Чувствам се не-на място в класа
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1556 пъти
В момента съм в нов клас, обаче се чувствам излишна в него.
Всички се познават от предните години и вярно - страня от тях, но имам чувството, че с тях няма да изградя каквито и да е отношения освен като хора с които прекарвам по-голямата част от деня си.

Имам приятели от съседните класове с които съм наистина близка и мога да им разчитам за всичко, но е съвсем различно да имаш такива в клас с които да можеш да се разкарваш в междучасията и съвсем друго да имаш от другите класове, но да се виждате само за по пет минути през целият ден. Имам съученичка в единият клас, бяхме като дупе и гащи, но сега сме разделени и това е другата причина да не се чувствам себе си. Дори и да искам обаче в нейния клас няма как да се преместя.

Не ми е кой знае какъв проблем да бъда сама, защото все някога щях да се разделя с най-близките си приятели - дали сега или след четири години е без значение. Но най-много ме човърка това, че например по физическо няма с кой да си общувам докато другите я се подхилват я нещо друго.

От една страна смятам, че след една година когато вече ще съм свикнала в този клас, няма да ми пука кой знае колко много, но все пак остават месеци докато настъпи краят на тази учебна година и не знам какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 1 месец hash: ab27c1d4a9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Спокойно, все някога ще свикнете заедно :) Аз например избрах паралелката, в която съм, именно заради това, че не познавах никой (8 клас съм). Просто исках да започна на чисто, а и сега имам нови приятели. Просто не бъди стеснителна и общувай повече с класа си - все пак ще сте още няколко години заедно и недей да се чувстваш излишна, всички са равни и няма нито важни, нито излишни :) Момиче, 14 години

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: c3a1cb5245

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Само за няколко години толкова много ще се променят групичките в класа ти, че накрая въобще няма да има разделение между вас. Ще видиш, че до догодина поне няколко човека ще са си сменили другарчето. Ще се карат, сближават, ще си споделяте и прочие истории. Истината е, че в момента всички попадате в една нова среда и всеки се опитва да се хване за някой, който познава от преди това. Ти просто си изтеглила късата клечка да нямаш такива познати. Аз също нямах, но никога не съм тръгвала с нагласата да завържа приятелства, на мен ми стигаше да има с кого да убивам по 10 минути в междучасията, ако ще и да са различни хора. Та затова и първия срок на 8 клас се опитах да опозная всички, поне да видя с кой мога да си допадна и с кой не. Ако опиташ да си намериш място, то е почти сигурно, че ще успееш. Защото когато страниш от тях, те просто не знаят нищо за теб и не се и опитват да разберат. Един вид, ти се цепиш от колектива и колектива ти го... колективно. Общувай си спокойно, хич да не ти пука, че някой няма да те хареса или че те приемат като отшелник. До 10 клас определено всички ще сте много по-задружни и ще сте разделени на големи компании, а не на групички от по 2-3. Ти си встрани от класа защото сама си се сложила там, а не защото нямаш място между тях. Пък и на теб не ти трябва най-добър приятел, на теб ти трябва някой, с който да убиваш време в междучасията и който да питаш за домашни, когато си била болна и си отсъствала. И ходи на тия събирания за празници и прочие, защото на маса е много по-лесно да се отпуснеш и да си намериш мястото, отколкото в училище. Когато аз бях в 8 клас не познавах никой от цялото училище, а не само от класа ми. За около 2 седмици вече си имах приятели. Преди това бях много свита и срамежлива, но реших, че тъй като никой не ме познава, мога да бъда каквато поискам... и така. Сега вече сме 11 клас и всеки се има с всеки, правим си някакви малки услуги, говорим си за общи неща, не сме еднакво близки помежду си, но определено не се делим. Честно да ти кажа не знам как се случи, тъй като имахме доста проблеми в класа и ми се струваше невъзможно да станем задружни. Така че, спокойно, има време за всичко, не вярвам да си сама още дълго.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: c3a1cb5245

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Само за няколко години толкова много ще се променят групичките в класа ти, че накрая въобще няма да има разделение между вас. Ще видиш, че до догодина поне няколко човека ще са си сменили другарчето. Ще се карат, сближават, ще си споделяте и прочие истории. Истината е, че в момента всички попадате в една нова среда и всеки се опитва да се хване за някой, който познава от преди това. Ти просто си изтеглила късата клечка да нямаш такива познати. Аз също нямах, но никога не съм тръгвала с нагласата да завържа приятелства, на мен ми стигаше да има с кого да убивам по 10 минути в междучасията, ако ще и да са различни хора. Та затова и първия срок на 8 клас се опитах да опозная всички, поне да видя с кой мога да си допадна и с кой не. Ако опиташ да си намериш място, то е почти сигурно, че ще успееш. Защото когато страниш от тях, те просто не знаят нищо за теб и не се и опитват да разберат. Един вид, ти се цепиш от колектива и колектива ти го... колективно. Общувай си спокойно, хич да не ти пука, че някой няма да те хареса или че те приемат като отшелник. До 10 клас определено всички ще сте много по-задружни и ще сте разделени на големи компании, а не на групички от по 2-3. Ти си встрани от класа защото сама си се сложила там, а не защото нямаш място между тях. Пък и на теб не ти трябва най-добър приятел, на теб ти трябва някой, с който да убиваш време в междучасията и който да питаш за домашни, когато си била болна и си отсъствала. И ходи на тия събирания за празници и прочие, защото на маса е много по-лесно да се отпуснеш и да си намериш мястото, отколкото в училище. Когато аз бях в 8 клас не познавах никой от цялото училище, а не само от класа ми. За около 2 седмици вече си имах приятели. Преди това бях много свита и срамежлива, но реших, че тъй като никой не ме познава, мога да бъда каквато поискам... и така. Сега вече сме 11 клас и всеки се има с всеки, правим си някакви малки услуги, говорим си за общи неща, не сме еднакво близки помежду си, но определено не се делим. Честно да ти кажа не знам как се случи, тъй като имахме доста проблеми в класа и ми се струваше невъзможно да станем задружни. Така че, спокойно, има време за всичко, не вярвам да си сама още дълго.

 

...

горе^

преди: 9 години, 1 месец hash: 942d06c122

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз бях така, особено в гимназията. Стига да не ти се подиграват и да се заяждат с теб не е кой знае каква болка за умиране. Имах си приятели от другите класове и си излизах с тях, че и в междучасията се разбирахме къде да се видим, къде да ядем и тн. Не се паниирай толкова. Ако хората от класа ти са готини с времето ще те приемат Внимавай ако си по-екстровертна личност да не се депресираш. Аз съм по-интровертна и не ми пречи да си седя сама на страна. Ако обаче ти в такава ситуация се чувстваш кофти, по-добре се разбирай с приятелите ти от другите класове да се виждате, в междучасията. Виж дали има някой по-затворен и срамежлив в класа и се опитай да се сприятелите, за да не висиш постоянно сама.

 

...

преди: 9 години, 1 месец hash: 1570edbd78

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Вероятно се сблъскваш за първи път с това нещо и това те е шокирало, но повярвай ми това те чака занапред. На времето при нас правеха редовно разместване по класовете, но от това само спечелихме ние учениците. Бил съм и "А" и "Б" и "В" и "Г" клас и готиното е че целия випуск бяхме приятели тъй като от постоянните размествания си учил с всеки един човек от випуска. Години след това, като се събираме на всяка петилетка след завършването, не се събира само класа а випуска, защото няма как да се причислиш към определен клас, така и училището беше весело, който и да правеше купон като бяхме деца ходехме всички, бяха страшни оргии. По бригади, летни, есенни все бяхме заедно. След това отидах в казармата, коренно различни хора, но ученическите смени на класове ме бе направил бързо да създавам нови приятелства, след казармата университет, нови хора, нови запознанства, отново не се деляхме по групи а вървяхме випуска заедно приятели и след лекции по кафета дискотеки, оргии и т. н. След като завършиш университета започваш работа, нови хора, нов колектив, след това друга работа, пак нови хора, колектив, приятели и т. н. и т. н. просто това те чака през целия ти живот, така, че бързо се адаптирай и свиквай.

 

...