Празният Ми Живот :( ;х
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 2755 пъти
Просто пиша в този сайт не за да търся съжаление , защото разбрах че хората са изруди и никой вече не проявява дори съчувствие нито състрадание на чуждата болка . не мога да задържам повече в себе си тва което е пропило душата ми и ме уморява с всеки изминал ден ;( и така .. аз съм момче на 21 години което живее ебаси празният и мрачен живот ;х родителите ми са разведени и живея при майка си, и когато бях по малък баща ми ме пребиваше без причина понеже е пълен звяр, посягал е и на майка ми и всичко тва се развиваше пред очите ми, и преди 2-3 години окончателно с майка ми се разделиха, но имам и по малък брат който израстна мн разглезен понеже винаги са го толерирали пред мен и в момента той се лигави, държи се ужасно по цял ден не спира да мънка и да ядосва всички в къщи, просто е невъзможен но нашите го защитават дори когато виждат че той е виновен ..

Наскоро майка ми си хвана втори мъж и стана още по сложно положението понеже брат ми започна да недоволства и постоянно се кара с майка ми и я кара да се раздели с тоя мъж, освен тва и тоя мъж и той се опитва да си налага мнението, баба ми от др страна е на 73 години и тя постоянно мънка за всичко, но брат ми прави най големите дразги в нас щот той ги обижда, опитва се да се налага и т.н. бе да кажем направо че в къщи е некав ад и на никой не му пука за мен и затва как се чувствам ..

През всичките тея години живях адски зле и просто жалко ми е цялото съществуване .. в даскалото бях тотално отхвърлен от момчета и момичета , имах ужасен тормоз и едва успях да завърша 8-ми клас , прибирах се в нас мрачен и тъжен затварях се в стаята си и започвах да плача и да мисля как да сложа край на скапаното си страдание ;( в града където живея има неколко човека които постоянно ми създават ужасни проблеми , които се мислят за богове едва ли не и по секав начин се опитват да ми провалят целият живот ...

Баща ми през всичките тея години идваше тук на село и правеше скандали заплашваше ни посягаше да ни бие и т.н. и сега брат ми израстна същият като негоо .. все по трагично ми е положението .. ;( отделно аз съм изоставен и отхвърлен от цялото заобикалящо ме общество .. на 21 години съм а аз не съм имал никога сериозна приятелка нито приятели ;( гледам през прозореца на стаята си как всички се забавляват и как се смеят колко са щастливи а аз седя свит в ъгъла на стаята си и просто чакам трагичният си край .. здравословно не съм добре , постоянно имам непрекъснати болки в сърцето , в главата ... и преди 5-6 години претърпях операция от която лекарите ми казаха че са засегнати половите ми органи и може никога да не мога да имам деца .. и от тогава нататък умря и последната ми надежда за живот .. ;(

Никога до сега не съм имал това което имат наборите ми , никога не съм испитал какво е чувството някой да те обича и да те обгражда с любов .. ;( знам че сам ще си умра и с болка ще исчезна от този свят .. нито в нас нито извън нас имам спокойствие .. просто за никъде не ставам .. в момента по цяла нощ седя на компа , рано сутрин лягам и спя по цял ден и сънувам ужасни кошмари стряскам се на сън .. просто некав ужас е моето съществуване ..

Ставм от сън и вместо да се чувствам отпочинал и жизнен , аз се чувствам премазан и всичко ме боли въздуха ми спира , повръща ми се, едва живея вече .. понекога просто се заравям в размисли и си представям как имам некое невинно и скромно момиче до себе си , представям си как я правя щастлива и как сърцето ми е пълно с любов но като се върна обратно в реалността и избухвам в плач и сълзите ми нямат край .. това са почти 22 години непрекъснат страх , сълзи , агония и болкаа ... просто не ми се живее вече искам само и единствено да умраа а дори смелост нямам и край да сложа ... тва беше моята безкрайно жестока , тъжна и до болка болезнена История ;(;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 3 месеца hash: 82d59ff35f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Животът продължава, но туй не те касае - във гърлото е буца, в очите - пясък парещ. След улици безцелни във къщи се примъкваш, залък сух присяда, във тишина замръкваш... Забърсваш прахоляка от книгите си стари, отваряш на посоки, с невиждащ поглед шариш. Претопляш за незнаен път кафето изветряло, стар грамофон скрибуца мелодия умряла. Сълзите са пресъхнали, кърви сърцето, нека - във болката единствено намираш ти утеха. Лягаш си, към спомени един след друг се връщаш, въздишка се отронва, възглавница прегръщаш. Сънят ти - тежък низ е от несвързани кошмари, излезеш ли от него - пак раната те пари. С подпухнали очи слънцето посрещаш, уж свеж нов ден започва, но ти не го усещаш. Скоро ще се слееш със потоците от хора, с маска ще прикриваш болка и умора, ще лъжеш че живееш, за другите - отлично, а всъщност ще тик-такаш чисто механично.

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: d1aa242f5d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Момче,престани да се самосъжаляваш,а положи усилия да си самостоятелен и да излезеш от тоя ад с родителите ти.Учи се,работи,но си извоювай независимост,за да можеш да живееш според разбиранията си.Бори се!

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: 270a4c8d44

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Много ти е тежко, убедена съм и искам искрено да ти помогна, ако знаех как. Всеки човек заслужава да бъде щастлив. За съжаление или не семейството оказва голяма роля за формирането на нашата психика. Много е гадно, че баща ти е бил такъв и че дори сега не си щастлив, защото никой не те разбира. Но все пак не се отчайвай, не наблдавай живота от страни. Заживей и ти. Започни да работиш, ако трябва, за да се преместиш и да не живееш с вашите, не обръщай внимание на тези, които ти вгорчават живота допълнително, те са идиоти. Опитай се да се опознаваш с нови хора, за да можеш и да създадеш приятелства. Още си млад, може да срещнеш лбовтта, много хора намират човека за тях, в по-зряла възраст. Това, че още не си открил човека за теб, не значи че никога няма да се случи. Горе главата. Хората можем да постигнем много щом искаме. Вярна е поговорката, че Бог помага на тези, които сами си помагат. И аз съм преживяла много. Но не исках да се примиря с мисълтта, че може да ти се случват само гадни неща, не се отказах и още не съм и търса щастието и вярвам, че ще го намера. Борих се и постигнах не малко. Преди се чувствах много самотна, но въпреки това не се затворих напълно в себе си, а напротив търсих хората и сега се запознах с един човек, на когото мога да разчитам и това ме радва. Нормално е да имаш физически проблеми, защото състоянието на психиката влияе много на физиката. Опитай се да се разтоварваш по някакъв начин, не се отказвай. Сприятелявай се, спортувай, почни работа, ако не учи. И накрая всичко ще се подреди. Тъжно е че има опасност никога да нямаш деца, но все пак не се знае, а и един ден може да си осиновиш деца, за които да се грижиш и обичаш и един ден те да те помнат с добро. Да знаят, че баща им е бил един силен човек, който не се отказал от живота, дори когато и е нямало надежда. Такъв човек заслужава уважение и ще се помни вечно от неговото поколение, а това е най-хубавото и така той живее вечно в сърцата на близките и той е истински щастлив. :) Когато миналото е мрачно, настоящето също, мисли за бъдещето, което може да е светло, защото сега-настоящето е в твойте ръце и ако се бориш, може да изживееш много бъдещи щастливи моменти. С теб съм и вярвам, че ще успееш. :) Мисли, че някъде там има човек, който вярва в теб и ти желае от все сърце много щастие и наистина вярвам, че ще успееш, защото който иска-може. Ако искаш пиши ми, за да ти дам е-майла ми и когато искаш да има с кого да споделиш. Мога да ти бъда приятел. :)

 

...

горе^

преди: 14 години, 3 месеца hash: 298a2b3564

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   историята ти ми е до болка позната ... знам какво е да си смачкан от живота. Аз мразя въздуха който дишам, мразя дома си, семейството ми е разбито, хората са отвратителни,лицемерни, жестоки, егоистични, но обичам да мечтая и да се надявам на промяна. Човек може сам да се погуби , но и сам да се издигне...никой няма да ти помогне, ти трябва да знаеш какво да направиш. Да чакаш трагичния си край не е решение. Момичета има много просто потърси. Опитай да си намериш работа ( то и това е престиж в днешно време,но...)Не се оставяй да те победят просто така. Всеки има някакъф проблем, всеки е малко или много разбит , за това и хората са изкривени.Хващай нещата в свой ръце и се бори и помни , че никой няма право да ти казва какво можеш и какво не , ти си този който решава.

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: 0b34fe2509

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   от Автора : Благодаря на всички които ми съчувствате :) мейла ми е : aytside@abv.bg номер 3 мн ме трогна твоят коментар и наистина ще се радвам ако ми пишеш :)

 

...