Губя приятелите си!!!
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1521 пъти
Привет, напоследък забелязвам, че никой не ме търси. Само аз им звъня, и нямат интерес към мен. Почнаха наскоро, да ме лъжат че са заети. А всъщност ходят на разни купони и забавления. Знам това че съм, много малко досаден, но какви приятели са ми, ако не ме приемат такъв какъвто съм? Е вече самотата идва при мен. Какво да правя, и как да намеря нови хора? Става ми много мъчно, от факта че не съм желан. Преди бяха разделени, и ходеха по отделно. Аз ги сближих, и стана така че се обърнаха срещу мен. Ще съм много благодарен, ако историята ми бъде публикувана, защото са ми важни няколко съвета. Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 2 месеца hash: 41c5b6c317

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всички сме преживявали нещо подобно. Специално в гимназията и университета често се формират и групички, от които ту си вътре, ту не си, но ако съвсем без приятели оставаш, причината обикновено е в теб. Или нямаш интересите на хората около теб, или си прекалено негативно настроен и с това неприятен - например говориш негативно като цяло или за отделни хора. Аз загубих приятелите си в гимназията в един момент, защото си бях зубър, но имах своя си по-голяма от тях цел - да уча в чужбина и не съжалявам, че с това загубих разни повърхностни “приятели“, а с истинските се намерихме отново, защото и те почнаха в един момент да набиват яко за матури и изпити, а след това и да ме търсят за помощ за работа и така нататък. С две думи нещата се въртят Важно е ако ти си негативен да се промениш, но и е важно да си отворен за нови запознанства с хора , с които в момента имаш някакви общи интереси. Не се затваряй например у дома, а прави колективни спортове ако това те интересува, ходи на ЗИП, СИП по любими предмети, предприемай интересни неща. Когато ти имаш интересни предложения за прекарване на свободното време, все ще намериш 1-2 човека (не задължително от компанията ти), които ще имат интерес, но ако само се оплакваш, ще загубиш всякакъв контакт с обществото, което е най-опасното, а ако си над 16 г. дори можеш да си потърсиш някаква работа за удоволствие, при която да се запознаеш с нови хора или да участваш в разни обществени инициативи (БЧК например). Не изключвай момичетата от приятелския кръг -ето ти едни 50% повече хора, с които можеш да контактуваш. Аз в гимназията се усетих по някое време и сама започнах да се „натрапвам“ при разни кафета след училище, но в интерес на истината веднъж на 2 седмици, защото не ми беше интересно, но винаги съм уважавала съучениците си и никога не съм ги критикувала за пушенето, пиенето, начин на обличане и така нататък, защото това са повърхностни неща и не говорят за човека като личност - а и се израстват. Бъди добър слушател. В един момент, когато се разбият разните му групички и се изпокарат хората заради момичета, все ще опрат до теб. При мен често така се случваше - изпокарваха се и изведнъж имах много приятели, а после пак се сближаваха и дъвка-разтегливка. Истинските приятели ще видиш кои са ти като станеш на 25 и още са с теб. Най-добрата ми приятелка е от гимназията, между другото, с която нямах кой-знае какво приятелство поне до края на 12 клас., а сега сме като сестри. Така че... човек никога не знае

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: 57805a54c0

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз съм в същата ситуация и на моменти ми е много гадно, на моменти изобщо не ми пука и накрая все се намира да пише по някой за кафе или да се разходим. Но не е там работата... работата е да имаш верни до теб хора, с които да се виждате всеки ден, да се забавлявате, да излизате по заведения, дискотеки ако щеш, да ходите по разходки насам-натам по-далече да се организирате... ето това трябва да е според мен, когато сме във възраст 17-25, защото това са едни от най-хубавите ни години. Училището и университета винаги могат да се съчетаят с нещата, които ти изброих, но... някои хора нямаме приятели за тази цел. На мен също ми се случи да съм като "посредник" между едни хора, които в последствие си станаха много добри приятели и правят описаното по-горе от мен, като ме изобщо не ме зачитат и не ме броят за жив. Но какво да се прави. Живота си продължава. Аз с моята работа и университет също. Няма начин. Ако легнем да умираме няма да стане по-добре. Аз си знам, че не съм цвете са мирисане - избухлив съм, негативен доста често, нападателен. Знам, че това отдалечава хората от мен, но какво да правя. Мисля, че си взех поука от тази работа и ще гледам за напред да нямам подобни отношения. Защото, както каза Номер1, това те откъсва от обществото. И приятелка нямам вече... Но, както казахме... какво да се прави.. живота си продължава. Живи и здрави ще си намерим и приятели, и компания, и всичко... Не казваш обаче на колко години си, Авторе? Поздрави

 

...

преди: 9 години, 2 месеца hash: fa30c9b898

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря много, на 16 съм. Помогнахте ми доста.

 

...

горе^