Споделена история от Измислени истории |
Пътешествие в друг свят
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 4389 пъти
Още от дете обичах да се спускам в някакви приключения, вярвах в магията, въпреки, че всички големи хора не вярваха в нея, бяха започнали да убеждават и мен, че магията не съществува и аз за малко да им повярвам, докато един ден не реших да се разходя из гората, близо до нас и не видях чудо.
Винаги виждах нещо мистериозно в нея, някакъв друг свят, коренно различен от сивия свят на повечето големи хора. Свят с мечки, вълци, пепелянки, земя напоена с кръв, в която можеш да разбереш и миналото и бъдещето. Но в този ден аз видях нещо, което ме озадачи. Докато се разхождах по пътечката, в гъстата гора, аз погледнах на юг и никога няма да забравя какво усетих. Сякаш дърветата там бях различни, сякаш нещо ме привикваше да вървя натам и аз тръгнах. Колкото повече се приближавах, дърветата ставаха все по-различни, сякаш зрението ми се замагляваше, започнах да чувам гласове в главата си, чух много мил женски глас, който ми каза да не се страхувам. Аз умирах от страх, но в същото време умирах от любиптство какво има там. Не спирах да вървя, започнах да бягам дори, всичко ставаше все по-различно от нормалния свят. Накрая, когато стигнах видях един водопад, водата плискаше, озарена от силна слънчева светлина, а под водопада имаше жена, която не пририличаше на повечето жени, които съм виждал. Беше с изкрящо руса коса, доста големи сини очи и доста голяма на ръст. Гледаше право към мен и някак си общуваше с мен без да говори, чрез някаква телепатия чувах гласът и в главата ми, а тя чуваше мислите ми, разбираше чувствата ми. Усещах силната любов, хармонията и щастието, което тя излъчваше. Няма да забравя никога какво ми каза. - Радвам се, че послуша сърцето си и дойде, ти си различен, не си за този свят.
Аз не знаех какво да кажа, само исках да продължа да изпитвам това щастие и любов, което тя излъчваше.
- Ти си роден за този свят, който усещаш със сърцето си. Трябва да дойдеш с мен, аз ще те заведа точно там, където искаш да отидеш.
Някак си вътрешно усещах, че трябва да и вярвам и тръгнах след нея. Нагазих във водата и започнах да вървя с нея право към водопада, тя ме хвана за ръка. Усещах спокойствие и увереност в това, което правя. Сякаш звуците на пеещите птички и стичащата се вода, започнаха да придобиват форма. Всичко около мен ставаше все по-магично, сякаш всички звуци, всички красиви неща се сляха в едно и аз бях част от това, всичко стана като един магичен тунел, в който съзнанието ми започна да пътува.
|
