Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   здравей,
погледни го от тази страна: да имаш едно дете е много рисковано. Ако се случи нещо с теб - те ще останат сами. Ако след време ти ги изоставиш - те пак ще останат сами.
Много добре правят с второто дете - колкото повече, толкова по-добре.
И не бъди такъв егойст, че за момиче е отвратително!

8.   Спокойно, аз станах кака на 4 и да ти кажа любовта на майка ми и баща ми не се промени изобщо. Пак си ме обичаха, пак си ме глезеха, да не говорим, че и аз мислех като теб, че бебето е гадно, само реве и т. н., ама като видях онова малко същество и така го заобичах, че от тогава вече близо 30 години сестричката ми е най-добрата ми приятелка. Така, че спокойно, изобщо не е толкова страшно. Да, вярно с твоята ще имаш доста години разлика, но и това е готино. Не го възприемай толкова трагично. Да имаш малка сестра е готино. А колкото до това, че ще реве в началото, е това е само за кратко, на фона на многото години щастие след това.

9.   Хоооо, сега ще те светна колко е хубаво това, което ти се случва!
Значи роди ли се малката вашите тотално ще се обсебят от нея, а това означава абсолютна емоционална свобода за теб - няма да имат време да ти се бъркат какво да учиш, изобщо като цяло няма да ти обръщат почти никаво внимание в следващите 3-4 год, ще насочат амбициите и изобщо цялата си енергия към нея, а ти на спокойствие ще си планираш живота след 18! Какво по - хубаво от това? :))
Тези неща ти ги казвам от моя опит, защото аз съм едно дете на нашите и винаги съм се чувствала супер обсебена от тях и винаги супер много съм се задушавала психически от тяхните амбиции спрямо мен и изобщо от вниманието им към мен като цяло. Особено на 13-19 год. какво не бих дала точно тогава да се бе появило някое малко сестриче, братче, че да поеме тази обсебваща родителска любов..
Иначе на парите и вещите майната им - те вашите едва ли ще те оставят гладна и със скъсани дрехи да ходиш, те са си напрвили сметките хората. Ти ше си стоиш в стаята на айляк, ше си учиш, ше си четеш, ще си ровиш в нета, скоро и студентка ще идеш някъде.

А ако искат да те включват в задълженията към малката - казваш УЧА и точка. Ама учи наистина де :)

10.   Бях в същото положение преди години. Когато бях на 14, ми съобщиха същата новина. И аз като теб не реагирах добре. Имах опасения, че любовта им към мен ще намалее, а и ми дойде като гръм от ясно небе. След като се роди, всички се грижеха за бебето, включително и аз помагах. Но това беше така, защото то беше съвсем малко и безпомощно и има нужда от непрекъснати грижи. С времето тя започна да расте, да показва привързаност към мен и нашите повтаряха, че аз съм нейната слабост. Неусетно и аз се привързах. Но връзката ни не беше като на сестри, а по скоро като майка-дъщеря или леля-племенничка заради голямата разлика. Аз заминах да уча в друг град и после нашите ми разказваха как тя тъгува, когато заминавам. С времето свикна, че не живея вкъщи постоянно, но и до днес всеки петък ме очаква с нетърпение, изненадва ме с рисунки. Но тя вече се превръща в разумен човек и забелязва някои неща. Например, когато не съм в настроение ме пита:, , Какво има? '', а понякога как да обясниш не едно дете проблемите на възрастните? Тогава тя прави нещо смешно, за да ме развесели или просто ме прегръща. Изобщо, с годините двете се привързахме една към друга и тя се превърна в най-милото ми същество. Също така мога да ти кажа, че родителите не правят никаква разлика. Нито веднъж не са ме изоставили сама да се справя с проблем, не са спрели да се интересуват и да ми помагат по всякакъв начин и да показват обичта си. Нормалните родители обичат децата си еднакво, така че ако обръщат в началото повече внимание на бебето, то е защото както казах, то е беззащитно, но обичта им няма да се промени. С времето и ти ще свикнеш с твоята малка сестричка. И колкото и да ти обясняваме тук, е безполезно. Ти сама, неусетно ще го почувстваш и ще дойде моментът, в който няма да си представяш живота си без нея.

11.   Аз и брат имаме 14 год. разлика. Израстнала съм като едно дете всичко беше за мен. Като по-малка много исках и брат и сестра, но после не исках. Когато ми казаха, че мама е бременна и се зарадвах и не. Нямах притеснение, че ще деля нещо просто си ми беше добре сама. Когато братчето ми се роди мама беше на 32, а тате на 42. Сега братчето ми е на 3. Да, точно в тази възраст прави много бели и много ме ядосва, идвада ме събужда сутрин, постоянно върви по мен. И да му сеядосвам като каже "аз братче ли съм ти" ми минава всичко. Повярвай да си имаш малко братче или сестриче е най-хубавото нещо. Много се радвам, че имаме голяма разлика. 10 клас съм, а когато бях в края на 9 на 2 мои съученички им се родижа брат, а на другата сестра (16 год разлика) те също много се радват и обичат тяхните по-малки братче и сестриче. Всъщност забравих да ти кажа, че нашите никога не са ме лишавали от нищо, напротив казвали са "брат ти е малък има си мн дрехи ( примерно ) ще изчака малко. Да ти е живо и здраво пък ще видиш колко е хубаво да си кака.

12.   Така, виждам как всички сте тръгнали да й обяснявате колко "хубаво" и "прекрасно" било да има второ дете, но аз пък ще ви разочаровам, че цялата любов и внимание наистина се фокусират върху новото дете и Авторката е в правото си да се бонтува. Пък и такъв голям интервал между възрастта-15 години? !? Ако са решили да имат 2-ро дете, защо не са го родили на времето, когато са те родили и тебе? !? Това не разбирам аз, вместо да инвестират в бъдещето ти и да се съсредоточат в завършването ти и в уреждането ти на собствен дом, те предпочитат да се завърнат пак в бебешките годинки (които, предполагам, че също едвам-едвам са изкретали) и да инвестират в бебешки пелени, пюрета, каши-маши и др. Знаете ли колко е шокиращо да разбереш, че скоро ще трябва да делиш храната, дивана, телевизията и всичко с един нов натрапник в семейството? !? №4, не е егоизъм да искаш да израснеш спокойно, без все да те ограничават заради някой друг, да му дават на него всичката храна, всичките привилегии, всичката любов, всичкото внимание, а само ти да се лишаваш и да обираш лаврите. Не, егоизъм е ТОЧНО това на родителите й, защото дори не са я попитали, и мислят, че са в правото си да правят такова съдбоносно решение и за тримата.
Това говори ТОЧНО за егоизъм, непукизъм и желание да задоволиш собствените си нужди и желания, без да ти пука какво СОБСТВЕНОТО ТИ ДЕТЕ иска. Ето това е егоизъм.

13.   Аз станах батко на 19 ама сестра ми е доведена не родна сега се радвам въпреки моите 22 години. се радвам на сестричка на 9 години

14.   Добре дошла в света, сестро, живота не струва и е устроен така.
Шегата на страна. Със сестра ми имаме наистина голяма разлика, близка до твоята. Тя още е малка, втори клас е в момента. Първите няколко години ми идеше да я изхвърля някъде. Ще чуваш тъпотии от сорта на - сега не може, че бебчето.... и някакво оправдание. След това ще ти се карат, защото дребното нещо е решило да те скубе, а ти не си му дала и си го ударила леко, естествено, докато не порасне ти ще си на заден план. На него му трябват повече неща. Ще те дразни. Ще те хапе, скубе, ще реве по цели нещо и ако е като моята ще пиши и пее толкова силно, че да искаш да се махнеш от къщата.... НО не се притеснявай. Заедно с всички тези отрицателни неща има и положителни. В жените си е заложено това майчинско чувство, и също ще се радваш да я гушкаш. Когато счупиш нещо ще обвиняваш бебето, защото никой няма да се скара на него. Пък и тя един ден ще порасне. И вярвай ми, колкото и да е противна, колкото и да е дразнеща, в един момент ще свикнеш с нея. Относно това да "делят любовта" и аз имах огромен проблем с това. Майка ми все казваше, че любовта не се дали, тя само се умножава. Вярно, ще има моменти, в които ще се чувстваш пренебрегната, може би доста от времето, но съм сигурна, че и за теб са се грижили по точно същия начин когато си била бебе. Ще те обичат точно както преди, вярвай ми, просто ще имат по - малко време за теб, поне известно време, докато бебето не порасне. После, като стане на 5-6 години нещата ще са си точно както преди, просто ще имаш още един човек, когото да обичаш, още един член на семейството ти, още един човек, който да те обича.

15.   Кажи на вашите да те пратят при мен за няколко дни после ще те върна като нова и ще ти избия лиготията за нула време, като заиграе шамарената фабрика!

16.   Аз станах кака на 12. Всъщност нямах особен интерес, преди това много исках братче или сестриче, но точно се бях отказала и те ми го съобщиха. Реагирах с "Ами, добре. ". Като се роди нещата се промениха. Не съм ревнувала от него, по-скоро съм бойно настроена срещу всеки, който го закача, а аз самата му се карам нонстоп.

Няма да те лъжа, никак не е лесно и на теб ще ти се налага да го гледаш (често това включва смяна на памперси, хранене и прочие). Първо имат колики, после им растат зъби, след това пък ходят навсякъде, тичат и не спират да говорят. Нонстоп. Също е забавно и когато майката спре да го кърми. Значи, брат ми е на 5 години, все още не знам кога идва спокойната част от отглеждането на едно дете. Скоро тръгва на училище пък, нов вид драма, след това пък и в пубертета ще влезе... И като видиш какъв цирк е започваш много да уважаваш родителите си, защото изведнъж осъзнаваш колко много си им коствала ти.

Не е толкова лошо да си кака. Вашите ще обръщат повече внимание на бебето и няма да ти се месят толкова в живота. Което далеч не означава пълна анархия за теб, но има разлика. В един момент ще продължаваш да си държиш сладкото на същото място, въпреки че малкото постоянно рови там. Въобще, свикваш не само да делиш, но и да мислиш по две, и да даваш своето на детето. Когато се роди ще разбереш какво е.
Веднъж помня, че бях много тъжна за нещо и се разплаках. Брат ми влезе в стаята, започна да беснее и аз му се развиках. Той ме погледна, че плача, дойде и ме прегърна много силно. Има много моменти, в които направо те карат да се чувстваш късметлия. Не гледай толкова негативно на бебето. В началото може и въобще да не ти е приятно, но в един момент това същество ще ти е по-скъпо от всеки друг.

18.   Авторката
Всички подкрепяте родителите ми, с изключение на коментар номер 12.
Да но аз съм свикнала на един начин на живот и не искам да го променям това е проблема. С това бебе, с което ще имаме 15 години разлика няма да имаме общи пътища и няма как да сме близки-15 години е много много време. Права е номер 12, защо вместо да инвестират в бъдещето ми трябва да го правят в едно бебе. Не искам да се променям заради едно ново същество. Не искам майка ми и баща ми да се занимават само с него, аз тийнеджър имам нужда от подкрепа и внимание. Ако се не намерят теми с мен то кога? Не са прави като родители, хайде окей 4-5-6 години разлика, 15 ооо извинете не мерси. Няма да обичам бебето и не искам да се появява и да ми разбутва ритъма на живот.
Специално до номер 15, моите родители не са били или карали, те не са от ония консервативни родители, не се решава нищо с бой не го ли разбрахте?

20.   Да миличка, но това е факт и ти искаш или не трябва да го приемеш! Замисли ли се, че те може и да са се опитвали след теб, но да не им се е получавало и точно сега когато чудото е станало ги е било страх да ти кажат, защото са предполагали каква ще ти е реакцията. Познавам един съсед от втората си жена има момиченце на 3 години, с брат си и сестра си има доста голяма разлика момичето е на 26 - 7, а момчето на 24. И двамата обичат малка и помагат на баща си, когато той я взима да уикендите, не съм видяла да има ревност. Мои съученик пък има доста голяма разлика с двете си сестри изтърсак е, а племенничките му са няколко години по - малки от него, но това не му пречи да се разбира със сестрите си, те винаги го подкрепят независимо голямата разлика. Та искам да ти кажа, че вашите няма да спрат да те обичат заради бебето, просто отначало, то ще има нужда от повече грижи, защото е малко и безпомощно. Поговори с тях обясни им притесненията си, мисля, че имаш нужда! И пак повтарям те няма да спрат да те обичат! Ти просто не си свикнала да делиш, може би ако имахте по - малка разлика щеше наистина да е по - приемливо, но все пак решението ис ена вашите!

21.   Аз съм малка пикла

22.   И да допълня бебето няма никаква вина за нищо, и смятам, че дори да имаха още едно дете по - близко до възрастта ти ти пак щеше да се държиш по този начин, защото по начина ти на мислене виждам, че една си егоистка мислеща единствено и само за себе си АЗ аз и пак аз. Аз не съм ли важна, аз не искам да си нарушавам начина на живот навсякъде аз, аз, аз аз. Вашите прекалено, както казах по - нагоре са те разглезили. Може би вашите им е мъчно, че вече не си малкото им момиче и че скоро ще пораснеш и ще отлетиш от гнездото и затова да са взели такова решение за да опитат да изживеят още веднъж майчинството и бащинството (има хора, които се решават на тази стъпка, защото ги е страх че децата им порастват вече )съобщили са ти го при свършен факт именно, защото са знаели как ще реагираш!

25.   Авторката
Всички мой приятели, роднини сега и вие ми казвате каква съм егоистка?? Е, да такава искам всичко да е за мен, не иска да деля, не иска да деля и родителите си, защото те са си само мои.
Искам да сме си само тримата, да бъда аз най-обичаната, а не някакво бебе. Пък и да разбереш, че родителите ти правят секс на 30 не е от най-приятните неща.
Н21, гръмни се!

26.   Ей, невероятна лигла си! Защо да инвестират в ТВОЕТО бъдеще, след като огат да го направят за две деца? Коя си ти, че ще решаваш какво да правят в живота си тези, които са решили да ти дадат живот?

27.   Ти как би се почувствала, ако някой иска да реши вместо теб кога и колко деца да имаш? Нормално е да се чувстваш застрашена, но от коментарите ти усещам, че не си толкова лоша, на колкото се правиш (за разлика от номер 12) и ще обикнеш бебето, нищо че сега пееш друга песен.

Имай предвид и друго - бебето е първата сериозна промяна в младия ти живот, но няма да бъде последна. До сега са се съобразявали само с теб, но това ще се промени - тепърва ще трябва да се съобразяваш с работодатели, съпруг и деца. И ако работа и съпруг можеш да напуснеш, децата си не можеш да изхвърлиш. Приеми това, като подготовка. Светът няма да играе по свирката ти - просто факт.

32.   Аман от ей такива разглезени лапета като тебе. Детенцето каква вина има за това, че ще се появи на този свят. Не искала това, искала онова, в един момент съм сигурна, че когато това малко същество те прегърне и усетиш топлината и обичта, с която го прави ще се смееш на тази тема тук. Аз ти казвам от личен опит. Само, че аз съм по-малката. С брат ми имаме 7 години разлика. За мен той е бил и винаги ще бъде авторитет, човека който обичам най-много и този, на който мога да имам доверие за абсолютно всичко. Като си спомня онези моменти, в които сме се забавлявали, тъжали заедно, си казвам, че няма по-голяма късметлийка от мен. Постарай се и ти да бъдеш така за бъдещето ти сестриче.

33.   Вашите са големи хора и те си решават какво да правят в живота, кога да правят секс и колко деца да имат! Те са млади още на 30 и няколко са не са на 70 и са напълно в правото си да показват обичта си. Какво щеше да е по - добре да не го правят, да са вечно скарани и да стоят заедно само за да не си нещастна ли! Те са големи хора и имат право да правят секс децата единственото задължение им е да си гледат уроците и да не се бъркат в работите на възрастните. Много ми се иска да знаех кои са за да ги известя за тази твоя изповед, ще са " много горди " с теб сигурно, макар че сигурно вече да я чували поне 100000 пъти. Но и те имат голяма вина до такава степен са ти угаждали, че ти сега си станала това , което си, и сега ще берат ядове с тебе! Както и да е отивам да уча за контролни и изпити не ми се занимава повече да поучавам деца! ж. 22

34.   От номер 12.
Вие всички сте май много заблудени. Надути сте, страшно цинични и не ви е срям да обиждате момичето със всякакви епитети:"лигла, еготистка, пикла, дрисла" и др. Тя ИМА правото на глас в семейството, не е някаква безгласна буква, не е някаква робиня, която да се подчинява на всяка тяхна прищявка и не е безчувствен робот. 4, 20 и 22, ти явно си една закоравяла, запечена комунистка, която възпитава децата си по старата школа-биене, ритане, терор, психически тормоз и държане на гладно в мазето, докато не им пречупиш волята и така ги държиш кротки и послушни. Не смяташ ли, че беше малко крайно това твое изказване "С теб явно са избързали и са били неподготвени психически и са компенсирали, като са гледали да ти угаждат на капризчетата и са те превърнали в една малка лигла, свикнала светът да се върти около нея"? !? Какво значи "неподготвени психически"? Да не са недорасли, в юношеска възраст и с крехки чувства? Или досега не са имали дете, за тях е нещо ново и не знаят какво е? !? Родителите нито се усъвършенстват през годините и стават по-подготвени и зрели психически и физически за дете, нито пък качествата им на родители се подобряват-каквито са се родили, такива си остават за цял живот. Всичко зависи от генетичния материал, заложен в ДНК-то им-добър, или лош, това зависи от предното поколение и не може да се промени никак НИКОГА. Какво искаш да кажеш-че нея е трябвало да изхвърлят, тъй като е била "негодна", продукт на тяхната "неподготвеност", а бебето трябва да задържат, защото сега са много подготвени, нема що. Ако ще и 90 години да чакат, по-подготвени няма да станат. Като си неженена, без деца и си нямаш и представа за какво става на въпрос, какво търсиш тук? !?
Те са длъжни да й угаждат на "капризчетата", докато не навърши 18 и не напусне семейното гнездо, за да отиде да учи някъде. Длъжни са и да й осигурят добро бъдеще и стабилна основа, върху която да гради новия си, самостоятелен живот, както казах по-горе. Струва ми се по-логично да първо да отгледаш и изучиш старото си дете, а после, като си такъв голям мераклия да не останеш сам, да си направиш второ. Защото, ако ги застъпваш всеки път, когато порастне старото, завърши и се махне, какво става? !?
Става цяла детска градина у вас, само, защото не можеш, и не можеш, и не можеш да приемеш, че все някога децата ти стават пораснали, самостоятелни хора, с лично съзнание и ум и си неспособен вече да ги контролираш. Сигурно и тях ги е ядза това нещо и гледат да изберат по-лесният път, защото бебето нито може да говори, нито може да мисли, нито може да им противоречи и така ще могат да си изживеят спокойно, щастливо и тихо старините. Е, това ако не е ЕГОИЗЪМ, здраве му кажи.
Не виждам нищо лошо в това да подкрепя Авторката, вие всичките и без това сте се озверили срещу нея и я оплювате, а тя е сама в този труден момент и няма на кого друг да разчита, освен на себе си. Да ви виим вас как щяхте да се справите на нейното място!

36.   Не се притеснявай. Ще видиш че после ще свикнеш. Казвам ти го от личен опит, защото и аз съм на 15 и имам брат на 3 месеца. Абсолютно същата история. И на мен "свикването" ми се струваше мисия невъзможна или като една голяма неизвестност, но сега свикнах с него(много малко се дразня) и му се радвам, щипя му бузките. Когато оставаха пет дни до раждането, изпитвах много емоции и се чувствах странно, дори бях уплашена, защото уж 9 месеца и минаха ей сега. Когато се роди и го видях в ръцете на майка ми, си казах "не ми е приятно да го държи" и ревнувах защото разбрах, че то значи нещо за нея. Е не мога да ти опиша всичко за да ме разбереш. Даже преди да се роди нашете ми казваха, че ще си играя с него и ще го обичам а, аз им казях че няма да стане и наистина не го вярвах(че ще си играя с този който ми е отнел любовта на родителите ми). А сега -3 месеца след раждането, мога да кажа че съм свикнала с неговото присъсъствие и неговото място в семейството ни. Понеже историята е много подобна на твоята искам да ти кажа да ми се довериш (наистина)-светът не е свършил. Наистина. Мислех си, че ще си остана единствено дете(наистина си го мислех) и не съм искала брат или сестра (и дори се радвах на късмета си че съм единствено дете), но съдбата ме изненада(направо като гръм от ясно небе, не можех да повярвам на ушите си) и след тия 9 месеца тревога, чудене, страх(все неприятни чувства) сега ти казвам УСПОКОЙ СЕ, ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД, НАИСТИНА ЩЕ СВИКНЕШ. И за мен 15 година да си единствена са много, но в живота има и препядствия, отредени ти от съдбата. Направо като ти видях историята си казах - "Ми то това и на мен се случи". Може да ти звучи изтъркано, но поне не си единствена, и аз съм като теб, и щом аз съм се справила - значи можеш и ти. Пожелавам ти късмет, мога да разказвам и още, но ако се интересуваш от още, нямам нищо против.

37.   Идиотка си и егоист. НЕ те е срам бе. Ще имаш сестриче малко сладко и невинно. глезла. Свикнала се да получаваш всичко.!!! .

40.   Няма нищо страшно в това да станеш кака. Напротив! Аз станах кака на 4 години. Сега съм на 13 и със сестра ми играем и си споделяме всичко. Знай че сестра ти никога няма да те остави и можеш да и се довериш винаги <3 ;)

42.   Моите деца имат 10г разлика. Първото е момче, а малкото момиче. Нормално е в началото голямото да ревнува, но майка ти трябва да ти обясни, че понеже бебето е малко затова вниманието и ще бъде съсредоточено повече към него. Но това не значи, че вече не те обича. После децата свикват едно с друго и се сближават с времето и стават близки приятели. Освен това в семейство с повече деца е много по-весело и интересно... Е да, ще си делиш пространството и всичко друго с него, но ще бъдеш щастлива от това... Така ще се научиш да даваш и да си разделяш нещата с него. Ще се научиш, че света не се върти само около теб.
Сега след много години децата ми са си големи приятели, имат силна връзка помежду си и малката умира за брат си. Макар брат и да е вече женен си споделят и се търсят. И двамата знаят, че един ден, когато родителите им вече няма да са живи имат един близък човек, на който могат да разчитат, а не са сами на тоя свят.

43.   Миличка, не си знаеш интереса. Вместо да мислиш как вашите ще спрат да те обичат, което не е вярно, помисли как всички ще са постоянно заети с грижата за бебето и ти ще си свободна да правиш каквото си поискаш! Не е ли готино? На бебето ще му никнат зъбки и ще реве и вашите ще са толкова заети, че изобщо няма да забележат, че си се прибрала доста след вечерния си час, нито пък ще им хрумне да питат каква оценка имаш на контролното. :)) Така, че има си и хубавите страни, няма да имат време и сили да те контролират толкова много. Пък и вече си на 15, така че все ще избуташ още 3 години, ако ще и бебето да е най-голямото чудовище на света. А то няма да бъде! Така, че да знаеш много си е готино даже да имаш по-малък брат или сестра, който да отклонява родителското внимание от време на време.

44.   Според мен ти изобщо не си лигла. Просто си свикнала да си сама и новината ти е дошла като гръм от ясно небе. Аз съм на 14 и също ще ставам батко, но при нас нещата стоят по- различно, защото майка ще има ново дете от новия си мъж, а аз живея при баща си. Аз няма да имам такава връзка с това дете, защото ще се виждаме веднъж на няколко месеца. Бих дал всичко, за да. имам брат или сестра една или две години по- малки от мен и то от моите родители. Както и да е, отклоних се от темата. Според мен е по- добре да поговориш с вашите. Ако наистина те обичат, ще те разберат и помогнат за справянето с новото бебе. Все пак са големи и разумни хора и те също в някаква степен са преживели това. Пожелавам ти успех!

45.   Наистина не разбирам повечето коментиращи. Авторката е права, не е чак толкова голяма егоистка че да я обиждате. Родителите й са могли да го обсъдят с нея. Това е сякаш да излязат на разходка и като се върнат да ти водят бебе. Като по-голяма сестра мога да кажа, че се чувствах по почти същия начин. Майка ми беше в 6-7 месец не помня с точност, когато стаята ми се раздели на две. Не стига, че беше малка и чаках толкова години за нея, ами нямаше година от както я имах и те от никъде ми съобщиха тази новина. На 12 бях като се случи всичко. За някои хора това е невероятно, прекрасно и т. н. Така е сигурно, но зависи от обстоятелствата и родителите най-вече. Ето и какво се случи. Имах легло, бюро, гардероб, прекарах огромно време да боядисам едната си стена. Направих смесица от символи и сгради, какви ли не неща. Изглеждаше невероятно, въпреки че бях едва на 11. Супер ми стана, когато родителите ми решиха да правим нов ремонт и всичкия ми труд замина по дяволите, защото на бебчето нямало да му хареса. Сложихме кошара, играчки, цялата ми стая се промени изцяло. Единственото мое място беше забутано в единия ъгъл - леглото, продадохме бюрото и взехме две по-малки за мен и нея. Килимът беше подменен, стола замина в хола. Сърдех се на родителите си, опитвах се да обикна въпреки всичко бебето, но беше ужасно. Това същество само ревеше, ядеше и акаше. Опитвах се да помагам на родителите си, не стига че трябваше да уча, не излизах с никакви приятели и нямах време за себе си, ами не бяха доволни от мен. Матурите в 7-ми клас... учех колкото можех сама, плачех че не мога, издъних се. Въобще не им пукаше. Тя беше по-важна, по-вълнуваща. Единствено за кандидатстването баща ми помогна, много ми се кара, биеше ме че не съм се справила и ме хокаше че сама съм виновна. Не съм помагала с нищо, само съм си гледала кефа и т. н. Абе ад. В момента съм на 26 години, тя е на 14. Гледам живота си, изнесох се отдавна, омъжих се преди година. Всичките ми тийнейджърски години се опитвах да я обикна, но не се получи напълно. Учебници и тетрадки - скъсани, исках да изляза - не мога, исках нови обувки или дрехи (наистина ми се налагаха) - всичко отива за по-малкото дете. Знам, че звучи невъзможно родителите толкова да не обръщат внимание на първото си дете, но така беше. Свикнах, забравиха ме. Не ме търсят изобщо и все пак като се връщам понякога, нося подаръци на малката. Малка малка... приятелка от детството има брат на нейната възраст. В един клас съм и от нея знам, че сестра ми пуши трева и нещо се разиграва и подобни простотии. Уведомих родителите си, те не ми повярваха и така. Няма да е толкова зле, но само споменавам за всички други, че не винаги малкото дете е ангелче, а ние сме дяволите. Животът ми преди 19 години беше провал, но слава богу всичко е в моите ръце сега, занимавам се с мъжа си, интересувам се от работата си. Успех, авторке!

46.   Да ти имам и проблемите... майка ми е на 39 и все още се надявам за братче, но няма да е... на 16 съм, момче и силно искам едно такова бебе вкъщи ^^омръзна ми да съм сам, бих се радвал да му обръщат повече внимание, а не всички да се занимават с мен.... скучно е да си само дете, силно завиждам на останалите които имат брат или сестра, но не мога да направя нищо...

48.   45, може пък нейната сестра да не кривне, като твоята и родителите и да не я забравят, макар че съм виждала подобен на твоя случай. Двама братя комшии единият на 60 -61, другият на 48. По -малкият брат е пълен лентяй, който не работи и разпродава каквото види у тях и иска непрекъснато от възрастния си баща пари, че и колелото на детето си продаде, както и един негов телефон, в касичката да му рови, на болната си майка от сваля от ушите обеците и ги залага. За сина си -ученик 10 клас грам не се грижи, ако не са дядото и чичото -момчето ще бъде оставено на произвола на съдбата, нито майката я е грижа него (живее отделно с любовника си разведени са ), нито бащата (освен споменатото, когато детето било болно един път не дошъл на свиждане ). ж. 22

49.   Пак е 48 познавам и един добър случай. Мой съученик роден изтърсак има някъде около 14 -15 години разлика със сестрите си. Едната му племенница е малко по -малка от нас миналата година беше абитуриентка. Макар да има повече общо с племенниците си той много обича сестрите си и винаги говори добро за тях как винаги го подкрепят. Дали е пропаднал, ами работи като продавач в мола и паралелно с това следва в ХТМУ.

50.   Аз съм на 13 - момиче. Имам по-голям брат и деля любовта на наще с него, но ако някога ми съобщят, че ще имаме сестра или брат много и искрено ще се зарадвам на тази новина и дори ще помагам с отглеждането. Мисля, че си голяма късметлийка, но явно не го оценяваш

52.   Аз съм на 14 и половина в момента и скоро ще ми се роди сестриче. Аз съм щастлива, защото майка ми има проблеми и няколко преди и след мен умряха. Бабите ми са най -щастливи. Аз се радвам, но нямам проблем с вниманието. Баща ми се държи ужасно( не си представяйте, че само повишава тон) и няма да ме наблюдава толкова.

53.   Спокойно! Когато бях малка мама и тате искаха да имам сестриче или братче а аз само се мръщех. Не исках да деля нищо с едно малко същество което нямаше да обичам. След като разбрах това почнах да сънувам постоянно как аз съм в по - назаден план и как те се грижат само за бебето! За щастие живота беше на моя страна и това не се случи. Но и до ден днешен продължавам марък и рядко да сънувам как те ме отхвърлят и как те вече нямат място за мен в моя дом..

54.   Авторката: пиша след толкова време, въпреки всичко майка ми роди омая гадина Виктория и съсипа живота ми! Никой не забелязва, че пропуших, че правя редовно секс и че се прибирам в 3-4 часа през нощта! Вече не ми купуват всичко което искам не ходим на почивка заради зверчето Абе истински ад! Сега обмислям с гаджето ми да си направим едно бебе и да ги зарадвам с внуче! Да разберат какво е да ги зарадват с такава, , блага, , вест!

55.   Момиченце, с тоя егоизъм не знам кой нормален мъж би те търпял в бъдеще! Ти си била егоист и преди появата на сестра ти и ще си останеш такава за цял живот! Това бебе няма никаква вина за нищо че да го обиждаш по този начин! Това до коя възраст ще водят полов живот и колко деца ще имат са си техни решения и ти нямаш право да им се бъркаш сополана със сополана! И се научи да пишеш!

57.   Каквото станало - станало. Вярно, че когато си на 30 сестра ти ще бъде едва на 15, даже може да я мислят за твоя дъщеря. Но искам да те посъветвам да се спреш с "редовния секс" и прибирането в 3 сутринта. Все пак си на 16.
Kitty

58.   Може би е опит, този път правилно да се получи детето, като не се повтарят грешките при старото.

59.   Наистина е неприятно особено когато те карат и да се грижиш за него вместо да си гледаш живота. Бебетата обикновено реват, ядат, повръщат и пълнят памперсите, което е наистина не прияно. Нарушават личното ти пространство

60.   Леле! Моля те помисли от хубавата страна все пак-винаги ще има на кого да разчиташ(знам че вече си го чула и прочела предостатъчно пъти). Дано родителите ти не започнат да те лишават от всичко, защото това наистина не е честно. Вероятно в началото 1-2 години ще е вниманието само и единствено за бебето, но това си има доста положителни страни. Не ги изненадвай с внуче, защото вероятно ще съжаляваш за решението си след години. Предполагам, че търсиш начин да отмъстиш на родителите си и на малката, че са провалили идеалния живот, който си си уредила, но ако наистина искаш дете просто пробвай да се грижиш за малката и виж дали и как ще се справиш. Не знам как ще се чувстваш, ако извеждаш детето си и сестра си, които имат разлика от 1-2 години и няма да ти стане кофи от реакцията на някой. Вярвам, че си разумна и ще разбереш, че малката Вики не е чак такова чудовище и може да ти е в поголяма полза отколкото си мислиш. Пробвай на един лист да напишеш и - от съществуването на малката и може да останеш изненадана, ако мислиш реалистично. Може да се опиташ да подскажеш на родителите си, че не получаваш достатъчно внимание или просто директно им кажи как се чувстваш. Ако ще ти стане по-добре го направи тук, но нека не само изкарвай негативите. Разкажи как се държат родителите ти с малката, с теб след появяването ѝ. И аз в началото бях леко шокирана(въпреки, че тогава ми беше мечта, която се сбъдна), но ако сега ми натресат някое мъниче сигурно ще се почувствам сякаш всичко се е обърнало на 180 градуса. Разбирам те, имаме само 1 година разлика, но вероятно родителите ти са мислили толкова дълго дали да вземат това решение, дали ще се справят с отглеждането и на двете ви, дали ще се отрази негативно на работа, училище, живот, рисковете, които поемат. Много внимателно са го взели, сигурна съм, но съм още по-обедена, че са мислели предимно как ще ти се отрази на теб. Ти си им първата рожба и знай, че никога няма да те обичат по-малко, ще ви обичат равно. Никоя майка не би могла да избере между децата си. Пък и ще те дават постоянно за пример. Светлината пак ще пада върху теб. Обещавам ти, че ще се окаже добро дете и въпреки разликата ще имате много общо и ще се учите на някои неща една от друга. Разкажи ни дали разделиха стаята, дали имаш голям недостиг от нещо. Съчувствам ти, но все пак стореното е сторено, ала ние сме тук и ще ти помогнем с каквото можем в този случай.
-И

61.   Аз бях във същата ситуация! В момента съм на 15 също. Ще започна от там, че родителите ми са доста заможни и аз получавах всичко до онзи момент преди 5 години ( когато бях на 10 ) и родителите ми ми съобщиха че ще си имам сестричка. Първоначално много се зарадвах защото наистина много исках да имам голям брат или малка сестра и мечтата ми се сбъдна! Да, ама не. Всичко беше супер и всички бяхме много развълнувани докато не се роди сестра ми - Леа. Разбира се само аз не бях щястлива от факта а всички останали бяха, а защо не бях? Въпреки големите възможности на баща ми аз винаги бях на втори план заради бебето, винаги тя беше по-важна, винаги грижите бяха за нея! Чувствах се ужасно, чувствах се отхвърлена в първата 1 година, мразих Леа. Но всичко отмина, пораснах и разбрах всичко, а в момента толкова много обичам Леа че не мога да го опиша! Така, че спокойно, всичко ще мине с времето си :)

63.   Нормално е когато има бебе в къщата другите да обърщат повече внимание на него. Все пак не може да се гледа само, нали? ! И какво значи "отнемащо начина ти на живот"..!? Когато и ти станеш майка един ден така ли ще казваш?? Божее.. та няма родителите ти да се откажат от детето си заради теб? ! Мисли малко... когато детето се роди ще го намразиш ли? ! Осъзнай се, миличка.. някои хпра с години чакат, за да имат деца, а ти недоволстваш, че нямало да ти обръщат внимание... любовта на родителите ти ще остане все същата..

64.   Бреее! Че аз през целия си живот се моля за братче и сестриче, а ти се оплакваш! За теб са го направили родителите ти, да има с кой да общуваш като малката порасне! Неблагодарница!

65.   Ще го кажа много накратко-и аз съм на 15 и имам приятели и на 17 и 20 и така нататък които биха дали всичко за да имал брат или сестра както и родителите им, но опитите им са били неуспешни. Радвай се на това което имаш!