Споделена история от Измислени истории |
Изгубена.....
преди: 14 години, 14 дни, прочетена 5718 пъти
Някъде по пътя на себе-познанието и себе-омразата, на отхвърлянето и огорчението, на болката, тъгата и самотата аз изгубих себе си...
Преживях прекалено много загуби, за прекалено кратко време. Загубих всичко, за което се бях борила толкова много време. Загубих пътя си.. Да, постигнах също доста неща, но загубите са повече. Загубих представа за себе си - хората около мен постоянно ме объркваха - понякога ми казваха, че съм страхотна и аз вярвах донякъде., после си взимаха всичко което ми бяха дали, казвайки ми много по-ужасни неща и от най-лошото, което си бях представяла. Загубих любовта..загубих смисълът...загубих живота за който бях мечтала. Загубих толкова много, а времето лети. Лети, а не откривам смисъл и щастие в нищо, не откривам своят живот, а го губя..той сякаш се отдалечава от мен все повече и повече.. Аз съм сама..може да има хора около мен, но съм сама...душата ми е самотна и плаче, буквално крещи за помощ безмълвна но няма кой да я чуя. Не мога да опиша как се чувствам. Всичко което бях си представяла и градила за любовта и живота рухна за миг.. само миг беше нужен за да паднат стените на самообладанието и надеждите ми...само миг..Бях започнала да мисля че и моето съществуване не е безцелно, че след цялото страдание най-сетне съм намерила мястото си в света и в едно чуждо мъжко сърце, но уви.. намерих само пустота...всички грешки които съм допускала и допускам..осъзнавам ги но вече е късно. Късно е..... къде е моето щастие? Къде е моята любов, перфектната любов която така и нямах.. къде е сродната душа, която мислех че съм намерила..къде съм АЗ??? Как да се изправя, след като ме заровиха в прахта...как да вдигна глава, когато ме пречупиха, как да поема дъх, когато съм на дъното... Как да викам, да издам своя зов за помощ, когато нямам сили да издам дори звук...как да изживея живота си и да съм щастлива, когато моето щастие се оказа химера и изчезна в мигът, в който го пожелах така силно както никога преди...как..помогнете ми......... "Ще се слея с тълпите от хора и ще стана невидима, защото ТИ не успя да ме видиш цветна".....
EMPTY
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 13 дни hash: 55271cbe70 |
|
| преди: 14 години, 12 дни hash: 70b9417885 |
|
2. Здравей!
Понакога си мислим, че болката ни е толкова силна, че едва ли ще можем да я понесем. Чувстваме се самотни, неразбрани, ненужни и обезверени. Но Бог никога не би ни дал повече изпитания от колкото бихме понесли.
Само любовта е онази, която може да ни направи истински щастливи. Да обичаме и да бъдем обичани е като да пием от най-вълшебния елексир на живота. И нищо не може да ни срине повече от това да загубим любовта / любим човек..../
Любовта идва само когато не я изгоним от душата си и отворим сетивата си към света....,
Желя ти щастие мило, умно и обичащо момиче!!!
Кентавър
|
|
