Как да се променя
преди: 9 години, 25 дни, прочетена 1722 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 15 години. Моята история е, че съм страшно срамежлив и притеснителен. Нямам почти никакви приятели, а наистина искам да съм заобиколен от приятели и да съм душата на компанията, а не онова момче, което обмисля всичко, което казва. Почти не общувам с представители на женския пол, точно поради тази срамежливост, а наистина искам да имам освен приятели, на които мога да разчитам, и приятелки. В училище винаги се свивам и разговарям с много малко хора от класа, а ми се иска да опозная едно момиче, което ми харесва, но просто съм срамежлив, особено към момичетата и ме е страх да не се подиграе с мен. Да не говоря, че един идиот от класа ми се подиграва и едва ли другите искат да дружат с мен точно по тази причина, защото си мислят, че съм задръстен, а аз търпя подигравките и не смея нищо да му кажа... Винаги, когато някой ме пререди на опашката или стане нещо нечестно спрямо мен, аз стоя и не смея нищо да кажа на дадения човек, а после ме е яд на себе си... Всъщност според мен аз не съм такъв човек, просто не мога да се отпусна пред другите и те виждат един скован и скучен човек, но не знам как да се отпусна... Никога не съм имал истинска приятелка, а една долна ку*ва. Имаше едно момиче, преди 2 години, което се подигра и скъса с мен и бях много зле след това. Поради тази причина не излизах от нас в продължение на 2 години, защото нямах никакво желание и прекарвах целите лета на компютъра, което според мен е причината в момента да съм още по-плах и тих човек от преди, когато не ми дремеше много много. След това имаше още няколко момичета, но или не събирах смелост да им кажа, че ги харесвам, или когато го правих пак си играха с мен, защото съм твърде добър с тях и всички други, явно и това е голяма грешка от моя страна. В момента съм доста по-добре, излизам от време на време, но сам, защото просто няма на кого да се обадя, знам, че звучи глупаво, но просто съм страшно самотен. Другата седмица имам рожден ден и както всяка година ще го празнувам сам с нашите и сестра ми, която е пълна противоположност на мен. Тя има страшно много приятели, но е по-голяма от мен и просто няма как да ме взима да излизам с нея, заради възрастовата граница... Наистина това притеснени ще ме препъва през целия ми живот. Мисля, че съм умен, винаги се опитвам да разбирам нещата и не зубря за разлика от почти всички, но на контролните и особено устните изпитвания започвам да се притеснявам страшно много, целия се зачервявам като домат, имам чувството, че всички ме гледат и почвам да се потя. Доста често дори в разговор между мен и някой от класа започвам да говоря много бързо и бъркам думите, заради притеснение... За жалост съм и доста мързелив, за което аз съм си виновен, оценките ми са доста ниски, а искам да замина и уча в чужбина, което няма как да се случи, ако продължавам така. Моля, ако има хора, минали през този път да споделят опита си и някакви съвети, защото наистина искам да се променя изцяло, знам, че ще е страшно трудно човек да промени изцяло характера си и това ще ми отнеме много време, но съм готов да тръгна по този път, колкото и трудно да е. Искам от един затворен човек да стана отворен към света, защото живота е много кратък и не искам да го прекарам в самота без приятели. Според вас възможно ли е човек да се промени изцяло, ако наистина го желае? Мечтая си на следващия ми рожден ден да съм заобиколен от приятели и да съм си хванал добро момиче, а не да съм самотен както предстои на рождения ми ден... Просто не искам да приемам всяка обида или измислица към мен толкова навътре, а да съм непукист. Няколко пъти се опитвах да се променя, но без успех, просто не знам какво точно да правя... Не искам да си помислите, че се съжалявам, а да ми дадете съвети. Мислех си да се запиша да тренирам нещо, да изляза от нас и да общувам повече с други хора, но чакам с нетърпение вашите съвети! Благодаря на всички, прочели моята история и се надявам модераторите да я публикуват в сайта. :=)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 25 дни hash: 578bfc9212

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Търси канала SimplePickup в Youtube, ако разбираш английски от там може да научиш много за жените и срамотата.

 

...

преди: 9 години, 25 дни hash: 4e14c86e24

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен не е важно просто да намериш приятели, а да си намериш свестни приятели. Ще ти разкажа моята история и се надявам да извлечеш поуката от нея. Бях същото момче като тебе и мечтаех за същото. Имах голямо желание да вляза в социална среда. И тъка един ден влязох грешната. Започнах да излизам с т. н "гъзари" пушихме трева и др наркотици. Вече имах приятели, но си създадох сериозни проблеми. Поуката, която искам да си вземеш е да внимаваш с какви хора ще се събереш. Понякога, когато си бил

 

...

преди: 9 години, 25 дни hash: 4e14c86e24

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   продължавам: Второто, което искам да разбереш е. Когато влязох в гимназията започнах да мачкам по-слабите и един ден съдбата ми го върна. Пребиха ме 20 човека с палки и ножове и един от тези по-слаби ми спаси живота. Понякога, когато си бил тормозен от по-силните, ти се иска да станеш като тях, вътре в тебе има тайно желание и ти да тормозиш по-слабите. Никога не го прави.

 

...

горе^

преди: 9 години, 25 дни hash: 4e14c86e24

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ако наистина си решил да се промениш вкарай малко дисциплина в живота си. Започни да ставаш мъж. Щом позволяваш да те пререждат на опашката значи не си. Започни да тренираш. Има една истина, която мога да я кажа със сигорност, че действа 100% съм сигурен в нея. "Спорта изгражда характер". Сам прецени дали ще продължаваш да живееш жалък живот, определяйки се като жертва, или ще започнеш да развиваш и изгражда ш себе си.

 

...

преди: 9 години, 25 дни hash: dfb4f446e3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

6.   Не знам дали ще ти хареса това, което мисля аз, но все пак да кажа - бъди себе си, харесай се такъв, какъвто си!!! Според мен е по-удачно да приемеш, че си срамежлив и да се успокоиш, уважавай се такъв, какъвто си. Не е нужно да имаш много приятели, това е невъзможно дори и най-големия екстроверт на света не може да постигне това. Приятелите винаги са малко, повечето са познати. Все пак не може да отделяш време за всичките, нали? :) Просто се приемай такъв какъвто си, оттам започва и лека-полека да не ти пука. Повярвай ми - и аз бях преди на твоето положение в даскало към 10-ти клас някъде, ама ми казаха просто да бъда себе си. Е, опитах - беше трудно в началото и не само, но постепенно нещата станаха. Свикнах да се приемам и със силните ми, и със слабите ми страни. Няма перфектни хора, всеки го е страх от нещо, всеки има минуси и плюсове.. А и между другото в България не знам защо, но хората (поне повечето, не всички) като видят, че си добричък и се държиш добре, не избиваш комплекси и не показваш злоба, почват да се правят на интересни, да те ебават, винаги съм се чудел защо са го правели... лошото е, че продължава. Спокойно, даскалото като свърши идва готината част - унито и после животец. ;) Винаги ми ги говореха тея глупости - "ще видиш как ще ти липсва... " и викам стоп. :Д Това са пълни простотии, напълно сигурен съм, че половината от учениците в България са тормозени и подигравани от другите. В тоя раздел тийнове, половината теми са за това. За тормоза и за подигравките. Аз се оправях така - търпях, въобще не ми се занимаваше с тях, по едно време даже спря да ми пука, не съм искал да се харесвам на някакви уроди. Те не спираха, а и не ми беше това целта, завърших и се реализирах в чужбина. Имам си приятелка в момента и след година-две обмисляме сватба. Хубави времена настават като завършиш даскало. Унито си е най-гот, щото там хората вече са порастнали, не мислят като деца, пука им повече за тяхното си бъдеще. Сега в БГ не знам как е, мисля че и там е така, от няколко месеца не съм си идвал, малко съм откъснат от там, ама кво да се прави.. :) Та видях им реализациите на тея от класа ми - само аз съм отишъл единствен в чужбина да уча. Другите познай къде... УНСС, ВИНС, Велико Търново, Свищов... ХАХХАХА. Най-големите утайки си остават такива завинаги. Съжалявам, че не писах само за тебе, но мисля че си ме разбрал кво имам предвид. Накратко казано - бъди себе си, за всеки влак си има пътници. Имай вяра! :) "Надеждата умира последна". Надявам се все с нещо да съм помогнал, успех! Не си сгрешил, като си избрал да учиш в чужбина след средното. Само че не е като тук да влизаш с 3-ка във ВУЗ-овете.. там цялата диплома се гледа. Дано ти се сбъднат мечтите, дете! :)

 

...