Споделена история от Тинейджърски |
Това прекрачи границата!
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2383 пъти
Здравейте!
Така...Незнам от къде да започна, но ще опитам. Винаги живота ми е бил супер. Напоследък обаче мога да го опиша по следния начин- екшън, динамика и драматични обрати!
Сега съм 7 клас |-(. Целя се към Езикова, защото оценките ми са...абе не се оплаквам. Нашите бяха изключително радостни, от факта че съм амбициозна и аз също бях доволна. Така де, майка ми винаги е била недоволно от мен, винаги е искала другите да ценят качествата ми, но тя самата не го прави. Но когато споменах, че ако уча език ще е добре тя някак се зарадва. Баща ми- дали е езикова или обикновена гимназия...Все тая. Не мога да понасям нахалния си брат!!! За него ще е по-добре ако съм по-далеч за мен- също! Колкото до даскалото- абе с децата се оправям, приятели си имам, душата на компанията. С учебния материал се оправям, като изключа тая математика!!!
По математика нищо не разбирам, а и по-важна работа си имам!
Дори и посветих стихче, но това е друг въпрос. И така...Днес както си говорих с тати какви темерути има в нашия клас ми заяви. "Да, затова като завършиш тая година всички отиваме в Швеция!"- падна ми ченето...Изпаднах в транс и казах "Моля, ами аз?" Мама щастлива каза нещо от сорта " Да, това не е живот, това не е страна. Тази година да я завършиш и през лятото отиваме там. Една година ще учиш език и тръгваш на училище! Ще имаш качествено образование, което се зачита в цяла Европа. Тази страна е толкова хубава, ще намериш добри приятели, ще отидем в..." и тя продължаваше да хвали тая студена, подтискаща, далечна, северна страна...Казах им, че аз искам да си стоя тук, да си уча тук. През ваканциите да ходя при тях и като завърша 12 клас- Сбогом България!!! Но мечтите ми бяха потъпкани с думите "Хахаха, можа да стане, ако си на 20!" Попитах, дали не може да остана при баба и дядо, или в къщата аз ще се оправям, и докато всичките ми мигове минаваха на лента нашите повтаряха, колко красиво било там. Трябвало да ги следвам докато навърша 18. Несправедливото им държание ме довършва всеки ден, наглия ми брат им помага...Искам си образование тук!!! Тия шведи са бели, като нощите там и изобщо няма да се забелязват, езика им е...Все едно ги мързи да си движат езика, а климата- не мога да намеря думи, с които да го опиша. Не мога, не искам...Да заминават надалче, ама аз си искам тука! Ще се оправя без тях. Майка ми иска да ме съсипе, а баща ми и помага!!! Постоянно ми повтарят, че съм егоист. За 20 минути разбиха живота ми. Аз ли съм егоист?!? Да заминават, не ги спирам...Представях си как съм сама и ходя на училище, а през почивните дни- време за приятели. Сега живота си го представям така- работна седмица- самотна къща с нагъл брат. Почивни дни- някой скандал на тема "ще учиш" и пълна скука без приятели...
Полудяваммммм, не прекаляваммммм!!!
Какво да направя, за да си стоя тук и да завърша тук? Не искам при тия блондини, не че не ги харесвам, напротив- русички и синеоки-мечта ама...НЕ МИ СЕ ХОДИ ТАМ!!! Искам да завърша 12 клас тук, след това да замина за една страна и далеч от тях, далеч от всичко и всички! И тази мечта, която можеше да стане реалност днес беше разбита.
От днешния ден рабрах нещо- Никой не умира детствен, живота пре**ава всеки и най-вече мен |-(
|
