Дневникът на един оцеляващ
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 4232 пъти
Дневникът на един оцеляващ
(Ден I)

Здраевейте, пиша в този дневник, защото не знам колко дълго ще оцелея. Също това ще бъде нещо като послание към човекът, който чете това в момента. Аз съм Иван на 15 години и съм от едно малко забравено градче на име Разград, което наскоро се прочу с футболният си отбор. Аз живея с моята майка Силвия. Баща ми Дамян, който е все по чужбина не се застоява в нас. Преди и няма и месец аз и моята най-добра приятелка Миглена, която живее с майка си Пламена и баща си Румен, който също работи някъде по чужбина. Та преди няма и месец заедно с Мегито решихме да запишем нашите майки за една екскурзия до Дубай за 7 дни. Работата беше такава, че искахме това да бъде изненада за тях и затова дадохме моят телефонен номер. За щастие те искаха и един резервен номер и дадохме този на Мегито. Един ден някъде около 10:30 сутринта мама ми се обади и ми каза че чичо Камен, който е ловджия искал да ме научи как се стреля с оръжие, ако случайно ми се наложило да съм знаел. Първоначално аз твърдо протестирах, че не искам но накрая се примирих и се съгласих да отидем. Мама ми поясни, че той ще ми се обади, за да сляза когато е под нас. Приготвих се аз и той ми звънна като каза да слизам. Слязох си аз и след 1 час пътуване стигнахме до едно изпостяло и забравено от хората място, което той и неговите приятели наричали "Стрелбището". Там те се учили да стрелят за първи път с оръжие. Чичо Камен ми обясни, че едно време това място било едно от най-добрите и харесвани от приятелите на баща му място, където срещу скромната цена от 10 лева можело да стреляш с оръжие, и който оцелил и счупил всички бутилки печелел награда Едно кебабче с лимоната и една филия хляб. Естествено чичо Камен се опитал и успял, та затова искал и аз да мога да счупя бутилките. Само че сега наградата нямало да бъде кебабче с лимоната и филия хляб ами една игра, която исках за игровата си конзола. Това ме нахъса още повече от преди и аз решх че ще го направя. В началото той ми направи един лек туториал или на чист български урок как се използва и стреля с пистолет. Как се презарежда как се слагат заглушители и такива работи... явно докато съм стрелял телефонът ми е звънял няколко пъти. Отворих аз, за да видя кой ми е звънял и се оказа че това е била Миглена, която явно иска нещо. Телефонът ми отново звъни. Аз вдигам и отсреща чух само някакви викове.
- Спечелихме! Майките ще ходят в Дубай!
- Супер! - останах без думи. Кога трябва да заминават?
- Ами днес! - отвърна ми тя с малко съжаление.
- Супер! Ами ти сега какво ще правиш, докато майките ги няма?
- Ами нищо мисля да си рисувам, да си рисувам на един бял тапет всъщност да му придам малко цвят и свефест.
- Аха. Ами аз имам по-добра идея, докато майките ги няма ти... да си приготвиш багажа, и да дойдеш в нас с преспиване за няколко дена? Какво ще кажеш?
- Ами... не знам. Ще си помисля... - мисля че тогава се колебаеше нещо, но в крайна сметка я накарах и тя се съгласи.
- Ами майките? Какво ще им кажем? Хвърляйте всичко отивайтев Дубай!
- М... за това не бяхме помислили. - Ами ти звънни на моята майка аз ще звънна на твоята и ще им обясним какво се случва.
В крайна сметка се съгласихме и така и стана. След това продължих със стрелбата, но чесно казано не стана от първия път. Опитах се няколко пъти, докато най-накрая успях. След разговора сякаш не помня кога сме пътували до дома с чичо. Той ми отвори вратата, като ме попита дали чакам втора покана. Аз излязох от автомобила му и се качих в нас. Малко по-късно си напълних чаша с вода и, и сложих, мисля че бяха три или четири бучки лед, защото водатата зимата е студена, а пък лятото е топла. Та както и да е... това да беше пролема. В един момент някъде около 13:45 мама се появи, приготви си багажа, обади се на майката на Мегито и заминаха с автобуса към Варна, защото там е летището, за което ще заминават към Дубай. След отпътуването им аз се обадих на Меги.
- Ало Меги бе айде взимай сака и да идваш. - казах и аз
- Оф ами не знам може и да не идвам, защото... и без друго.... не ми се идва у вас... - каза ми тя
- Ами добре! Ако искаш ела пък ако не искаш..! - тогава се ядосах много
- Ами добре, бе ама хайде да излезем да се разходим.
- Оф... не знам ще си помисля!
- Хайде стига си се сърил де! - ми го каза ядосано
- Ами добре ще дойда хайде ти се облечи и кажи, като си готова, за да дойда.
- Ами добре.

Следва продължиние...