за твоя живот, остави се в неговите ръце. Той направи чудеса за мен и моето семейство, само вяра и любов, и молитва. Молитвата може да направи всичко, което и Бог може. Вземи си Библия, опазнай Бога! В началото ще бъде трудно да се отървеш от старото греховно "аз", но с Божията помощ всичко е възможно!
Покаи се и ще се преродиш, Светия Дух ще бъде в теб. Амин, Бог да ви благослови всички. :)

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 0f5a7050af
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   Здравей! Разбирам те идеално! Тежко ти е и мисля, че наистина си изпаднала в един вид - депресия. Не знам какво да ти кажа, но аз лично на твое място бих споделила с майка си, защото тя е човекът, който не би те упрекнал, а напротив - ще ти помогне както намери за добре.. Ако не искаш да споделиш с нея, може да отидеш на психолог ( Преди време бях в депресия и отидох.. психоложката беше чудесна жена и много ми помогна, изслуша ме и ми даде много полезни съвети)
Мисля, че трябва да намериш сили да продължиш
. Ти си едва на 14.. Има толковс много път, който да извървиш. Изтрий тези мисли от главата си за самоубийството, защото това не е решението!
Надявам се да съм ти помогнала по някакъв начин! Късмет!

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: ca3b9ed27f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Да беше на 44 - да тръгнеш да се отписваш, ама на 14... Не ставай смешна! Тепърва има да живееш и да видиш и радости, и гадости.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 879f3a78ff
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Помоли майка ти да те заведе на терапевт - човек, който не само ще те излуша, а ще ти даде и най - подходящите съвети за теб.

 
  ...


...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 9882865ef4
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Виж още си малка едва сега започваш да порастваш живота е пред теб на твойте години почти всеки е бил така в такава ситуация майкати го смята за незначително понеже и е ясно че след година няма и да го помниш а ще се смееш на акъла си заради точно тоя си искала да се трепиш и си плакала ще се смееш чак ще те е срам някой да знае спокойно тези несподелени любови и подобни неща са нещо съвсем нормално за годините ти и аз как съм ревала а най лошото че и найстина си посягах два пъти на косъм от смъртта найстина трябва да съм адски благодарна че имах шанса и то два пъти дето се вика да ме върнат от ония свят а сега около 5 години по късно се смея какво найвно дете съм била и какво съм причинила на родителите си да си видиш детето ни живо ни умряло да чакаш часове да ти кажат дали има шанс да се оправи да чакаш дни да видиш дали ще се събуди да незнаеш какво ще стане и то заради един идиот който не го е отценил нямаш найдея какво е да си посегнеш нито какво е за един родител да приживее това дете дето са го създали носили гледали години заради един боклук да го гледаш на прага на смърта а да ти кажа от опит направо ме е срам въобще не съм мислела за нещата тогава живота го имах като игра ама сега като ги видя бившите си пръскам се от смях чак ме е срам да кажа какви са ми били като ги гледам мале кой от кой по грозен само дето едно че можеше да не съм жива и да се радвам на приятеля си с който сме вече 3 години заедно ами и друго че създадох сумати главоболия на родителите и близките си а смисъл е нямало дори е било глупаво и смешно.. такаче почвай да си отваряш очите на тия години сериозни връзки няма всички са до време просто се радвай на това време на тия години и всичко защото няма да се върнат а момчета винаги ще има научи се да преценяваш хората и когато трябва да си тръгваш без да се връщаш без да плачеш и без да си посягаш бъди силна бъди жена която умее да мисли и недопуска такива хора до себе си боклуци на никой не са му нужни не ги взимай за теб и на теб не ти трябват.
Усмихни се оправи се спри да плачеш погледни се в огледалото и се замисли че ти си се оттървала ама той е загубил много друга като теб няма да го обича секс може да му дават но любов надали ще срешне такаче усмихвай се живота продължава бъдещия ти мъж е някаде навън по света но в даден момент ще го срещнеш а това което чувстваш всички са детски емоции част от едно израстване живота ще те сблъска с много по трудни и непреодолими неща живота е такъв среща ни с неприятни неща за нас отделя ни от близки хора но понякога е за добро както в твоя случай той не е държал истински на теб щом е така нетрябва да ти пука има и други а и човек трябва да мисли за себе си щото друг няма да го направи.
И още нещо ако до сега не си ме разбрала млада девойке ти имаш семейство имаш приятели имаш покрив над главата имаш храна в хладилника учиш и ще се образоваш а плачеш заради един идиот дето да го наплюеш не заслужава да не говорим че и да си посягаш искаш я се замисли колко дечица в този момент просят за да си купят хляб колко дечица са голи и боси защото нямат пари за дрехи и обувки а ходят със скъсани който си намерят колко деца нямат майка и баща колко деца нямат покрив над главата си а стоят вън на студа колко семейства немогат почти нищо да осигурят на децата си. Много са но дори те обречени на глад студ мизерия или сирачета живеят усмихват се и се борят те са много по зле но немислят как да се обият и неплачат за гаджета нали а сега ми кажи щом те подложени на това живеят стрували си ти заради един тъпак да си съсипваш живота да плачеш и да искаш да си посягаш. Знам че не си струва сега авторке усмихни се и марш да се забавляваш като едно нормално щастливо дете :)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: ccb8a39b9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Намали чалгата!!! И престани да слушаш Преслава какви ги дрънка, че ревността е хубаво нещо! ;)

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: f6aaa86ab7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Ти си откачила! Съжалявам за обидата!
Но мисля, че момчето те е използвало само за секс, кое момче не иска секс? ! И моля ти се, да пушиш трева на 14 години? !
Ако искаш гадже си намери някой на твоята възраст, или още по-добре-от твоя клас! Или най-добре-не се хващай за момчета! Аз, когато бях на 15 не си позволявах да мисля за момчета! Четири от приятелките им бяха изнасилени от по-голям и после забременяха и направиха аборт! Представяш ли си какво е могло да ти се случи? !

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 9c5e530909
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   14г. годишно момиче с приятели, семейство, добра ученичка, се влюбва силно и мисли, че има живот мечта. Но нейният възлюбен я зарязва и тя изпада в депресия и мисли за самоубийство, мисли си по цял ден как да го върне. До тук описах моята приятелка. Моята история има още 2г. продължение. И се стига до пълно зарязване на самостоятелността на момичето и пълна отдаденост на момчето, загуба на личността на момичето и оставяне нейната съдба да се ръководи от момчето. Момчето изпада в непукизъм, но понеже е умно продължава да ѝ показва любов. Докато накрая не я оставя. Е не съм я оставил още, но се подготвям да го направя.
Сега тази депресия няма да мине лесно (не искам да те лъжа) но да с времето тя ще отмине, трябва да вярваш че ще отмине този етап. После ще излезеш по - силна.
Но не опитвай нищо от което може да пострадаш.
Не знам какво да ти кажа, разбирам как се чувстваш. Не знам обаче как да ти се помогне. Просто трябва да го преодолееш. А страданието ще намалява всеки ден. И накрая ще изчезне, след време ще гледаш усмихвайки се на тази история само имай надежда.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 60e5258f9a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Аз съм момиче на 13г.

 
  ...

...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: baa1de2638
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здаравеи и аз сам почти по сащтия начин но не изкам да се самоубивам и мен никои не ме разбира и дори сам изкал да се самоубивам. аз не сам правил секс но много изкам и сащто копнея за гадже но не намирам и ми е тажно :( ако изкаш може да се срещтнем ако си от софия а ако не си ти казвам не се самоубиваи струва си да живееш и сам сигорен се си много красиво и прекрасно момиче и не казвам ако си от софия да се самоубиваш ок :) просто се нуждая от момиче като теб :) пиши ми на skype:rudi3045 и да се опузнаем :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker