Споделена история от Тинейджърски |
Проблеми с майка ми
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1154 пъти
Здравейте. Момиче на 14 съм. Както разбрахте от заглавието с майка ми не се разбираме много добре. Изобщо не сме еднакви, а характерите ни са коренно различни. Тя е доста тясно скроен човек. Дребнава е, прави скандали за ненужни неща. По професия е адвокат и е работохоличка. Отива на работа, прибира се и работи от вкъщи. Не пропуска да разкаже всеки дейтайл от работата си на баща ми. Той се прави, че я слуша, но не му е особено интересно. Не ми обръща кой знае какво внимание, защото когато се прибера, тя работи. До 6 годишна възраст не съм ходила на детска градина и се оправдава с това, че тогава ме е гледала и ми е обръщала внимание. Не мога да и споделя проблеми, било то в училище или по-лични, като проблеми с приятели, гаджета и т. н, защото те са незначителни за нея и общо взето не я интересува.
Винаги я интересува какво ще кажат другите. Рови ми в нещата. Козметика, дрехи, чатове във фейсбук, телефон, раница, чанти. Попринцип съм свободолюбива и крия повечето си живот от нея, защото или ще ме съди за постъпките ми, или ще ме накаже. Наскоро разбра, че от време на време пуша трева (не заради друго, а защото просто ми харесва, а и живота ми в семейството не е прекрасен, имам нужда да се разсея). То не бяха драми, не беше чудо. Изкара ме най-пропадналата наркоманка, а най-големия проблем беше да не разберат колегите и и да не я е срам от мен. Разбрала беше докато ми е разглеждала чатовете във фейсбук.
Винаги ме разпитва с кой излизам, къде ходя, за какво съм си изхарчила парите. Понякога се налага да лъжа, защото излизам с приятели момчета, което е нормално, но тя иска да общувам само с момичета. До скоро имах гадже. Не ме остави намира докато не скъсахме, а след това беше най-щастливата на света. Казва, че съм малка за тези неща, но всъщност не съм, тъй като това е нормална възраст за такива неща. От към парите проблем нямам, стига да дам пълен отчет защо, как и къде съм ги изхарчила. Имам си всичко, нищо не ми липсва. Дрехи, обувки и т. н., нямам си лично пространство. Стаята ми бива пребърквана почти всяка седмица с оправданието, че подрежда.
От тази година съм в гимназия. Накара ме да избирам между езикова и математическа, като ме подканваше да ида в математическа, защото тя е учила там. Уговорката беше, че ако влеза там, ще ми плати морето (ходихме с приятели) и ще ми даде достатъчно джобни, че да ми стигнат. Така и така, записах се в математическа, въпреки, че исках в хуманитарната. Още от сега ме уговаря да следвам право, като нея. Аз обаче, искам да работя съвсем различно нещо, не искам да съм като нея. Не ми харесва нейната работа. От към външен вид също ме кара да съм нейно копие. Кара ме да си пускам косата дълга, но да не я оставям пусната, а да я връзвам на опашка или две. Аз обаче, изобщо не съм на същото мнение. Сега е със средна дължина, но скоро ще ида да се пострижа до раменете и я изправям и пускам, с което тя не е съгласна, но няма друг избор. Не ми купува и не ми дава да ползвам грим, защото тя също не ползвала. Аз си събирам пари и си купувам сама. Повече се харесвам със спирала и т. н. и не мисля, че е кой знае какъв проблем. Налага и се да свикне с тази мисъл. Като бях по-малка сама отидох да си продупча ушите, защото тя не беше съгласна. Сега не ми дава да си направя още някоя дупка, флеш и т. н. Ужасна и обсебваща е на тази тема. Наскоро говорехме нещо за татуйровки и аз казах, че като стана на 18 ще си направя. Тя обаче каза, че дори и на 30 да стана, пак не може. Казах си - няма такива филми, след като навърша 18 не може да ме команди. Най-тъпото е, че винаги иска да съм за промер, да съм перфектна както външно, така и вътрешно. Винаги иска да се хвали с мен. Попринцип съм привлекателна на външен вид и съм от т. нар ''популярни момичета'', не ми липсва момчешко внимание, но тя се опитва да ме промени. Не знам дали има комплекси или не, но не мога така вече.
Баща ми не взима отношения по тази тема. Все му е тая как се изглеждам, с каква коса ще съм и т. н. Проблема е с мама. Дайте някакви съвети какво да направя. Как да постъпя, че да бъда себе си, а не такава, каквато майка ми иска да бъда.
|
