Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Има такива случаи... за съжаление... И историята е трогателна... Не мисля само, че е трогателна, но и разтърсваща и опресняваща съзнанието.... Трябва много родители да я прочетат и да се замислят над себе си....
...
Знаете ли... в тази връзка искам да споделя, че най-много обичам родителите си (тук имам предвид майка ми и баба ми, защото съм отгледана от тях)... но цял живот все намират за какво да ми се карат... в смисъл, че правят всичко за мене, да ми е удобно, животът си ще дадем един за друг, но постоянно нареждат какво да мисля, направя и т. н. Все едно съм бебе, а не жена над 23... По дяволите... не намирам за нормално на тези години да ми казват неща от рода на: "Обуй си тези чорапи, сложи си този потник"... о. О При което ужасно се изнервям всеки път..

7.   авторката

Историята е пресъздаване на реална случка, да - украсена е малко, но аз съм писател, не мога да се въздържа.
Онова дете не се казваше Иван, но подобни упражнения сме провеждали заедно с един педагог-съветник.
Децата мълчат много неща!

А обобщението. Разбира се, че не е за всички. Но нима призивите могат да се отправят избирателно. Ти пишеш нещо, не знаеш кой ще го прочете... а онзи, към когото е призива ще се познае като бива посочен, нали?
Не всички са като Бай Ганьо, но това спряло ли е Алеко в образа на този свой персонаж да обобщи доста неща? !
Не е инфантилно, а просто... нормално!

Нямала съм нещастно детство. Била съм оградена с много любов, топлина и съм имала свободата да бъда безкрайно себе си. И до днес родителите ми са едни от най-добрите ми приятели. А татко? Татко е човек, който за мен е най-великия мъж на света (малко Фройдистко, но както и да е)

Написах историята отдавна и бях публикувала на друго място, където имах и други свои произведения. Така, откъсната от контекста, знам че е малко неразбираема. Не е измислена, бях я сложила в категория "други", но са я преместили.
Базирана е на реална случка и на доста изследвания...

Причината да я сложа тик е, че с една дама, в една друга моя тема се заговорихме за децата и как преживяват развода на родителите си и аз казах, че единственото, което искат децата им е да бъдат родителите им щастливи, а тя каза, че съм говорела глупости и децата били егоисти.
Обещах й тази история!

Онова дете, което кръстих Иван... той наистина беше пълен с омраза, закана... на 7 години. Той не разбираше, започваше да се чувства виновен, защото малък и нищо не може да промени. Не споделяше с родителите си, защото те по-често му казвали "о, какво ти разбира на теб главата, като пораснеш".

Истината е, че децата са много по-мъдри от нас... и умеят да не играят на позиционни войни и имат уникалната дарба да прощават от сърце.

8.   Изцяло съм на мнението на 3. "Инфантилно" е меко казано, на мен също ми звучи измислено. Не казвам, че не е реална случката и т. н. просто тази история предадена по такъв начин, стои измислено.
Кой си ти да съдиш другите? И да раздаваш категории, квалификации и присъди едва ли не? !
Казано е "не съдете, за да не бъдете съдени".

9.   Авторке, поздравления. Подкрепям те за всичко написано. Аз съм от едно много по-скапано от на Иван семейство. Незнам на Фройд теорията каква е, но аз се отвращавам от баща си. И винаги съм се отвращавала. И в един мъж търся всичко противоположно на баща ми. А относно спора с приятелката ти, смея да кажа, че и двете сте прави.
Още веднъж, благодаря ти за тази история. Дано повече родители се замислят над нея!

10.   Не вярвам обаче точно тези родители да четат, а и да го прочетат, по-скоро ще гледат да се оправдаят и да обвинят авторката в „осъждане“ - недей да съдиш хората, авторке... Дааа, такива хора най-много им пука от това, какво ще кажат хората, да не би да ги осъдят, както те лицемерно обсъждат и съдят познати и близки.

Познавам точно такива родители, чиито деца се надяват да се разведат, те обаче са се вкопчили в брака си от страх какво щели да кажат хората.
А какво ще кажат децата ви - е, не са важни, те са направени най-вече, за да се впишат пак в обществените норми - да не сме стара мома се женим, после дете, какво ще кажат иначе хората....

11.   Може би не слагаме еднакво значение на думата "инфантилен", номер 8? !

За мен инфантилно означава наивно... наивно като стил ли, това ли имаш предвид?

12.   Глей сега. Няма деца, които да се надяват родителите им да се разведат, освен ако в семейството не виреят физическо насилие, пиянство, някакъв друг вид посегателства. Напротив. Децата до последно се вкопчват в брака на родителите си, защото обичат и двамата! Това не означава, че един нещастен брак трябва да се крепи лицемерно върху 'уж щастието' на детето!! Ама тая теза 'да ги разведем, щото бракът им е единствено в унисон с обществените норми' нещо не е читава.
Светът е много по-освободен днес. Вече почти никой нормален човек не робува на предразсъдъци и не прави деца по обществена поръчка. Хората се женят, развеждат - това не е прецедент!
Мисля си, че е хубаво зад подобни силни и истински теми (като нуждите на децата) да стоят по-чисти мотиви...

13.   Едно дете в първи клас със сигурност не би се изразило така, но все пак - поздравления! Имаш талант като писател, трябва само да го доразвиеш :)
Колкото до темата, която си засегнала, за съжаление тя е доста актуална. Аз самата съм израснала в подобно семейство и, повярвайте ми, само който го е изживял знае какво е. Психиката ми вероятно щеше да е съвсем съсипана, ако не "бягах" в разни мои измислени светове... Сега съм голяма и съм изпълнена с гняв към родителите ми, че не са помислили навреме за мен. Затова нека, независимо дали сме родители или не, да бъдем по-добри!

14.   11, аз съм 8. Като казах "инфантилно" имах предвид коментара на 5, с който донякъде съм съгласна.
Историята на мен ми звучи неубедително, защото /както каза и 5/ нещата са представени много едностранчиво, само от "черната" страна и такива обобщени истории с цел да се "демонизира" родителя, не са много реални и правдоподобни... Беше време, когато и аз обвинявах и осъждах моите родители, но пораснах, така да се каже. Ето това е инфантилното, недорасло и незряло отношение според мен: да съдиш и обвиняваш.

15.   Децата се вкопчват в брака на родителите си ли???
Пълни глупости и то изведени от лична позиция, а не от реална преценка, позиция базирана на емоционалност...
когато правиш подобни заключения добре е да се абстрахираш от емоционалността си, за да бъде позицията ти - правилна и лесно доказуема с факти, теории, казуси и т. н.

С делничен език... децата, ама хич не им дреме, че мама и тате няма вече да споделят един апатрамент. преживяват развода тежко понякога, защот ос страхуват, че повече никога няма да видят родителя, който напуска. И ако на детето се обясни, достатъчно кротко, разумно и зряло, че това няма да се случи, то ще си излезе навън да си играе.
Преживяват развода тежко и когато развода е грозен, когато са заставени да избират кого обичат повече.
Децата не правят разлика в любовта, те обичат еднакво!
В децата и чувството за привързаност не е толкова силно развито.

НЕ МОЖЕШ да съдиш за детския свят през своя - неправилно е! И излизат грешни неща!

А какво за мотивите ми? Това наистина беше странно изказване и то в заключителната ти част... какво знаеш ти за моите мотиви. Описах повода, казах причината, която ме накара да споделя тази история в този форум. Мотивите ми са съвсем не защото искам да развеждам някой или си мисля, че не знам си какво...

Един съвет! Вглеждай се по-често в себе си... и работи с егото си.

16.   до 14 от автора

Тцъ тцъ тцъ... утрепа ме!
Няма какво да кажа - да, права си, демонизирам родителите и сипя обвинения... обобщено. Така е! Разгада ме! Поздравления!
:))))))))

17.   Мили ми номер 15, разбирам, че си авторката. Аз писах под 5 и 12.
Айде пак да си прочетеш коментара. Пък после разправяй на филанкишията как да поработи с егото си :))!
Изразих личното си мнение, обясних какво ми харесва в историята ти. Мисля, че проявих такт, както и правото си да изразя обосновано мнение. Емоция вложих точно толкова, колкото заслужава темата. А тя заслужава!
Ама оттук-нататък май се пускаш боса по леда.
Както ме посъветва - прочетох и другата ти публикация - и хич не ми беше трудно да сметна две и две. Имала си връзка с женен мъж, който е предпочел семейството си. Още там надълго и нашироко се впускаш в спекулации относно чуждите деца и к'во, и що е най-добро за тях.
Сигурно не ти е лесно, ама... Помисли малко - какви са мотивите ти да влизаш в роля на 7-годишно дете и, от негово име да пишеш: "Искам да ги няма, искам да са мъртви, по-добре да са мъртви... Всеки ден се карат, всеки ден едно и също – за аккво да живеят? Мразя ги! ". Малко гадничко, а? !
Относно желанието на децата да си запазят родителите - за което казваш, че е пълна глупост, ще ти кажа нещо. Родителите на двете ми най-добри приятелки в училище се разведоха. Общо-взето културно. Уверявам те - твоите фантазии как детето ще излезе кротко да си играе, ако му се обясни с думи прости, след такъв развой на събитията в семейството - са направо поразително цинични. И двете момичета страдаха много. Да, разбира се, преживяха всичко. Ама не им беше лесно. Едната избяга от къщи като реакция, другата се напишкваше години след това.
Поздравявам те за избора на тема. Но не ми допада начина, по който генерализираш, поучаваш и извърташ нещата, за да звучат удобно на тезата ти.

18.   Номер 10, шапка ти свалям за супер уместния коментар!

Борония

19.   Благодаря Бороня. Рядко харесваш написаното от мен, аз обаче много ценя мнението ти.
Майка ми е начална учителка, знам за какво говоря. Тя обяд не ядеше, не ядеше в училище, защото даваше парите си на децата - за банички, нямаха какво да ядат, къде от безхаберие, къде родителите ги бяха зарязали при баби и дядовци, за да си търсят късмета в чужбина.

На мен най-много ми направи впечатление и говоренето на възрастните пред детето за чичовци и т. н. с такова пренебрежение - така ги учим на фалш, на недоверие във възрастните.
И да - познавам деца, които искат да се разведат родителите им, за да престанат с караниците. Много си мечтаят да живеят при бабите си. Много ги боли, когато родителите говорят лошо един за друг - това не е добре за никого!!!
Защо трябва да имаме деца на всяка цена, защо на 25 сме стари моми, а на 30 ни обявяват за твърде стари за деца? Ами според мен, този натиск, да се раждат рано децата, е една от причините - хората нямат и представа какво ги чака, как да ги възпитат, какви ценности да им дадат като и те никакви нямат. Според мен, доста хора биха били по-щастливи без деца и обратното.

20.   От дамата, провокирала тази история, до авторката й:

Млада госпожице, благодаря за поучителната история! С теорията всички сме наясно, но хайде първо родете 1-2 дечица, отгледайте ги и вече споделете опит. Защото - както е казала народната мъдрост - едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Към момента, Вие сте просто човек, който застрашава щастието на едно дете. (или две, не зная колко деца има любовника Ви) Всеки си има оправдание, дори за най-срамните и грешни решения и постъпки. Това не сваля вината му и не прави последствията по-малко трагични.

21.   До № 20:

Не съм авторката. Извинете, не си ли изсилвате малко? "човек, който застрашава щастието на едно дете". Винаги, когато някой се опитва да замаскира идеологически своя егоизъм, използва подобни патетични фрази. Ако в семейството на това дете липсва топлина, то не е щастливо там. Колко от тези "отчаяни съпруги/ съпрузи" мислят всъщност за децата си? Мислят преди всичко за себе си и за собственото си удобство. Създали са децата заради общественото мнение, за да не изостанат от графика и... за да има кой да ги гледа на стари години. Оженили се пак защото било време или за да им купи татко апартамент или кола за сватбата, за да сменят статуса си и гордо да навират халката в лицето на колеги и приятели. И сега да вземат да провалят цялата идилия, защото единият взел, че се влюбил... Ама, моля ви се, какви са тия глезотии! Я да си седи у дома, където му е мястото! Не за удобство на съпругата, не заради семейния бюджет, не заради приказките на съседите, не заради табелката на вратата, не за да не настъпи изведнъж хаос в идеално подредения патриархален космос, а.... за щастието на детето. За негово щастие родителите да се гледат чужди, да се заяждат един с друг, да го научат да лицемери... и един ден също да търси любовта извън дома, защото "така било е и така ще бъде"... 'Айде, моля ви се! Бъдете честни поне пред себе си...

22.   Обърквам номерата и моля за извинения!

Сложила съм тези думи в устата на седем годишно дете, защото съм ги чула! Художествената измислица тук е много малка. Да, онзи първолак каза, че мрази родителите си, каза, че искат да умрат в пристъп на гневна откровеност, а после изпита вина от това си желание.
И ще ги намразва до... пубертета, когато вече започва да не му пука особено за тях, а после ще копира поведението им в своето семейство и ще приеме това за нормално, защото е обичайно, а не защото е нормално. Стереотипното мислене се създава точно така, посредством повтарящи се модели, но правилни ли са - стереотипният човек не се замисля за това, не се замисля, че има правото да се замисли. Той просто следва моделите.

Да, емоцията ти пречи. Защото, за да разбереш психиката на дете, трябва да погледнеш света през неговите очи, а не през своите. Това е метод, не е нещо, което аз току що съм си измислила. Няма как да разбереш детето, ако гледаш на неговите проблеми от позицията си на възрастен, на някой, който знае повече от него, на някой, който може да налага емоционалността си на възрастен.

Хора като теб ме ужасяват, затова си позволих да съм малко солена, просто ме ужасяват! какво общо видя за бога между историите ми. в онази споделям болката си от това, че загубих мъжа, когото обичам и понеже разговора тръгна към децата, сетих се за тази история с Иван (пак казвам, това е реално съществуващо дете, името му е сменено, както и много други неща, защото просто не мога да не спазя закона за конфиденциалност, да не говорим, че съм подписала декларация за това)Тя е писана преди половин година, плод е на впечатленията ми от срещите ми с различни деца, когато провеждах стаж при един педагог-съветник в едно столично училище.
Мотивите ми да се занимавам с тази професия, н са, защото искам да развеждам моят приятел, нито защото съм имала нещастно детство. Мотивите ми са някъде вътре в мен, не съм ги мислила никога, просто искам да се занимавам с деца, да мога да участвам в изграждането на ценностната им система, да мога да съм около тях в онези трудни моменти на съзряване през пубертета. Всъщност втората ми специалност ще бъде психология, защото искам да съм истински професионалист и да съм подготвена. Сега само се занимавам странично, развивам мисълта си в тази насока - това са моите мотиви.

Но човек като теб мисля си не е способен да разбере нещата толкова широко. Аз не съм две истории, написани в сподели. Няма как да бъда, за да ме тикаш ти в тези "ограждения" и да мислиш, че можеш да извадиш правилни изводи. Няма как това да се случи! И после, защо моята личност ти е интересна, защо не коментираш по темата, а по мен? Това ми е много странно!

Виж горните коментари, погледни момичето, което се отвращава от баща си - аз съм щастлива заради нея. Защо? Защото тя е "прогледнала" Лошият пример е страхотен урок, ако съумеем да се откъснем от него и да го преосмислим. Сега тя ще търси мъж, с който ще ИЗГРАЖДА себе си, защото татко й не е свършил тази работа.
Виж човека, който казва, че се надява родителите му да се разведат - да, наистина е така! Сигурна съм! Не го чувам за първи път от децата! То не знаят какво е развод и използват различни думи. Понякога дори казват, че искат да са мъртви - едва ли Иван наистина желае физическата смърт на родителите си, нали? Друго иска - МИР!

И да, щ го кажа още веднъж... поработи много сериозно със себе си!

Благодаря за всички, които коментирате, Темата е наистина актуална и болезнена, но това й е гадното - отново сблъсква старият мироглед с истината и вместо да се замислят - аз добър родител ли съм, дали пък моето дете не мълчи някакви страшни неща, те започват да плюят автора на историята, защото бил инфантилен и имал нездрави мотиви!

23.   до дамата, провокирала споделянето на историята..

Напълно се включвам в разсъжденията и тона на номер 20!

Как мога аз да застрашавам нечие щастие? Щастието е вътрешно усещане за сила и спокойствие, за слънце ако щеш! щастието е нещо индивидуално като всяко абстрактно название на чувство. Наистина ли мислиш, че жена, която обича мъжа на друга жена (само да вметна, но това ми звучи странно нелепо.. това несвойствено притежаване) по някакъв начин може да бъде заплаха за щастието на детето на този мъж? сигурно има такива случаи, но едва ли там говорим за любов. Когато обичаш един човек, ти обичаш всичко, свързано с него. Да, включително и детето му, а по някакъв странен начин дори и съпругата му. Тя е важна за него, по някакви си негови причини тя е важна за него, следователно е важна и за мен. Не е нормално да е иначе, не е любов ако е иначе.

Мислила съм често какво ще се случи ако се разведат - признавам си! На детето (едно има) ще му бъде максимално втълпена в главата идеята, че татко и "оная курва" са виновни за нещастието на мама. Максимално ще се ограничават срещите на детето с татко именно, защото "оная курва" ще е там. и "Тя няма да ми казва кое е правилно за моето дете"... Много често, изключително често се случва децата след развод да биват настройвани.. не заради децата е това, нали? Не защото мама мисли как те ще са спокойни и как ще растат по-добре, а защото мама е обидена, защото мама трябва да отмъщава...
Тъжно е! Тъжно е, че е обичайно! Когато трябва да е прецедент

24.   браво на авторката, дори за името, което е избрала, защото точно това е най-често срещаното мъжко име в България, може да се използва за събиратенло понятие!
Поздравления също за желанието ти да бъдеш добър специалист и да се занимаваш с децата със сърце и не заради заплатката.
За съжаление, тук имаше и друг пример - на твоя колежка, която трябваше да работи с деца от домовете, а ги наричаше чудовища, които чакали държавата да ги гледала. Жалко, че такива хора имат достъп изобщо до нашите деца.
Майка ми е като теб, но тя е повече приятел някакъв, след 30 години работа е станала като децата си - по нейно време и толкова теории не са учили, повече история на комунизма и повече как да тормозят децата.
Аз също съм се занимавала с деца, в кръвта ми е, но знам, че не съм готова за свои - това е най-голямата отговорност и задача в живота на една жена, да НА ЕДНА ЖЕНА, защото мъжете не са възпитателите на децата ни, те са стълб, върху които се крепи семейството, но домът и децата са си женска работа. Казваме и „майчин език“ - лично съм наблюдавала, че при смесени бракове, децата владеят двата езика - на страната, в която живеят и на майка си - езикът на бащата не е от значение - майката прекарва много повече време с децата, бащата само присъства в живота им като сигурност, като стълб и опора, но нито възпитава, нито е довереник на децата (ако имат добра майка). На порастналите деца - да, но не и на бебетата и 7-годишните - бащите не се занимават с тях, чувстват се тромави и не на място с малки деца, нямат майчини инстинкти - с големите са много добри, разговорите са на място - бащата е много важен също, но не на тази възраст и не е случайно, че след развод, децата остават да живеят у майката.

И точно майката е и в центъра на разказа - ето, познаха се доста госпожи и майки и вместо да си кажат - ей, ще променим нещо, ще се опитаме поне да създадем едни по-добри условия за децата си, вие скачате като настъпени змийчета. И какво - на авторката ? дреме за вас, тя един ден ще терапира психично разстроените ви деца, ако имате късмет и не попаднат на някоя, която ще ги нарича в себе си „зверчета, гадове“ и ще гледа да си вземе държавната заплатка!!!

25.   От 5, 12, 17.
Мм-не. Не гледам през призмата единствено на възрастен човек. А на някой, който някога е бил дете. Вярно е - караха ми се, не за счупена ваза, а за счупено радио. Не съм умряла от това. Нито съм поискала майка ми да умре.
Баща ми си отиде, когато бях на седем. Майка ми отгледа двете си деца сама. Учеше се да бъде добър родител в движение. Понякога се проваляше. Но не се отказваше. Имало е моменти, в които съм и приписвала какво ли не. И сега горчиво се разкайвам. Представям си компромисите, които е правила, за да запази работата си и за да е близо до нас същевременно. Представям си каква буря от емоции и несигурност са се стаявали зад решенията, които е вземала като родител. Съществена част от живота и мина в това да помогне на деца в неравностойно положение да се сдобият с дом и топлина.
Аз също работя с деца вече 20 години. На няколко пъти се е случвало да похарча половината си заплата за книги и тетрадки на онези, чиито родители не са могли да си позволят този "лукс". Срещала съм родители, дотолкова "омагьосани" от личните си проблеми, че забравят потребностите на децата си. И въпреки това смятам, че по-голямата част от хората наистина се стремят да дадат най-доброто на децата си! Никога не съм си позволила да съдя, да водя във френетични монолози, да наричам хората "празни глави". Вярвам, че хората трябва да имат шанса да се учат да бъдат добри родители.
Най-страшно е, когато не искат...
А още по-гадно е, когато едно девойче, достатъчно младо, за да няма свои деца, и достатъчно арогантно, за да си въобразява, че нещата в живота са черно-бели и се свеждат до лИбовното обгрижване на един чужд татко, да дава инструкции на масовия родител как да "СЪСИПЕ" собственото си дете.
На въпроса - защо коментирам теб - ами простичко е. Има тема, идея, ама има и пропаганда зад идеята.
Много се радвам, че се ужасяваш от мен. Обратното би ме обидило :)).

26.   Чудесно! Радвам се, че се разбрахме!
Ти си на около 45 години и живота е успял да те научи на стереотипи и на ще ме извиниш за арогантния "термин" - чисти глупости!
Аз съм на 23 и гледам в новото време, където "твоите" модели не вършат работа и са се доказали именно като невършещи работа!

Сблъсък на епохи! Няма какво повече да добавя!

* Не тетрадки и химикалки искат децата... :)))

Разбира се, че искам да вярвам, че родителите се учат и винаги се стремят към щастието на децата си... Но моят подход е крясък, вик в заспалите им муцуни "набийте си го в празните глави" Така слагам сигнал, червена лампичка, че явно има някакъв ОГРОМЕН проблем.

Обаче пак нападаш... и се опитваш да ми се подиграеш даже... "за да си въобразява, че нещата в живота са черно-бели и се свеждат до лИбовното обгрижване на един чужд татко".
Тцъ... не успя! Пробвай пак! :)))
хахах
какво работиш... кажи ми, че си учител?

27.   аз не видях никаква „пропаганда“ пък. Дори е в „измислени“ и е поднесено под формата на литературно пройзведение. Аз лично имам забележки в стила на авторката - нека работи действително по него, но посланието е ясно - децата също са хора.
Иначе не видях да има претенции, че всички родители са такива. Описала е конкретен случай, не общото, без каквито и да е претенции.
Това е далеч от пропагандата, много далеч, а тези родители, за съжаление са доста срещани типажи - събирателни може би, мнооого срещани направо.
Образът на детето действително е необедителен, трябва над него да се работи чисто стилистично, но пак доста деца са събрани в него и доста познати ни емоции (нали сме били деца).
Но сега да защитаваме лирическите герои „родители“ в това пройзведение - съжалявам, но за мен това е опит на хората, които са се познали в тях да се оправдаят и защитят на съд, който не съществува. Никой никого не съди - изобличени са с метода на самоизобличението.
Аз бих се радвала някой да ми посочи грешките, за да се поправя - безгрешни хора няма, учим се в движение, но не бих заплюла човекът, който ми ги посочва - с какво е виновен?
Авторката, според мен, няма и претенцията за безгрешен човек - сама казва, че чете и се учи, за да бъде по-добра в работата си, т. е., че има какво да учи. Има обаче и други хора, които си въобразяват, че са перфектни и дори грешките им са оправдани, които не искат и да учат. Опасни са не само в работата си, но и като хора, като родители!
Като се видят изобличени в такова разказче, без претенции, това им стига, за да скачат и се гърчат действително като настъпени влечуги

28.   Здравей, номер 24. Първият път се въздържах от коментар, сега просто не мога... Та, ще се опитам да ти представя така нещата, по байганьовски...
Аз съм онази, която нарече децата от домовете за изоставени "зверове". Тези деца, за който ти и майка ти плащате данъци един ден стават престъпници. Крадът домовете ни, изнасилват и убиват същите тези майки, който до вчера са плащали за съществуването им. При огромна доза късмет, същите тези "зверове" влизат в затвора и познай кой отделя от заплатката си отново за тяхната издръжка? ! Тааа.... в този ред на мисли, бъди така добър/а да изказваш мнението си от 1л. ед. ч. , като не даваш за пример във всеки свой пост моята лична позиция. Да, съгласявам се, че ти имаш своя собствена, но от децата по домовете за изоставени и сираци до тези в масовото семейство, за които в момента дискутираме, има разлика колкото от тука до небето. Не размивай границите и не изкарвай мен лошата, защото в практиката си съм видяла потресаващи случай, който повярвай са безнадежни... и 5 висши образования не биха помогнали за разрешаването им. И понеже видя на стъкленото си кълбо, че един ден ще бъда "лелка", ще крада от тези "зверове", бързам да те успокоя, че реализацията на хора като мен е далече от хора с ограничено мислене като твоето. Силно се надявам да бъдеш добър родител, и децата ти да нямат нужда от специялист в тази област, защото обикновенно родителите това правят. Обвиняват всичко живо за собствения си неуспех - ясла, баби, дядовци, педагози и психолози от ясла до гимназия, приятелско обкръцение и прочие... Може би първо трябва да погледнем собствените си действия и постъпки, може би трябва да започнем с превъзпитанието на самите нас.. за да бъдат един ден децата ни по-добри хора, по-добри родители и общество от нашето...

29.   Аз съм 4. Съгласна съм с 1 най-много, защото това не си заслужава да се обсъжда толкова. Докато тук всички се "карат" онова дете отново е при родителите си и колкото и да се обсъжда то и другите деца като него ще продължават да бъдат "тормозени". Сериозно се съмнявам, че техните родители ще прочетат всичко това, може би защото това са хора изцяло отдали се на работата си и на децата. Колкото и да мислят, че им помагат и се грижат за тях това не е така. Според мен е достатъчно когато тези родители видят децата си разтроени само да кажат: ОБИЧАМ ТЕ!!! Поне при мен беше така. Това дете ще порасне, ще осъзнае много неща, но оставете това на него, просто няма нужда да се драматизира повече.

30.   Не аз, ти върза двете си истории, още в предишната. Аз само селектирах общото между тях.

Тази история наистина е хубава, темата винаги е била актуална и ако поне един родител се е замислил, след като я прочел, и е предприел макар и минимална промяна в подхода и поведението си към детето си, значи тя си е свършила работата. Казвам това, понеже съвсем уместно ме обвини, че съм изказала мнение само по отношение на личността ти. Аз пък се чудя защо влагаш толкова време и усилие, за да ме убедиш нещо? Мен или себе си всъщност убеждаваш?

В интерес на истината, не всички деца възприемат така "разногласията" между родителите си. Те ги използват, за да печелят дивиденти. Малки хитреци и манипулаторчета, отсега. :)

Благодаря за непоискания съвет, да поработя върху себе си. Идея нямам върху какво точно.

31.   Извинявай, 28, и аз не мога да се сдържа да не се включа. Само 2 неща имам да кажа:

1. Ако тези деца са станали такива, каквито ги описваш, това се дължи на някого. Нали не смяташ, че са се родили престъпници? Може би, ако някой си беше свършил работата качествено, а не ги беше третирал априорно като Untermenschen, нещата биха били доста различни.

2. За претенциозния ти стил и тежкия ти апломб, правописните ти грешки са твърде много.

Борония

32.   Не, не сме се разбрали. Не съм на 45, дори не и "около".
Да, виждам, че подходът ти е крясък, вик, окачване на нЕкви червени лампи по заспалите муцуни на народа, дето се е осмелил да има деца. Ако това е моделът на "новата епоха", много си се объркала. Подобна неподплатена с опит (и особено с толерантност!! ) безпардонност е стара като света.
Възползваш се от драмата на децата, израснали в проблемни семейства, за да нахраниш егото си!
Когато прекараш години над детските глави с търпение и ласка, за да видиш как укрепват и стават по-силни с онова, което си им дал, когато будуваш по цели нощи с разтреперани от мъка родители, вдъхвайки им кураж, когато спасиш едно дете от наркомания и то стане летец, когато... когато... когато...
... тогава врещи в лицата на хората и им пали червени лампи в "муцуните".
Засега получаваш само един червен фенер, смешна върба такава. Няма какво повече да ти кажа.

33.   32 внимавай да не се задавиш!

34.   28 - ами силно си ме потресла с позицията си, затова - как няма да те дам за пример, когато виждам тук хора, които обичат професията си и децата.
А „тези деца“ са нашите деца! Такива са, защото хора като теб, на които са били доверени от ден 1 на съществуването им, имат отношение към тях, сякаш са „лош човешки материал“.
Не си виновна лично - виновно е обществото и образованието ни, както и комунистическото ни наследство - наложената практика „тези деца“ да се крият, да се тормозят и пренебрегват, да плащат грешките на родителите си. Те са огледало на нехуманното ни общество и да - не искам да работиш с тях, защото ти като нямаш желание и уважение към „тези деца“, като нямаш любов към тях и 5 висшета няма да ти помогнат да направиш хора от тях и след няколко годинки ще станат престъпници и обществото пак трябва да ги храни - същото общество, което плаща на „специалистите“ (лелки) да направи хора от тях. Нека се оставят хора като авторката да работят с тях - не заради 5-те висши, а заради сърцето!!! Висше не трябва за това.

И описаното от нея „нормално семейство“ дори при определени условия може да е по-вредно и от лелките в домовете. Много се разочаровам, че вместо съчувствие и признаване на проблема, тук разни родителки, които са се познали в лирическия герой на майката на Иван, скачат и се пенят.
Кажете, хора - няма научени родители, накара ни да се замислим, да не допускаме това да се случи!!!

П.П. - имам особено мнение за децата по домовете, защото идвам от край, в който има много такива домове и знам за какво става дума - децата са си най-нормални, но нарочно ги изолирваха от нас, а даренията масово се свиваха от лелките. Когато имаше глад в страната, държавата беше фалирала и много чужди организации даряваха храна и облекло на „тези деца“, имайки предвид, че НАСТОЙНИКЪТ ИМ - БЪЛГАРИЯ Е ФАЛИРАЛ, лелките забогатяха, а децата им заносиха Найк и Адидас и ни разказваха какви работи имало за децата в домовете, как ние сме били ощетените - а те самите носиха откраднатите дарени дрешки! Дрешките са децата на държавата, нашите деца - не за децата на лелките!

И какво беше отношението на хората - ОДОБРИТЕЛНО!!! Който създавал деца да си ги гледал, не са били длъжни (макар да им е това работата!!!) да се грижат за тях!!!

Могилино беше само капката, която преля чашата и разтърси дори българите - тези закоравели съдители на „тези деца“, посмяли да се родят. Ако тръгне журналист пак, ще открие подобни гледки - нищо не се е променило, макар че текат страшно много пари за „тези деца“, потъващи в джобчетата на разни „специалисти“, които са ги отписали като бъдещи престъпници и „зверчета“
Ужас!!! Срам ме е направо, че има такова нещо у нас, че не може да се грижим за децата си!!! За съд са и професорите, които са ви дали специалност и не са ви научили на човечност, и всички лелки!
Дано авторката не е едно птиче само, защото то не прави Пролет, а имаме нужда от цяло ято като нея!

35.   32 - не трябва да има толерантност към тормоз, съзнателен или не, на деца!!!
Каква толерантност към хора, които не се интересуват от децата си, живеят лицемерно въобще. Каква толерантност към родители, които възпитават с ултиматоми, страх и наказания, карат се и се мразят - не, мерси - такава толерантност е вредна!
И да - чест прави на авторката, че си задава такива въпроси, вместо да е на лов за някое мъжленце в момента, от което да забременее и да си ореди животчето. И не смятам, че е млада за това - пише, че е правила поне преди 6 м. практиката си по специалността - поне в 3-тата година на обучение трябва да е, поне на 21-22 г. - доста „изстрадали родители“ са били вече бременни на тази възраст.
Не, нямам никаква толерантност към такива родители, а към децата им, защото те не са възрастни и нямат право на избор - ще трябва да търпят, поне до 18!

36.   авторката

В 12 клас имахме проект по "свят и личност" и нашата група в класа реши да направи нещо по-различно, не само на хартия, за оценката, а нещо истинско. На 17 год попаднах така за първи път в такъв дом. Там имаше, както деца без родители, така и такива, които родителите им нямаха възможност да издържат и идваха отвреме на време, а имаше и една група с психични заболявания.
До тях не ни допуснаха, защото какво ни разбираха главите тогава, на тях специално внимание отдели нашата учителка. А тя е невероятна.

Отидохме сутринта там, цял ден стояхме, щяхме и да преспим, но нямаше места. Имаше едно момче... още като влязохме изтича и се гушна в нас. Не бях подготвена за това - там децата са адски любвеобилни, търсят вниманието ти, знаят, че си гост и те посрещат толкова сърдечно и топло. Това момче беше много даровито, защото ние бяхме организирали някаква програма с различни пиески и конкурси за рисунка и стихче. Той беше УНИКАЛЕН!
Когато си тръгнахме е тичал двеста метра по колата и плачеше...
Тогава се заклех, че никога няма да го забравя. Ходехме после доста често, той имаше афинитет към изкуството и имаше таланти, таланти... прекрасно дете! Изпращаше ми картички за всички празници. Сега последната Коледа не получих такава и веднага звъннах до дома.
Баща му си го бил взел. А той се плашеше от баща си. Беше с изявени хомосексуални наклонности и поведение още тогава, беше на 12 год. Казваше ми, че баща му никога не би го приел, страхуваше се от него... Идея си нямам какво се случи с това дете... надявам се всичко да е наред, мога само да се надявам, че баща му не го е пречупил и че един ден ще си хване живота в ръце! И да се моля!

Питах директора тогава. Защо? Защо му го дадохте?
Той само ми каза: "Така е редно! " Напсувах го и си тръгнах. Все още си чакам картичката!

Тогава разбрах, че това ще е моето призвание в живота!

Бях на 20 (не че е кой знае колко отдавна) Моята приятелка роди, онзи я заряза, докато още беше бременна. Тя намрази детето си, не искаше да го вижда, майка й каза, че копелета няма да гледа и една вечер, малката беше на годинка, моята приятелка ми звъни на вратата - изгонили я с детето. Тя беше болна, беше зимата. Спаха вкъщи, а на сутринта моята приятелка си беше заминала, изключила телефона.... и една бележка. Отивам при баща й, нали ще се грижиш за нея няколко дни, да не я водя по студа. Той трябва да ми помогне сега, да ми даде пари!
Един месец беше при мен, криех, че е при мен. Бях решила да потърся вече властите да се намесят. Не знаех какво да правя. После двамата дойдоха и си я взеха. бяха се събрали. Сега са разделени, моята приятелка си има друг мъж, онзи стана наркоман, а детето нарича татко новият мъж на приятелката ми и много го обича...

Животът е много интересен и много болезнен. Защото хората понякога са непредсказуеми, крайни, гневни.. подвластни на чувства, емоции или пък на разумност. Всеки разбира нещата различно. Всеки е прав за себе си. Държавата е създала удобни за "ползване" закони, но те не изграждат нова система. Те казват, че е редно детето да отиде при баща си, защото още няма 16 и той е негов единствен жив настойник - няма досие, няма престъпно минало, вече има заплата - значи РЕДНО Е синът му да е при него. А това, че детето се страхува от него са глупости... една от лелките като чу веднъж, че го казва и "ма, защо - глупости, той ти е баща, може и малко лошо да се е държал, но той те обича, ще се грижи за теб и ти ще го слушаш"

Надявам се да не го е послушал, надявам се да е избягал и да се е взел в ръце. Надявам се някой ден да го видя в София примерно как работи или излиза от университет...
но ме е страх, че едва ли ще го видя!

Не, не е нормално. Има нещо гнусно в цялата тази система, има нещо крайно отвратително и нечовешко, има нещо, което трябва да се изскубне из основи. И ако ще го направя с арогантна дързост и неподчинение, така да бъде.

А "старите пушки" да ме съдят заради собствените си неудачи. Не мога да обръщам внимание!

37.   Ха, авторке, може да сме горе-долу набори. Нас пък още във 2-ри клас ни заведоха в известен дом за малки деца - до 7 години. Родителите на много от съучениците ни не искаха първо да ги пускат при „онези“ деца, обаче си беше учебен ден - нямаше как. Ние им бяхме нарисували картини, бяхме спестили собствени пари за някакви подаръчета - имай предвид, че сме били много бедни и ние.
Аз ходих на кръжок, в който си шихме сами кукли от парцали, но ставаха много шарени и хубави и такива много занесах. Точно така реагираха децата както го описа ти - прегръдки, искаха да си играем, оставиха ни действиелно, а нашите учителки си пиха кафето с лелките в това време. Лелките бяха обаче добри жени, личеше си, че в дома не всичко крадяха, а и за децата имаше, но и не прекалено много - сега знам, че после и шарените дрешки, и играчките са им прибирали - само за гости нали.
Но в този дом атмосферата все пак не беше лоша, защото бяха малки деца, с шанс да бъдат осиновени и от чужденци. И не бяха ромчета - 50 на 50 - разказваха там лелките на нашите учителки защо са ги зарязали - ами ученички такова, онакова - това детенце, хубавкото са го оставили родителите за отглеждане, като им го изгледаме, ще си го вземат - такива са...
Те си шептяха, но ние разбирахме.
Целият клас доста се повлия от видяното, почнахме да гледаме по различен начин на собствените си родители и на собствената си мизерия, защото доста хора ни лъжеха, че дори и децата по домовете повече имали от нас - и дрешки, и храна, и сладки неща...обаче истината беше друга! Ние поне имахме родителите си и тяхното внимание, не бяхме отритнати и не шептяха за нас сякаш сме прокажени.
На връщане в автобуса само питахме, кога пак ще ги видим, защото и много си мечтаеха за малко братче или сестриче, а си нямаха - а добре си прекарахме с тези дечица.
Не ни заведоха повече, сигурно родители са се оплакли, че са ни пуснали при „циганчетата“, при „онези деца“.
Фирмата на баща ми събираха пари и всеки месец им доставяха хранителни продукти, но разбраха със 100% сигурност, че се крадат от лелките и престанаха да даряват - и защо - децата пак наказани.
Но поне си ги знаем тези деца и като станат на 18 доста хора си ги взимат на работа и в семействата си като помощ на възрастни родители, помагат им да учат висше... Но градът е малък, възможностите са малки - изолацията на домовете е грешка голяма. Могилино е пример за това - далеч от очите, далеч от сърцето.
Най-голямата критика беше обаче, че „тези деца“ не бяха физически и ментално изостанали по рождение, а повечето бяха направени такива от „добри“ грижи на лелки, взели ги за деца на греха, за бъдещи престъпници и зверове, чакащи от държавата и обществото

38.   Какви претенции, Борония.... що не станеш детска учителка като си на "ти" с правописа?
"Ако тези деца са станали такива, каквито ги описваш, това се дължи на някого". - кой е този? Ти или аз? Или т. н им родители, които ги правят и изоставят?
"Нали не смяташ, че са се родили престъпници"- а ти нали не смяташ, че ДНК-то не участва в цялостния процес за изграждане на личността?
Мойте ужажения, миличка, отново си в грешка :)

Номер 34. Като цяло съм съгласна с теб... Но.. нека да изясним нещо, с което се надявам да прекратим спора. Започнах обучението си по специалността с огромно желание, не ме разбирай погрешно, но изводите които съм направила са единствено и само от видяното със собствените си очи. Ще ти дам пример: осиновено дете, живяло 9 години в "нормална среда", по особено жесток начин убива и накълцва осиновителя си, дете(момче) жертва на сексуално насилие от биологичния си баща прави опит да изнасили друго дете, 13 годишно момиче проституира, за слава, не за пари и т. н и т. н.. Примерите са безброй, а заведенията в които са настанени децата, повярвай, специалисти без кавички има бол(не защото образователната ни система куца, защото заплатите са огромни, или за да крадат дарените дрешки) а за да променят криво скроената схема на лелките по комунистическо време. Ама една птичка пролет не прави!!! Мисълтта ми беше, че това са деца доведени от масовите семейства, а не възпитавани по домовете. Не твърдя, че подобни ситуации не сер случват и на изоставените деца, разбира се че ги има, но лелките не са основната причина децата да не успяват да се реинтегрират в обществото.
Много ми е болно, че ми слагаш етикет.. Оправдавам те, въпреки тона, въпреки това, че остана в прав текст да ми кажеш да си сменя професията. Не си се сблъскала пряко с децата и мнението ти е съсставено от друга позиция. Може би ти- с доброто сърце, щеше да се чувстваш по различен начин и с друг епитет да ги оприличиш, ако всеки път, когато отиваше да разпръснеш малко разнообразие и да им покажеш, аджеба на тия деца, че не са сами и държавата не ги е изоставила, не те посрещаха с въпроса "Какво ни носите".
Държавата и политиката не са ни виновни, мисленето ни е промито. Ние преди всичко като обикновенни хора, от гола душа буквално слагаме на тепсия хляба в ръцете на тези деца, а те избират лесния начин. Моята философия, р много проста. Интегрираме децата лишени от родитеска грижа в приемни семейства или осиновители. да закрием домовете е невъзможно, но можем да осигурим повече работни места, това е някаква пародия 2 жени да се грижат за 70 деца. Смятам, че децата живеещи в среда близка до тази на семейната, биха се реинтегрирали успешно в обществото. Нека видят колко трудно се живее и оцелява с една месечна заплата, как дори от време на време мама и татко се скарват за нещо, как човек е правилно да се преборва с разни житейските проблеми и т. н. Всичко това е в кръга на нещата, а повечето деца от институциите са свикнали да бъдат съжалявани и буквално подкупвани с материални блага. Не е ли по- ползотворно, питам аз, всички деца да са равноправни. Трудностите пред, които е изправен един млад човек на 18 са еднакви, независимо къде си израснал и какво образование си получил. Пред Бога всички сме равноправни... това никога не трябва да забравяме. Последно искам да допълня, че в последната институация от затворен тип, в която бях на практическо обучение децата ходеха 2 пъти в годината на почивка, веднъж на море и веднъж на ски. извинете ме за непрофесионализма, реално тези деца са свикнали всичко на готово, и когато навърват 18г. им идва малко изнагорно живота. Хора, които да им протегнат ръка винаги ще има, в действителност нашите деца са " Немили-недраги".

Хиляди извинения на г-жа (г-ца) Борония, за допуснатите правописни и пунктуационни грешки.

39.   Една наистина невероятна история, която ме разчувства и нкара да се замисля по много неща :)))

40.   38. - аз за последен път пък те призовавам да си смениш професията - гледам, интелигентен човек си, ще си намериш и по-добре платена работа, и работа, в която можеш да бъдеш полезна на обществото.
На теб не образованието ти пречи и ще ти пречи, а липсата на мотивация и да - проникналата комунистическа и националсоциалистическа идеология (това за ДНК-то можеш на Менгеле да го разказваш).

Иначе си права - трябва да се закрият големите комунистически домове по селата, да се разпръснат децата по семейства, но и този модел не е перфектен - такива приемни семейства го правят заради парите и са точно толкова асоциални, колкото и биологичните родители, само че получават парички за това.
Аз смятам, че най-успешен е моделът на SOS Киндердорф, в които специалисти се грижат за децата в семейна среда, но НЕ ЗА ДА ВИДЕЛИ КОЛКО Е ТЕЖЪК ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВАТА, а защото там получават нужното внимание, но не от асоциални хора, а от педагози. Не вярвам, че материалните лишения са полезни за децата, напротив - озверяват ги. Има и една дума - бедността се възпройзвежда.

За Бога, аз нямам например още деца, за да им СПЕСТЯ стресът със сметките и лишаването и карането за пари!!!! , защото е много вредно това за развитието на детето и е правилно и държавата да ги лишава от това „познание“ - ходели на почивки - за да пълнят празните станции на разни политици, както пратиха и пенсионерите на почивка - 60% във фонд ново БМВ, 40% за пенсионерите или децата. Лицемерие голямо!
Тези деца са от всякъде използвани - от леличката, до министъра - само перо за крадене. Най-отдолу стоят данакоплатците, които пращат СМСи като луди да хранят децата, за които вече са платили по 4000 лв. (поне) тази година.
Биологичните родители не са престъпници, защото не може да отнемеш на хората правото да се възпройзвеждат в една демокрация (не сме Китай! ), но трябва да им се отнемат родителските права и децата да се дадат от първи ден за осиновяване при страшен контрол на осиновителите.
Иначе - деца-престъпници, шизофреници има и сред отгледаните в семейства.
Не оправдавам лелките, защото не дават нужното внимание на децата - и не искат да се променя положението, защото им е изгодно - по-малко персонал, по-малко хора, които да упражняват контрол, да се портят и да си делят откраднатото.

Затова съм на мнението, че за децата трябва да се грижат хора-педагози, но хора, които обичат и ВЯРВАТ В ДЕЦАТА.

И така както майка и татко не са ме изхвърлили на 18, така и държавата не бива да ги оставя на пройзвола, а да има някаква интеграционна програма и малко по малко да се приобщават, така както и ние биваме малко по малко учени от родителите си да „летим“, докато сме готови да отлетим от гнездото. Аз познавам доста народ и на 30 живее у родителите си - те какви са? С какво децата от домовете са по-малко деца и повече готови за живота на 18 от нас самите?

И да - моля ви, почнете друга работа, ще е най-добре и за Вас и за всички, защото не вярвате в тези деца от самото начало - ДНК или не, просто без вяра в материала не можеш да създадеш добър продукт, а Вие сте заета в сверата на обществените услуги и също би следвало да пройзвеждате БВП, не само да цоцате и да си отбивате номера под мотото - лош човешки материал - оставете тогава другите да се занимават като нямате желание - бъдещето е пред вас, оставете и такова на децата!

41.   Благодаря номер 40, пак казвам не смятам да споря. Относно СОС селищата, била съм 1 месец и там, както авторката каза подписала съм декларация за конфиденциалност и ще се въздържа от коментар. Както казва един многоуважаван от мен професор " Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат "... Нека Господ здраве да ни дава... останалото са празни приказки, аз, Иванчо, Марийка, или простосмъртните данъкоплатци няма да променим нещата. Нужно ние нещо повече... Бог знае какво :) Всичко хубаво :)

42.   Нямам време сега да прочета, че тръгвам по работа, но когато се освободя имам голямо желание да видя този текст, който толкова автори тук са харесали

43.   Ех, като почнете: да родим не знам си колко деца и тогава да говорим.... Със съвсем добронамерен тон казвам, че някои неща са грешка при отглеждането и са ВИДИМИ независимо дали сме родили или не. Да, майките приемат нещата по-субективно, все пак вече са навътре в ситуацията. Но това не значи, че не грешат. Просто, когато и ние имаме деца, ще се сблъскаме с тези проблеми. И точно тогава ще е хубаво някой да ни покаже грешките, да си осмислим и приемем и да ги поправим. А не да казваме на критикуващите ни:"Абе, я първо имайте деца, пък после говорете". Понякога един страничен човек може да е много по-полезен от човек във вашата ситуация и положение. :))))))))

44.   от авторката до 43

Това "като имате свои деца да ви видим тогава" или "О, говорете, когато станете майки"... не ти ли звучи точно като:
"Ти не разбираш. Малък си, като порастеш тогава ще разбереш"
или "Малък си, какво ти разбира главата на теб"..


Виждаш ли къде е големия проблем? Те не могат да мислят в ширина. Те имат своя позиция и това е. Не си дават правото да се замислят, че могат и да я подложат на съмнение. Не споделих тази история тук, за да споря със закостенелите мисли и модели на хората, но в крайна сметка пак това се получи!

Не го приемам. Битува едно нещо сред хората "По-добре да съм нещастен, но прав, отколкото да позволя да ме оборят и да рискувам да стана щастлив"

Благодаря за коментара!

45.   Авторке, възхищавам ти се. Прочетох ти всичките коментари. Мисля, че си страхотен човек и си намерила призванието си. Няма смисъл друго да казвам.

46.   между другото, току що се запознах с докторантка по химия, много успяло момиче - израстнала е в дом!!!

47.   Ето защо са на това положение, децата и обществото ни. С коментарите си показвате и затвърждавате, защо сме зле като общество. Не се чудете защо сме последни в Европа и не само. Вместо да сте обективни и стигнете до консенсус, как да се реши подобен проблем, вие се хващате за гушите, и не приемате мнението на другия, а твърдо сте убедени, че вашето мнение е миродавно. По принцип всеки е прав за себе си, но до обективност може да се стигне, като се разгледат и двете страни на монетата. "Виновните са винаги двама", в никакъв случай децата, а родителите, точно тези сред които сте и вие, образуващи обществото, което на по-късен етап, може да превъзпита дори и тези деца израснали в нормални семейства, в лоши граждани на това общество. Бъдете единни, а не плюещи се или изтъкващи се кой кой е. Според мен е виновно обществото, защото то възпитава децата си, които после стават родителите за които говорите. Децата трябва да растат в добро общество, за да бъдат добри родители. Погледнете коментарите си, със сигурност ги четат много бъдещи родители. Какво би разбрал един подрастващ като ги прочете? Да хваща за гушата всеки който не споделя мненията и разбиранията му? Като станем добро и единно общество, тогава ще имаме добри родители и добри деца. Иначе и аз съм на мнение, че системата се възползва от объркването или незнанието ни какво да правим, и докато не погледнем настрани или нагоре, ще има хора които да си пълнят джобовете, докато ние се хващаме за гушите. В Евро парламента, има стотици хиляди с поне 4 цифрени заплати в евро, които "решават" проблемите на Ромите в Европа, а колко ли са още за изоставените Европейски деца, или куп други организации борещи се за "доброто" на човечеството.
М41

48.   Номер 4 е съвсем права. Наистина историята не трябва да е тук.

49.   Това съм го чела и преди по форумите. Много е яко.

50.   Написах го по повод на разказа... Благодаря на авторката.

*Протест 18. 02. 2013
Умора нова върху себе си обличам.
Усещам трескаво действителността.
Защо все по-трудно ми е да обичам?
Дали обръгна вече моята душа?

Агресия, протести, викове, борби.
Във училище децата ни копират.
Осъзнавайки безсмислието - боли.
Каквото и да сторя - те не спират...

Просветна слънцето, затопли.
Зарадва ме със своите лъчи.
Отвръща Бог на мойте вопли.
Остава ний да станем по-добри!