Имало ли е място на което не се чувствате комфортно ,но сте принудени да стоите?
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 2426 пъти
Здравейте,
Не знам дали сте чували такъв тип история, но се надявам да ме разберете. Имало ли е място на което не се чувствате комфортно, но сте принудени да стоите там? Например в училище... Представете си, че сте човек, който св интересува от бизнез, от развитие, космос, наука и всякакви големи въпроси, който е заобиколен от хора, които говорят за любов, с кой батко кога са преспали, за игри, за клюки и някои социални мрежи.... Типичните пуберски неща, но така е станало, че сте попаднали в такъв клас, но не може да напуснете защото вече сте свикнали с учителите, завързали сте няколко приятелства и така... Дори може да ви св случва в момента, дали на училище, дали на работното място... Но не сте като другите.... Добре, опитвате се да се приобщите, но не става и на всичкото отгоре след време започват да ви се подиграват... Може би историята ми звучи несериозно и типично за пуберите "аз съм единствена на света", но това наистина ме съсипва, едва ли не прекарвате да кажем по 8 часа на ден, а след това още 8 в подготовка за другия ден, като на всичкото отгоре сте разсеяни заради натрупаното напрежение.... както казах може да ви е прозвучала несериозна историята ми, но това много ме подтиска и срива... Да те обвиняват за това, че искаш да се храниш здравословно, че не се гримираш и не публикуваш постоянно в facebook е огромна глупост.... Някои от вас имали ли са такива продължителни години или времена и какво сте направили за да ги превъзмогнете и да останете невредими от човешката глупост....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: 2600c1653b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Все едно описваш мен преди години. Даже при мен беше по-зле, защото нашите ме записаха в частно училище. Уж с цел да получа по-добро образование. Е, да ама не. Баща ми имаше пари за таксата, ама не бях богата и разглезена като другите и няма да ти казвам какъв ад ми бяха тия 5 години в гимназията! Добре, че в класа ми имаше едно момиче в моето положение, че си помагахме една на друга, иначе щях да откача. Ужасно е трудно, но се преживява и да ти кажа даже не съжалявам, защото тия години ме калиха и ме научиха да се боря и да си отстоявам правата и сега на работа никой не злоупотребява с мен, защото си знам правата. Така, че голям ад си е, но в бъдеще ще усетиш, че е имало и нещо положително в цялата работа. Дори и да не ти се вярва ще станеш по-силна и по-издръжлива психически. Горе главата! И това ще мине!

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: b5ef7b1572

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Колкото и да ти е странно, повечето хора сме (били) така, но ти и малко си противоречиш - хем се интересуваш от света и науката, хем не искаш да ходиш на училище? Къде сега са ти приоритетите Колкото до повърхностните хора с повърхностните интереси - никой не те задължава да общуваш с тях. Смени училището с елитно или поне си намери среда със сходни на твоите интереси. Аз имах подобен на твоя проблем вкъщи, защото идвам от работническо семейство, в което всичко се въртеше около телевизионните програми, храната, парното и битовизмите, а моите интереси, ученето бяха възприемани като губене на време и дори съм яла бой от майка си да не съм чела, за да не съм си била разваляла очите. Разни хора, разни идеали, но за разлика от повърхностните хора от родата ми, днес аз съм успял и заможен човек, а техния животец все още се върти около битовото и оцеляването, така че всичко си зависи от теб -или вървиш със стадото, или не, но семейството не си избираме, а училището си избираме. От 6ти клас нагоре винаги съм била първо в елитна паралелка, после в елитна гимназия, в която се влизаше много трудно, а накрая учих и в елитен университет в чужбина, така че с подобни повърхностни хора не ми се е налагало да общувам нито в училище, нито в университета, нито на работното място. Тук ти си определяш първо къде ще учиш, после и с кого ще работиш - от теб зависи с две думи и освен принудата на първото си семейство (родители, братя и сестри, рода), други принуди няма в живота. Ти си избираш дори мъжа, с когото да създадеш семейство (не е късмет!), избираш си дори държавата, да не говорим за град, учебно заведение и работно място, така че съветът ми е просто да си потърсиш училище, в което хората имат сходни на твоите интереси. Ще ти е трудно да си смениш училището, защото ще имаш 1-2 приравнителни изпити, но пък нищо невъзможно няма. Познавам хора, които смениха 3-4 гиманзии, така че от теб зависи на 100% и няма по-големи граници от тези, които сами си поставяме Успех

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 87df8112c5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Благодаря и на двата коментара! Коментар номер 2, аз бях в елитна прогимназия, но там положението беше дори по-зле, там можеха буквално да правят каквото си искат с другите хора, само защото бяха от заможни семейства... Останала си с грешно впечатление, че не искам да ходя на училище. аз имам желание, но акцента пада върху това, че тези хора ме двмотивират, за съжаление вече по-често...

 

...

горе^

преди: 9 години, 8 месеца hash: 5d93d441e0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз се чувствам некомфортно като съм на училище. До 7 клас беше ужасно, защото класа беше отвратителен и търпях глупостите им. После нашите ме натикаха в гимназия и сега уча 20 специални предмета свързани с икономика, данъци, счетоводство и т. н и не съм се чувствала по-ужасно, защото не ми е интересно. Така, че разбирам всеки, който не се чувства добре да стои на онова гадно място. Нямам против да ходя там, ама да попадна на нормални хора, а не на лигавещи се все едно в детската градина и поне да има малко смисъл в това, което уча, а аз такъв не откриват. Нищо лично към специалностите, полезни са, но поне да поднасят информацията по нормален начин.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: fba5988d9c

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

6.   Да. Има такова място наречено автобус (за мен). Просто ми е скучно. Сякви хора влизат бутат се и най-вече самите хора. просто мразя да съм затворен с много хора на едно място. Откачам като сме 50 човека в накво малко пространство. ама се налага и слава богу не секи ден :)

 

...