|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Измислени истории |
Началото
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 6011 пъти
Това го написах набързо та има няколко грешки :) Дано да ви хареса :)
Вятърът леко подухваше косата ми, докато се радвах на ранната морска сутрин с усвежаващ бриз, така неустойм за свободната ми природа. Но в сърцето ми имаше помен само от мъка и агония за тази далечна любов, която изпитвах като отнета. Усетих черна дупка там, където трябваше да ми е сърцето, когато пак си спомних за неизменната ми нужда от любов. Продължих бавно да ходя по границата между плажът и водата, позволявайки на водата да ми освежи стъпалата. Ядосвах се и на уменията ми.. най-накрая успях да ги достигна тези нови начала, но нищо ново не ставаше.. радостта ми от новите сили загасна след известно време. Вече найстина нямаше граници за мене, можех да правя каквото си пожелая, но не и да намеря любовта ми. Спокойно чаках войната да дойде, и да се отдам на силите ми и да се сражавам за тези невежи хора. Липсваше ми тръпката от войната, така лесна за мойте умения. Поразходих се още малко и изведнъж усетих нещо ново... нещо ме зовеше... затичах се стремглаво напред и усетих как въздуха се напълва с черна енергия, така позната, но никога толкова силна. Затичах се още по бързо, за да ходя и да поведа поредната си победа. Но когато стигнах, спрях в неверие. Нима човек беше нападнат от Тях ? При това момиче, което излгеждаше на моята възраст, но нямах време да се загледам и с волята ми се телепортирах пред момичето.. беше припаднало от силата на това черно същество. Преди да го атакувам, с помощта на бързите ми очи успях да го разгледам напълно. Имаше аура, и тя излъчваше отчаяние. Беше загърнат в черен ореол на ужас, и бях сигурен че това не е шега. Те се бяха върнали. Най-накрая войната започваше. Концентрирах цялата ми енергия в ръцете ми, и запратих енергиина топка по-силна от 100 атомни бомби по това същество и защитата му падна. То отстъпи колебливо назад, но после атакува и там му беше грешката. Превърнах си тялото в сноп енергия, влезнах в тялото на това изчадие, и изригнах с цялата ми мощ. Служителя на тъмнината се разпръсна на хиляда парчета, които се стопиха в нищото. Всичко утихна и светът на около беше нормален. Усетих раздвижване зад мен и погледнах към момичето и се изненадах. Тя изглеждаше на моята възраст, но не това ме изненада. Никога не бях виждал такива очи. Бях се вперил в тях все едно живота на цялата планета зависеше от това. Имах чуството че можех да се гмурна в бездънна бездна гледайки в нейните светли очи, толкова красиви че никоя дума не можеше да опише и една-стотна от красотата им. Тя се смути от вперения ми поглед и погледна на доло. Виждах как бузите й започнаха да почервеняват. Бавно се придвижих към нея, и седнах до нея. "Добре ли си?" Попитах аз. Тя ми отвърна "Какво се случи?", изглеждаше много объркана и аз не знаех какво да й кажа. Гласът й беше сладък, все едно ангел шепти в ухото ми. Отговорът ми "Няма значение, сега си в безопасност" изглежда я задоволи, и тя неволно ми се усмихна, показвайки два реда изкрящо бели зъби. Неможах да повярвам че имах честта да срещна такава хубост. Погледнах я пак в очите, и тя се взря в мойте. Почувствах порови, които ме караха да я прегърна и да не я пускам, да я защитавам с живота ми. Изглежда мойто излъчване беше неустоймо за нея, както нейното за мене, и скоро се отказах от тези тривиални формалности, и я прегърнах, след като тя "неволно" погали ръката ми с пръстчето си. Когато тя се озова в обиятиата ми, тя ме придърпа по-близо до нея, и аз все още не можах да повярвам че такова същество с неизричими чарове седеше до мене. Веднага отхвърлих тези мисли и се фокусирах върху нея. Кожата й беше финна като роза и топла, косата й, кафява, ухаеше като цветя от градините на боговете.. не, надминаваше и тях. Светещите й зелени очи бяха вперени в изгряващото слънце, и аз, с моят мощен слух се вслушах в сърцето й. Беше като музика за ушите ми, можех да го разпозная от километри. Неволно помирисах косата й пак, и нежно я погалих по бузата й, и чух как сърцето и започна да препуска в стремглав ритъм. Душата ми се изкикоти на новооткритото въздействие върху нея, но тя бързо ме извади от строя, когато ме погледна с копнеж в учите. Не се удържах и започнах да придвижвам лицето ми към нейното. Устните й щяха да се срещнат с моите след момент, но аз спрях на косъм от тях, помирисах благовонното й ухание, и тя не издържа на моята закачка и ме целуна със страст и копнеш, невъобразим за мен до този момент. Меките й, нежни устни се движеха в ритъм с мойте, и от време на време плахото й езиче се показваше да погали устните ми. Времето за мен вече нямаше и капка значение. Когато спряхме тя прошепна в ухото ми с ангелският й глас "Благодаря ти че ми спаси живота от това несполучливо същество." Аз не знаех какво да отговоря тъй като това беше ново за мен, и просто нежно целунах нежната й буза и я придърпах по-близо до мене. Бях на върхът на седмото небе. Най-накрая я намерих, любовта ми, която съм търсил с векове най-накрая беше в обиятиата ми. Най-накрая сърцето ми опозна любовта.
-Death_Blade ^
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: daa9a9f51c |
|
1. От автора: Е? Какво мислите? :s
-Death_Blade ^
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 79391736c3 |
|
2. Хубаво е много... Страшно ми напомня за един човек... Браво :)
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 5d49d16f38 |
|
3. Да, наистина, хубаво е, хареса ми. Пишеш, че има няколко грешки. Явно не си го препрочел и си личи, защото имаш доста повторения. Извадих ти няколко грешки, сигурна съм, че има и такива, които наистина си бъркаш. "неустойм" и "найстина" са едни думи, които ще ти е трудно да напишеш така, ако ги знаеш.
"но не и да намеря любовта ми", "цялата ми", "с живота ми" - тук всички МИ-та стават СИ-та. Това явно не го знаеш, но щом ще ставаш поет, трябва да се знае : ))
"Усетих раздвижване зад мен и погледнах към момичето и се изненадах. " и отидох и ядох и видях и после си тръгнах... и още 500 и-та. Гледай да не правиш такива повторения.
"Неволно помирисах косата й пак, и нежно я погалих по бузата й" повторение, но това съм сигурна, че е от бързане, умно момче ми изглеждаш.. май си момче!?
"ухото ми с ангелският й глас" - тука щеше да е 200 пъти по-добре "ухото ми с ангелски глас" НО и това е от бързане да се изявиш.
Още няколко повторения имаш, които ако беше прочел един път съм сигурна, че нямаше да ги направиш. Някои неуместно използвани думи имаш, даже изречения. Но като цяло смятам, че е добре.
Има едни малки нещица, които за собствено удоволствие бих променила, но това е за задоволяване на лична нужда : ))
Според мен, ако продължиш можеш да станеш наистина добър.
П. П. Не исках да изглеждам като типичен човек със селски маниери, който знае винаги повече, но нищо не прави. Просто виждам, че имаш талант и можеш да се погрижиш за една-две съществени грешки, които правиш.
Ииии, погрижи се за запетайките. ; ))
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: daa9a9f51c |
|
4. От автор: Мерси за коментара №3( и №2) както казах написах го набързо.. ако се сещам правилно към 2 през нощта та не съм се интересувал много от грешки тъй като беше просто опит, и те нямаха значение ( а и не ми харесва да пиша на кирилица :) )
"Има едни малки нещица, които за собствено удоволствие бих променила, но това е за задоволяване на лична нужда : ))
"
.. както казах, набързо.. ако реша мога да изпипам подобаващо написаното :)
Да момче съм на 17 :) (скоро 18)
-Death_Blade ^
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 4d99ce6652 |
|
5. Страхотна история! Направо все едно бях там :)
( Цветето)
|
...
преди: 13 години, 6 месеца hash: 20e9789daf |
|
6. Death_Blade, малко критика приемаш ли?
За мен разказът ти е ужасно труден за четене, защото пишеш в неправилно време, словоредът е тромав, а някои от думите... как да кажа.. неподходящи. Не съм литературен критик, казвам си личното мнение. Ето и един пример:
"Виждах как бузите й започнаха да почервеняват. "
Правилното време е: "Видях как бузите й... "
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: f4b38f9b1e |
|
7. Според мен времето е добре. Повечето разкази не се пишат н минало свършено като видях, тъй като нямат същия ефект за читателите. Както по история примерно човек не казва - битката е била, а битката е - демек в сегашно историческо.
Словоред е малко тромав наистина, но по-скоро, заради пропуснатите запетайки. Това затруднява нормалното изчитане на текста, интонацията, ако се чете на глас, и ударение в изрезечението - имам предвид върху какво се набляга. Когат се поправят тези неща, ще звучи съвсем наред.
Наистина на някой места има възможност да избереш по-въздействащи и по-точни думи, които ще засилят ефекта на написанот. Също така имаш някой граматични и правописни грешки, но вярвам, че при второ четене ще ги оправиш.
Като за начало, текстът е много добър и си личи, че имаш талант и идеи. Все пак трябва да поработиш върху него и да изгладиш подробностите.
Ана
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 20e9789daf |
|
8. Ана,
"Според мен времето е добре. Повечето разкази не се пишат н минало свършено като видях, тъй като нямат същия ефект за читателите. "
Личи си, че си искала просто да ми противоречиш, без да си обмислила какво точно казваш. Целият разказ на момчето е в минало свършено време, а не в сегашно историческо, обясни ми какво точно искаше да кажеш с горното, защото си казала едно голямо нищо.
Правилното изречение с глагола "виждах" е: "Виждах как бузите й започВат да почервеняват", но "Видях как бузите й започНаха да почервеняват". Не усещаш ли разликата?
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: f4b38f9b1e |
|
9. Да знам, че разказът не е написан в сегашно историческо. Просто искам да кажа, че аз намирам времето за сравнително добро. Не съм обърнала внимание, че искаш да се оправи граматически времето, а помислих, че искаш да го смени. Все пак това са нормални грешки, които човек допуска в бързината и често в ежедневието си не се замисляме как е правилно граматически нещо да се напише. Не съм филолог и честно казано, не съм обърнала внимание, че там е допуснал грешка.
Все пак момчето каза, че това му е чернова, която има нужда от преработка. И като чернова смятам, че началото му е добро и че има върху какво да гради и да направи един хубав разказ. Може би не можем да кажем хубав като на Йордан Йовков или на Елин Пелин, но достатъчно добър за един начинаещ автор.
Идеята ми не беше да ти противореча, а просто да изразя едно по-различно мнение - защото за мен текстът беше една интересно четиво.
Ана
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 20e9789daf |
|
10. Добре, разбирам.
Не става въпрос разказът му да е като на Йордан Йовков, а да е четивен. А той не е. Времето просто посочих като пример, беше първото, което ми попадна пред погледа. От всяко изречение могат да се извадят поне по две неуместни и/или неправилно написани думи.
Death_Blade, другият път се постарай повече и "изпипай" разказа си преди да го постнеш.
|
...
преди: 13 години, 6 месеца hash: 05835ef8e3 |
|
11. От автора - Изглежда трябваше да съм по-точен с първото ми изречение. "Това го написах набързо та има няколко грешки :) Дано да ви хареса :)" Това буквално беше написано твърде бързо, в 3 през нощта ( дълга история) за това и не ме интересуваше граматика или пунктоация или каквото и да е. Обещавам да редактирам текста ( поне до някъде - живял съм в чужбина твърде дълго и знам че пак ще направя тъпи грешки на бълграски ) и да сложа много повече детайли и неща в него :) Може даже до утре сутринта да я има подобрената версия :)
Мерси за всички коментари. Както казах, много дълга история ;)
Death_Blade ^
|
преди: 13 години, 6 месеца hash: 160bce6501 |
|
12. И какво като си живял доста в чужбина забравил си да пишеш ли, и да ти кажа чесно не знам какъв е смисъла на тази история, въобще нищо смислено не прочетох ама карай.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|