Споделена история от Измислени истории |
В ръцете на съдбата (In the hands of fate)
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 4467 пъти
- Елена, по дяволите момиче къде пак се отнесе? ! - прогарящият и поглед, правеше дупки в мен докато аз просто я гледах с празен поглед. - Елена! - изкрещя момичето до мен.
Познатото до болка сътресение ме изкорени от мислите ми. Премрежиш поглед сканирайки човека пред мен, ала само по строгият и глас за секунди различих момичето - Малия Тейт. Една от много ми приятели, но тя беше различна - вярваше ми въпреки всички грешки и лъжи, който допуснах и изрекох, скандалите, който създавах заради всяка нейна защита към мен.. не бях перфектната приятелка, но вътре в себе си знаех, че съм намерила едно същество, което ще седи до мен завинаги.
- На косъм си да те изхвърля от самолета! - ясните и сини очи проблясваха от гняв, докато ръцете и се размятаха във въздуха.
- Съжалявам, Мал. - свих невинно рамене докато говорех с мек и спокоен глас, ала зад тази илюстрация се криеше една лъжа, която постепенно бе разкривана.
- Край! - извика, а гласът и се утаи в различни части на самолета. -
Писна ми да ме лъжеш, Лена!
В онзи миг загубих представа за времето, за мястото, за смисълът на живота, само си представиш вторият свят, в който живеех. Денят. Споменът. Секундата..
" - Той трябваше да знае, Лена! - гласът му беше силен, но нито строг, заповеднически, или пък стряскащ. По скоро извика, защото нямаше да го чуя.
- Хах.. - засмях се иронично, принуждавайки шепа хора да се обърнат към нас. - Правиш се на много морален и загрижен, а дори не можеш да ми запомниш името!! - прошепнах тихо, със смутен поглед.
Усетих топлата му ръка върху лакътят си, и ме придърпа плавно към него. Лицето му се доближаваше до моето със самодоволна усмивка. Първата ми мисъл беше, че е някой ненормалник, ала сгреших. Много.
- Лена, означава "красива". - продума безсрамно принуждавайки всяка капка ярост у мен да се изпари.
- Оу.. благодаря. - сведох поглед, правейки напразен опит да види кърваво зачервилите ми се бузи. "
- Не смей да ме наричаш така отново! - кипящият ми от ярост поглед, навярно я уплаши, защото забелязах как се вцепени.
- Какво се случи Елена? Защо напусна Палм Спрингс? Какво стана там..? - гласът и бе спокоен и умоляващ, и не можех да крия повече. Не можех да лъжа. Не и нея.
- Готова ли си да чуеш трите години от живота ми, който бавно и несигурно пробиваха сърцето ми, докато не го унищожиха напълно? - несигурният ми гласец се доближи до ухото и, и в неин отговор получих леко кимане и здраво обхвана ръката ми.
Та, реших да напиша тази кратка част, защото.. защо? Винаги съм се опитвала да отговоря на въпроса, но все не измислям правилните думи, и съвсем се оплитам. Ала сега мисля, че ще мога да отговоря. Защо? Прочетох няколко истории в сайта, и реших да започна моя. Реалистична ли е? Плод на въображението ли е? Не бих искала да отговоря, поради простата причина, че на кой би му трябвал отговор. Една дума със две букви, смисълът е значим само при други поводи, като "Обичаш ли ме", "Хубава ли съм" и т. н. Но се надявам да ви е харесала, и да съм ви заинтригувала за следващата част.
Модератор - ние сме бългоезичен сайт.
|
