Споделена история от Тинейджърски |
Сгреших за него и го искам обратно!
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 3268 пъти
Бяхме гаджета в продължение на 3-4 дена - връзка, която започнах (и може би тук е главната ми вина) седмица, след като друг разби сърцето ми след години любовни терзания. Казвах си, че другото момче (Х) няма да е заместител на онзи, който ме нарани. Въпреки това обаче нямах сили да продължа напред с тази кратка връзка заради... погрешни впечатления. На срещите ни се държеше глупаво и лигаво, което тотално ме отблъсна. Нещата, които говореше, звучаха комплексарски и дори идиотски и затова го оставих набързо.
Аз съм на 16, а той догодина прави 18.
Понеже бяхме в една компания миналия месец, се срещахме редовно. Тогава той непрекъснато правеше жестове към мен - я да ме прегърне, я да ме хване за ръката. Но аз все го отблъсквах! И то защо? Защото в деня, в който го скъсах, се срещнал с другите от компанията и едно от момичетата ми каза неща за него, които ЧАК СЕГА РАЗБИРАМ, че са били многократно преувеличени. Тя го изкара глупав и агресивен.
През последния един месец, след като нещата между мен и Х утихнаха (избягвах да се срещам с него), си говорехме супермного по телефона. Всеки ден поне по 2-3 часа. Срещите започнаха да стават наживо... Опознавам го все по-добре и по-добре. Един ден бяхме у нас и просто не се сдържах... спах с него. Беше невероятно, просто прекрасно.
След този ден аз бях много заета заради училището (обратни смени сме и без това с Х) и се видяхме чак след 5 дена... Излязохме вечерта, защото имахме късмет и той пожела да си открадне 40-те минутки свободно време, което имах. Беше нежен и мил, но вечерта, когато говорехме по телефона, звучеше като болен. Десет пъти го попитах какво има, трябваше да му вадя думите с ченгел от устата.
Тогава той ми призна за чувствата си... Не знаех какво да кажа, бях в шок. Поговорихме още и решихме да си запазим приятелството, защото е много ценно и за двама ни.
Но ето сега, седмица по-късно, аз - глупавата хлапачка и идиотка - разбирам, че също искам да съм с него... В сериозна връзка, а не нещо неангажиращо.
Когато излизаме двамата, се е случвало да обсъдим някое момиче и аз казвам примерно: "Тази е много хубава и т.н." и той понякога се съгласява...
Толкова ме боли, когато обаче го чувам от него. И то не защото се сравнявам с момичетата - напротив, харесвам тялото и лицето си много и смятам, че всеки е уникален!!! Наранява ме факта, че го казва... ТОЙ.
Та общо взето е така. В началото той ме отблъсна с нискоинтелигентното си поведение, после пък едно момиче доналя масло в огъня, започнах да го отблъсквам, а след това се сближихме и станахме много добри приятели. И сега, когато знам за неговите чувства, искам да бъда с него... Но дали заслужавам втори шанс? Готова съм да му обясня всичко... Просто в мен има една уплаха, че ако хубавата връзка приключи, това ще е краят и на приятелството ни. Не искам неангажиращо приятелство с "привилегии"! Не искам да го деля с други! Искам да бъда неговото момиче... Когато той говори за други момичета, вместо да му кажа, че ме дразни, на свой ред започвам да "удрям", говорейки за момчета, които ми допадат и т.н. Прекалих - знам. И то от глупост. Просто искам да опитаме и да видим какво ще се случи... Ако му кажа, че споделям чувствата му и че искам да опитаме с нещо по-сериозно... как ли ще реагира? Той ми звъни често и ме пита какво правя, как съм, често ми се обажда само за да ми чуе гласа и иска аз да говоря, а той да слуша и да отговаря на въпросите ми и т.н.... Но той е привлекателен и любезен младеж и имам усещането, че дори и да съм красива, няма да е само мой! ;(
ПОМОЩ!!!
|
