Споделена история от Тинейджърски |
Съмнение
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 1023 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 16 години имам приятел на 20 години. Моят първи сериозен приятел, може би първата ми истинска любов и първото ми момче в интимени отношения. Всичко започна октомври месец 2014 г. Тогава все още бях на 15 г. С това момче (моето гадже все още) започнахме да си пишем във фейсбук и след това да се срещаме, след рдин месец занимаване тръгнахме. Много го харесвах още много преди да запичнем да си пишем, но по време на връзката ни се случиха много неща имахме две раздяли за по един месец. Първата стана заради мен беше минал месец и половина от връзката ти и всичко беше много хубаво държеше се идеално точно както винаги съм си представяла сериозна ти си връзка, но точно е този период имах много проблеми със семейстовото си, внушавах си, че имам още чувства към едно момче по което се бях овлякла доста време, след това старият ми приятел се появи и започна да ме преследва, за да му дам още един шанс и всичко това много ме объркваше и реших, че ще е най - добре да бъда сама на този етап, а и момчето с което бях тръгнала не го заслужаваше, защото за мен той беше савършен и също така се притеснявах, че след като е по- голям ще иска само секс и ще се подииграе с мен, а аз тогава все още не бях спала с момче. И така след раздялата ние отново общувахме като приятели, но изведнъж реших, че искам връзка с него искам той да е моето момче просто беше идеалният можех да му споделя всяко нещо което ми се случва всеки проблем и винаги ми помагаше, когато и да си пиша с него всичко ми олекваше забравях за проблемите ми вкъщи. И така отново тръгнахме направихме 4 месеца и спахме заедно и всичко си вървеше идеално както преди това така и след, но май месец по баловете нещата започнаха да стават малко по сложни започнахме да се караме постоянно бяхме в конфликт и така решихме отново да се разделим за мен беше фатално не бях на себе си плаках няколко седмици беше ми ацки тъпо толкова много го обичах той ми беше първият и това го правеше още по специален, някъде след седмица разбрах, че се занимава с друго момиче и това ме побъркваше просто не бях себе си дори аз не можех да се позная и всичко това го преживях сама нямаше на кого да споделя криех се от нашите когато плача защото не мога да споделям такива неща с тях бях споделила на няколко приятелки но те просто не ме разбираха защото никоя от тях не беше минала по този път. По интересното беше, че въпреки това, че той юе заряза отново не спираше да ме търси всеки ден ми пишеше в деня в който разбрах за другата той ми беше писал и му честитих за новата приятелка а той ми отвърна " не бих казал приятелка а просто забавление" минаха две седмици и няколко дни той ме извика в тях за да ми даде едина блуза която ми беше купил преди раздялата не знам, защо съгласих се и отидох пихме кафе говорихме си и не знам как стана отново преспах след това се чувствах като парцал реших че просто се възползва от мен и слабоста ми към него, но това продължаваше не спираше да ме търси и да оставам в тях, дори тяхните не змаеха че сме се разделяли, в този период не знаех как са нещата между него и другата. И един ден му бях направила смучка за която тох твърдеше че не знае че я има така се е скарал с другата и повече не са се потърсили и всичко се е случвало без мое знание. Но един ден бяхме индвамата на дискптека и той ми беше споменал, че нямало нужда от тая смучка и тогава ми стана много болно и му казах, че ако ме обвинява за нещо въобще да не беше ме търсил повече, а той отричаше да съм виновна за нещо но тогава не се стърпях и му казах, че повече не искам да го виждам да стой по далече от мен и че го мразя. Влезнах в дискотеката и започнах да танцувам с други момчета от компанията без да правя нищо друго нередно и той се напи дойде извика ме и каза да извикам такси да се преберем и да поговорим в началото не исках но той настояваше пребрахме се. Легнахме прегърна ме силно и попита дали още го обичам без да се замисля казах да а той попита сигорна ли съм отново отвърнах да. Каза ми че ацки много ме обичал, че винаги ме е обичал това което бил направил било грешка не знаел какво искал тогава било му се натръпало много затова постъпил така не искал да ме нарани и т. н. на следващия ден вече бяхме заедно простих му всичко с един замах. Но ме тревожи едно съмнение, че ако не бях направила тая смучка дали щяхме отново да сме заедни и дали найстина ме обича. Все още има това момиче в приятели но не подържат никакъв контакт дори и снимки не и харесва все едно я няма. От тогава мина много време вече направихме година сега се държи много по- добре от преди и постоянно ми казва че ме обича и го доказва с действия, но аз все още свиквам с тая мисъл, че бях заменена от друга дори и за кратко. Преди месец с това момиче се бяхме засякли в тоалетната на дискотеката и там тя ме заговоти пита ме защо я гледам лошо и т. н. каза, че ме била разбирала, че и на нея и било гадно за мен като бил постъпал така сигорно нямала съм да я разбера, а аз казах че идеално я разбирам защото след това постъпа така и с нея и тя каза, че не било точно така защото след скарването им тя не го потърсила само заради мен. И реших да му разкажа това и той каза че са го обдъждали но той бил взел правилното решение да е с мен. Знам че всичко звучи доста странно и във всяка ситуация аз излизам прекараната, но много го обичам и от една страна не съжалявам че му простих а от друга малко защото вече не съм сигорна дали найстина ме обича. Споделям историята си, за да разбера вашето мнение, защото мнението на приятелките ми е че аз си знам а и те не могат да ми дадът друг савет след като до сега не са изпитвали това което изпитах аз. Много бих се радвала ако някой по- голям от мен си даде мнението понеже сте по на ясно в тия неща от мен.
Благодаря предварително.
И много съжалявам за правописните ми грешки(просто пиша от телефон и гледам да е по на гъсто) ☺
|
