Приключения на клана щит
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 3862 пъти
Островът на битките
Слънцето изгряваше над замъка на елфите и осветяваше стените. В замъка Алексия дръпна завесите в спалнята на кралица Есмералда и каза: Нещо трябва да се направи а кралицата Есмералда каза: Алексия посред нощ е.
Алексия: Вече минава седем и половина. Кралят на вампирите ще си помисли, че спиш до обяд.
Есмералда: Аз мога нали съм кралица.
Алексия: Знаеш какъв е винаги си мисли за по важен от другите и искаме най-накрая да млъкне.
Есмералда: Пак се започна.
Алексия: Просто искаме една победа за кралството на елфите. Ние никога не печелим островът на битките.
Есмералда: Знам това всяка година се опитваме и все губим.
Алексия: Но тази година ще е различно вече кралството на елфите не е само от елфи има и други видове а и имаме клана щит.
Есмералда: Права си. Алексия извикай всички от клана щит и Здравко.
Алексия: Защо.
Есмералда: За да имате по големи шансове клана щит ще трябва ди си намерят любимци.
Тогава Алексия каза на всички от клана щит и на Здравко да отидат в тронната зала. Когато всички от клана щит и Здравко влязоха в тронната зала се преклониха пред кралицата.
Дагър: Кралице защо ни повикахте тук.
Есмералда: Дагър повиках ви тук зарази предстоящото състезание на островът на битките.
Себастиан: Всички говорят за това състезание, какво представлява.
Есмералда: Преди много време две кралства искали да видят коя армия е по-силна но те не искали да започват война. Клетката, която използвали за да се бият истински без жертви не можела да побере целите им армии и двете кралства помолили най-великия магьосник да измисли начин клетката да събере целите им армии. Магьосника се мъчел два дни но без успех на третия ден магьосника решил вместо клетка да създаде цял остров с който армиите им да се бият. Магьосника казал на двете кралства за острова и те започнали битката там. Но с времето други кралства научили за този остров и искали да се бият на него. Магьосникът казал на всички, че островът ще се появява веднъж годишно и ще стои докато не свърши боят и всеки, който иска може да отиде и след като спечелим островът изчезва за една година. И за да имаме по големи шансове да победим трябва да си намерите любимци и Здравко ще ви помогне.
Веспасиан: А откъде ще си намерим любимци.
Есмералда: Дагър ще създаде портал със магията си водещ до островът на любимците.
Тогава Дагър с магията си създаде портал към островът на любимците. Тогава всички от клана щит и Здравко влязоха в портала към островът на любимците. Когато влязоха в островът на любимците портала зад тях се затвори всички се притесниха но Дагър им каза, че щом си намерим любимци ще отвари портала. Тогава Веспасиан попита Здравко дали знае къде се намираме.
Здравко: Веспасиан ние се намираме в дивата част на острова на любимците.
Зефира: Чакай малко Здравко как така се намираме в дивата част на острова.
Здравко: Ще ви обясня. Островът е разделен на две части едната час е дива а другата част е заградена с стена отвъд стената животните са любимци на някого и там живеят спокойно и магьосници се грижат за тях. Преди да тръгнем да ви кажа, че щом намерите любимци ги заведете в онази огромна кула там ще ви татуират по ръката с образа на любимеца и с нея ще можете да го призовете. Дори аз имам татуировка на любимеца си.
Тогава Здравко дръпна ръкава и всички видяха татуировката на зомби лъва. След това те тръгнаха по-пътеката и след време те стигнаха разклонение водещо до пет различни посоки.
Себастиан: Накъде трябва да отидем Здравко.
Здравко: Това зависи от това какъв любимец искате. Първата пътека води към драконовите планини, втората пътека води до пустинята на отчаянието, третата пътека води до каменистия терен, четвъртата пътека води до хилядата пещери а петата пътека води до джунглата.
Докато Здравко разказваше, накъде водят посоките те чуха шум идващ от храстите и тогава излезе едно животно което изглеждаше гневно и готово за атака. Себастиан създаде револверите си и реши да стреля но Здравко го спря и каза, че не можем да нараняваме животните и затова да се разделим всеки да тръгне по различен път и щом си намерите любимци ще се срещнем в кулата. Тогава всички тръгнаха по петте посоки. Дагър тръгна към драконовите планини, Себастиан тръгна към пустинята на отчаянието, Веспасиан тръгна към хилядата пещери, Зефира тръгна към каменистия терен а Здравко тръгна към джунглата и тук ще разкажа поотделно историите за това как членовете на клана щит са си намерили любимци започвайки от Дагър.
Дагър бягаше далеч от животното но след време се измори и спря да бяга и видя че животното не го преследва той осъзна, че се намира в драконовите планини и си каза: Как ще си намеря любимец сам. Тогова в главата на Дагър се чу глас който му каза: нима ме забрави Дагър.
Дагър: Черни рицарю не несъм те забравил само не знам дали ще успея да си намеря любимец.
Черния рицар: Дагър ти ще си намериш любимец аз ще ти помогна и освен това ще имаш най-благородното създание за любимец и това е дракона.
Дагър: Благодаря черни рицарю. Сега да си намерим дракон.
Дагър тръгна към високите планини. Когато се приближи до планината те беше стръмна но той не се притесняваше защото беше ангел и можеше да лети. Тогава от гърба на Дагър се появиха крила и полетя на горе по планината. Докато летеше Дагър виждаше много дракони. Дагър видя един черен дракон с сини очи на земята и реши да се приземи. Дагър слезе на земята и си прибра крилата. Когато Дагър се приближи до дракона се притесни но тогава черния рицар му каза: спокойно Дагър дракона не бива да вижда, че те е страх. Дагър слушай ме за да опитомиш дракон първото нещо, което трябва да знаеш, че те виждат, когато някой е нервен. Сега приближи се бавно до него и вдигни ръката си и му докосни муцуната и докато га правиш затвори очи и му се довери.
Дагър направи всичко, което черния рицар му каза той се приближи бавно до дракона после вдигна ръката след което си затвори очите и докосна муцуната на дракона. Тогава дракона размаха големите си крила и полетя. Тогава Дагър тръгна да търси друг дракон. Дагър извади крилата си и полята в въздуха но когато полетя в въздух един дракон го нападна и го свали на земята. Тогава дракона избълва огън към Дагър но Дагър се защити като създаде щит от енергията си. Дагър можеше да убие дракона ако не беше правилото да не нараняват животните. Дракона не се отказваше и счупи щита на Дагър. Дракона беше готов да нанесе решителен удар върху Дагър но тогава черния дракон с сините очи дойде и спря атака. Дракона който бе нападнал Дагър избяга. Черния дракон със сините очи погледна Дагър и сложи главата си на земята.
Дагър: Какво прави.
Черния рицар: Дагър, когато дракон сложи глава на земята това означава, че иска да бъде любимец и вече можем да отидем в кулата, където ще те татуират с неговия облик.
Дагър се качи на врата на дракона и полетяха към кулата пътуването беше трудно, защото Дагър не знаеше как да язди дракон. След време те стигнаха до кулата и се приземиха. Там чакаше Здравко.
Здравко: Дагър виждам, че си немерил любимец.
Дагър: Да Здравко дълга история.
Здравко: Ще ми я разкажеш после сега влез в кулата с дракона и да ти направят татуировката.
Дагър и дракона влезе в кулата за да го татуират. И тук свършва историята за Дагър.
Себастиан бягаше от животното, което го преследва но след време се умори и реши да спре след, като се обърна Себастиан видя и че но го преследва. Себастиан се намираше в пустинята на отчаянието и имаше причина да се наричаше така, защото пустинята отчайва хората. Себастиан реши да ходи някъде и да намери нещо друго освен тази пустиня. След време жегата и отчайващата обстановка си казаха думата Себастиан се чувстваше уморен и жаден. Но тогава Себастиан видя един гигантски скорпион и реши да избяга но се чувстваше толкова слаб, че не можеше да тича и скорпиона го нападна с жилото си Себастиан създаде щита си и се защитаваше от жилото на скорпиона. Докато се защитаваше Себастиан видя, че има голям шип забит в жилото на скорпиона. Себастиан махна щита си и когато скорпиона го нападна с жилото си Себастиан се хвана за жилото и се опитваше да махне шипа от жилото но скорпиона размахваше жилото си и беше много трудно да се задържи. Себастиан хвана шипа и дърпаше и когато го извади падна на земята и загуби съзнание. Скорпиона видя, че шипа вече не е в жилото и се успокои, когато видя Себастиан той го хвана за дрехите с помощта на щипките и го заведе до едно езеро и го пусна в езерото. Себастиан се съвзе и излезе от езерото той видя скорпиона и го докосна по лицето и го попита дали иска да бъде негов любимец и тогава скорпиона го хвана с щипките и го качи на гърба си а Себастиан каза: ще приема това за да. Сега ще мажеш ли да ме заведеш до кулата.
Когато скорпиона чу какво иска Себастиан скорпиона тръгна към кулата. След време Себастиан стигна до кулата а там го Чакаха Дагър и Здравко.
Здравко: Здравей Себастиан виждам, че и ти си намерил любимец.
Себастиан: Да едва не умрях от жажда в пустинята.
Дагър: Сигурно историята е чудесна на сега влез в кулата и нека да ти татуират любимеца на ръката.
Тогава Себастиан и скорпиона влязоха в кулата за да татуират Себастиан с лика на скорпиона а Здравко и Дагър чакаха останалите. И тук свършва историята на Себастиан.
Веспасиан бягаше от животното и от факта, че е вампир мажеше да бяга много по бърза. След време реши да спре и видя, че не го преследва. Веспасиан се огледа и видя че се намира в хилядата пещери в планините имаше талкова много пещери, че не знаеше, какво има вътре. Веспасиан се изкачваше в планините и влезе в една пещера и там видя, че бе обитавано от гигантски прилепи. Когато Веспасиан влезе по навътре в пещерата прилепите размахаха крилата си и излизаха извън пещерата и избутаха Веспасиан и той бедна извън пещерата но се захвана с крака на един прилеп. Веспасиан летеше и се мъчеше да се качи на гърба на гигантския прилеп, когато се качи на гърба на прилепа го хвана за ушите и тогава прилепа спря и се приземи Веспасиан слезе от него а прилепа отлетя. Веспасиан започна отново да катери планината. Беше трудно да се катери но Веспасиан имаше дълги остри нокти и му беше по лесно. Но докато се катереше скалата за която се бе захванал се свлече и той започна да пада но докато падаше прилепа го хвана и го сложи на земята. Веспасиан разбра, че това е същия прилеп от преди. Веспасиан го попита дали ще стане негов любимец а прилепа наведе глава и тогава Веспасиан седна на гърба и му каза: Ще ме заведеш ли до кулата. Тогава прилепа полетя към кулата и след време Веспасиан стигна до кулата а там го чакаха Здравко, Дагър и Себастиан.
Дагър: Виждам, че си намерил любимец Веспасиан.
Веспасиан: Да едва не паднах от планина.
Здравко: Ще разказваш после сега влез в кулата за да те татуират.
Тогава Веспасиан и прилепа влязоха в кулата. И тук свършва историята на Веспасиан.
Зефира бягаше ат животното, което ги нападна но след време реши да спре и да види дали я преследват. Когато видя, че не я преследват тя се огледа наоколо и видя, че се намира в каменистия терен. Зефира не знаеше от къде да си намери любимец но продължи да върви наоколо. След време тя загуби чувство за посока тъй като всичко изглеждаше еднакво. Тя реши да остави една стрела забучена в земята за да види дали се върти в кръг. След като забучи стрелата Зефира тръгна в определена посока но докато вървеше тя видя същата стрела и разпра, че се върти в кръг тогава Зефира реши да се качи нависоко за да види накъде да тръгне. Зефира се катереше върху една планина и след време на усилено катерене тя стигна до върха на планината тя видя грифон, който не можеше до полети, защото и двете му крила бяха затиснати от камъните. Зефира се приближи бавно и внимателно към грифона за да му помогне. Тя започна внимателно да маха камъните от крилата на грифона. Когато махна всички камъни от крилата на грифона той полетя но после се върна при Зефира. Зефира разбра, че грифона иска да бъде любимец. Тогава Зефира се качи на гърба на грифона и го попита дали знаеш къде е кулата. Грифона чуто и полетя към кулата. След време те стигнаха в кулата и се приземи а до кулата я чакаха Здравко, Дагър, Себастиан, и Веспасиан.
Себастиан: Зефира и ти успя да си намериш любимец.
Зефира: Да мисля, че грифона е най-подходящия любимец за един елф.
Здравко: Добре Зефира сега влез в кулата за да те татуират.
Тогава Зефира и грифона влязоха в кулата за да татуират образа на грифона върху ръката на Зефира. И тук свършва историята на Зефира.
След като всички членове на клана щит си намериха любимци Дагър отвори портала към замъка на елфите. Здравко и всички от клана щит преминаха през портала. Когато минаха през портала те казаха на царицата, че са си намерили любимци. Царица Есмералда каза: Браво на вас, че успешно сте си немерили любимци. Сега си починете утре Здравко ще ви учи как да дресирате любимците си защото остават само два дни до островът на битките.
Когато стана нощ всички от клана щи заспаха в стаите си. Обаче Здравко стаеше буден и мислеше как да обучи клана щит за да могат да дресират любимците си. Докато Здравко мислеше как до обучи клана на вратата се появи мъгла, която след това се превърна в Айрис.
Здравко: Айрис какво правиш тук.
Айрис: Не мога да спа и реших да се разходя. А ти Здравко защо не спиш.
Здравко: Аз съм зомби и не се нуждая от сън.
Айрис: Не можеш ли да спиш.
Здравко: Не, че не мога но не ми се налага и трябва да измисля начин до обуча клана щит как да дресират любимците си.
Айрис: И докъде стигна.
Здравко: До никъде трудно е до реша как точно да ги обучавам защото трябва да обуча и дресьора как да дресира любимеца си а всеки любимец има различни начини за дресиране.
Айрис: Знам, че ще успееш да намериш начините.
Тогава Айрис се превърна в мъгла и излезе от стаята а Здравко остана буден за да мисли как до обучи клана щит.
Когато стана ден Здравко каза на клана щит да излязат на задния площад на замъка за първия им ден за тренировката. Когато клана щит и Здравко пристигнаха на задния площад Здравко каза: Нега да започнем с тренировките. Първо призовете любимците си с помощта на татуировките си.
Тогава клана щит извади любимците си с помощта на татуировките.
Здравко: Преди да започнем има ли въпроси.
Дагър: Аз имам един въпрос.
Здравко: Кажи го Дагър.
Дагър: Защо няма, никого на задния двор на замъка.
Здравко: Задния двор се използва само за празненства и затова мястото е свободно да обучавам дресьорите да дресират любимците си. Така първата ви задача е да се качите на любимците си.
Когато Здравко каза това всички от клана се качиха на любимците си освен Себастиан, който изпитваше затруднения.
Здравко: Себастиан да ти помогна.
Себастиан: Да не мога да се кача може би ако стъпя на малките крака на скорпиона.
Здравко: Себастиан не.
Здравко каза на Себастиан да не го прави на беше късно и когато Себастиан стъпи на малките крака на скорпиона. Скорпиона нападна Здравко с жилото си и прободе ръката на Здравко.
Себастиан: Добре ли си Здравко.
Здравко: Да имаш късмет, че съм зомби и парализиращата отрова на скорпиона ти не ми действа.
Себастиан: Моя скорпион има парализираща отрова.
Здравко: Да Себастиан. Скорпионът ти има парализираща отрова, която трае 5 часа но не е смъртоносна а сега ме слушай как трябва да се качиш на скорпиона.
Себастиан: Добре Здравко какво да направя.
Здравко: Слагаш ръка на лицето на скорпиона и след като си свали щипките се качваш като стъпваш на щипките а не на малките крака.
Тогава Себастиан направи всичко точно както каза Здравко и се качи на скорпиона. След няколко часа тренировката свърши и Здравко каза да спрат и ще продължат утре. Всички от клана щит прибраха любимците си и тръгнаха на някъде а Здравко тръгна към стаята си. Докато вървеше към стаята си срещна царицата и тя го попита как беше първата тренировка. Здравко каза добре но царицата разбра, че той лъже.
Есмералда: Какво стана на тренировката.
Здравко разказа всичко на царицата и след това замълча.
Есмералда: Здравко чуй ме аз те направих треньор за да обучаваш другите за да могат те да дресират любимците си и това е най-доброто за царството а ти Здравко направи най-доброто и най-доброто, никога не е най-лесно.
Когато царицата каза тези неща на Здравко си тръгна и стигна до стаята си и влезе. Цяла нощ мислеше как да обучи клана щит а му оставаше само ден за обучение а и думите на царицата не му даваха спокойствие. Когато слънцето изгря Здравко и Клана щит излязоха на задния площад.
Здравко: Чуйте ме преди да започнем тренировката искам да ви кажа нещо.
Веспасиан: Кажи Здравко.
Здравко: Вижте познаваме се от скоро и разбрах, че е трудно да говоря с някого защото съм зомби но аз искам да помогна на вас се обучите как да дресирате любимците си и когато започне островът на битките нека да победим за да благодарим на царицата за дето ни помогна.
Дагър: Здравко ти може и до си зомби но това не значи, че не можеш.
Здравко: Забравих как ще се казват любимците ви.
Дагър: Моя ще се казва Данарак
Себастиан: Моя ще се казва Нордик.
Зефира: Аз ще кръстя моя любимец Бризеин.
Веспасиан: А моя ще се казва Лерип.
Дагър: Здравко а твоя любимец как се казва.
Здравко: Казва се Вълибос.
Когато клана щит каза на Здравко как ще се казват любимците им започнаха с тренировката. Клана щит извадиха любимците си и ги дресираха докато Здравко им обясняваше как да го направят и така последния ден мина и вече ставаше нощ. Здравко каза на клана щит до си починат и утре ще започне острова на битките. Всички от клана щит и Здравко тръгнаха по стоите си. Когато Здравко се върна в стаята си той чу шум, идващ под леглото му. Той се наведе за да види какво има и видя приятеля си Чарли, който ядеше пилешки бут.
Здравко: Чарли какво правиш под леглото ми.
Чарли: Какво правя под леглото, какво правя под леглото ами….. ям под леглото.
Здравко: Излез от леглото ми.
Тогава Чарли излезе из под леглото на Здравко и с широка усмивка каза: какво прови през деня Здравко. Здравко му отговори: Днес обучавах клана щит да дресира любимците си.
Чарли: Здравко защо си толкава напрегнат, трябва да си починеш малко.
Здравко: Не всички можем да са луди като тебе Чарли и да ядем под леглото и освен това ако не си забелязал аз съм зомби и не се нуждая от сън или почивка.
Чарли: Добре. Да ти кажа, че аз ще участвам в острова на битките.
Здравко: Ти не можеш да се биеш.
Чарли: Да но искам да помогна на царството и ще направя всичко за да спечели, не е важно дали мога да се бия… а ти ще участваш ли.
Здравко: Не знам дали да участвам.
Чарли: Здравко защо да не участваш ти си най добрия треньор и си най издръжлив и също така се нуждаем от повече участници, които да се бият за царството.
Здравко: Ще си помисля Чарли сега напусни стаята ми.
Чарли напусна стаята и докато Здравко беше сам той реши да участва. Когато стана ден всички започнаха да чертаят магическия кръг, който ще ги прати към острова на битките. Клана щит, Царица Есмералда и Алексия бяха в тронната зала и чертаеха кръговете. Когато стана време всички кръгове започнаха да светят и пращаха хората в острова. Клана щит се озова на острова но Царица Есмералда и Алексия ги нямаше.
Дагър: Къде отидоха, Царицата и Алексия.
Зефира: Дагър ще ти обясня набързо Царицата и Алесия не се появиха на едно и също място като нас защото не са членове на клана.
Дагър: Ясно
И така на целия остров се провеждаше битка. Всички искаха да спечелят но малко по малко участниците биваха побеждавани и се връщаха обратно към кръговете, които бяха начертали. След много време останаха само 4 участника Здравко, Царица Есмералда, Дагър и Кралят на вампирите. Когато останаха само те целия остров се превърна в една малка арена и вече не можеха да се скрият.
Кралят на вампирите: Впечатлен съм че най-накрая царството на елфите има поне някакъв шанс… но не аз ще спечеля отново.
Кралят на вампирите на беше от вида на Веспасиан той нямаше нокти но носеше желязна ръкавица с извити 5 см нокти, които му даваха предимство. Царицата започна да стреля с лъка си но кралят на вампирите ги хващаше безпроблемни и се смееше. Така започнаха да се бият но царицата неможе да победи и загуби. Така останаха само Дагър и Здравко които да победят кралят на вампирите. Дагър започна да атакува кралят на вампирите с меча си но атаките бяха твърде бавни и кралят на вампирите ги избягваше. Но в един момент кралят на вампирите нарани и двата крака на Дагър и той бодна на земята. Здравко се нахвърли на гърба на кралят на вампирите но кралят го изхвърли и след това заби ноктите си в сърцето на Дагър и той изчезна. Когато Дагър се върна в Царството на елфите. Царицата го видя и каза: Загубих ме. Но Дагър отвърна: Не царице не сме загубили, всичките надежди за победа сега са в ръцете на Здравко. И така докато Клана щит и всички в Царството чакаха. Здравко се биеше с краля на вампирите. Кралят беше уверен в победата си и се присмиваше на Здравко. Кралят замахна с металната ръкавица и рани крака на Здравко но нямаше никаква реакция. Кралят се учуди защо не вика от болка. Здравко започна да го удря и не мислеше за раните, които му оставяше кралят.
Кралят на вампирите: Защо не викаш от болка, останалите вече щяха да са паднали и да ме молят за милост.
Здравко: Аз съм зомби и такива рани не ме интересуват.
Кралят на вампирите: Зомби, вече ми стана ясно къде да те ударя в кухата ти глава.
Тогава Кралят се затича и замахна с металната ръкавица, но Здравко хвана ръката и спря атаката и тогава видя медальон и се сети че кралят на вампирите използва медальон за да се предпази от слънцето тогава Здравко хвана медальона и го издърпа и тогава тялото на краля започна да изгаря и не можеше да мисли и тогава Здравко го събори на земята взе металната ръкавица и я заби право в сърцето на Кралят на вампирите. Здравко победи и в центъра на арената се появи пиедестал с трофея, който бе от чисто злато. Здравко взе трофея и се върна обратно към магическия кръг, който бе начертал и там чакаха всички от замъка. Когато Здравко се появи с трофея всички се зарадваха за това, че царството спечели островът на битките.