Споделена история от Измислени истории |
Компютърни игри
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 5935 пъти
Колко лесно и хубаво се прави секс в интернет! Вярно, мацето не ти е в ръцете, ама пък държиш си това, което й показваш, мяташ си го насам-натам, представяш си как те гледа и слушаш какви "гнусотийки" ти плещи и накрая изхвърляш излишното от себе си, фантазирайки как мачкаш стегнатите цици и се вмъкваш под поличката й. Голям кеф. Сигурно и тя много се кефи -освен твоя симпатяга, сигурно е разгледала в камерата още много и всичките във фантазията й я нанизват поединично или заедно на себе си, а вътрешностите й тръпнат от предвкусваната наслада. При това няма нужда да се покаже, да я знаят коя е и да я обсъждат с подигравки как са я "изчукали", каква к***а е и т.н.
Един ден си висях, както обикновено пред монитора и прелиствах ония сайтове -знаете ги, дето се регистрираш с каквото си поискаш, измисляш си възраст, пол и образование и си чатиш с който ти се върже на легендата. Силно се впечатлих от аватара на едно (според регистрацията) секси маце, мечтаещо за див секс с група, както и за нестандартни експерименти в секса. Аз си мислех, че от тук анонимно сигурно ще съумея да зарибя някое парче, та да си чатим с камера и това ми се видя подходящо.
Поизписахме си няколко дни автосуперлативите и "мечтите", поизлъгахме се защо, как и т.н, поукрасихме си биографиите с малко интелектуални постижения и жажда за романтика, след което започнах по настъпателно да я скланям към киберсекс. Имаше камера, аз също на лап-топа, така, че си разменихме скайповете (естествено, необявения им вариант) и в уречения ден, застанахме пред камерите, готови да покажем един на друг, кой с какви оръжия ще се сражава. Не се учудвах, че в кадър не можех да виждам лицето на улова си, защото аз също не показвах своето. Направи ми силно впечатление обаче, че мацето си беше в ежедневно облекло преди да се разопакова. Аз също бях с нови боксерки -тъкмо щях за пръв път да ги покажа някому... Тишърдката не беше нещо особено -само дето печата на "MANOWAR" беше изместен на лявото й рамо, по необясними причини. Дали пък е някакъв дефект? Но имаше следи от етикет -от шева висеше найлоновата му закопчалка. Явно е бързала и тя да се пласира в ефир с нещо ново...
Беше стройно, младо с крехки цици и тънка талия маце. Просто бях учуден, че толкова добре ми потръгна на късмет. Като си посягаше сама, направо полудявах. Лекичко навираше пръст там, в себе си и го показваше отблизо на камерата -лъщящ от субстанцията, съдържаща се в тялото й. Моят герой тръпнеше от наслада и фантазирах какво би могъл той да сътвори там вместо пръстчето, което нежно и гальовно влизаше и излизаше в тесния процеп.
И изведнъж... тропот по стъпалата отвън (моята стая беше в мансардния етаж). По стъпките разпознах баща си. Бързо затворих браузъра и на монитора се появи тъпата игра със зомбитата, която уж толкова обичах, но сега трябваше да ме спаси от разкриване на това, с което се занимавам...
-Часовник нямаш ли, та трябва да те канят на крака за вечеря? -на такава любезна покана няма как да откажа. Ухилих се глупаво и се извиних за разсеяността си:
-Исках само да свърша нивото. Но щом не може... (изключих с централния бутон и скочих надолу).
-Ако съм знаел, че трябва и за храна да ви събирам с покана... А, бе какви деца сте, ние не се прибирахме от улицата, а вас не можем да ви измъкнем от стаите... -баща ми продължаваше да мърмори. Слезнах в трапезарията и чух гласа на мама:
-Деси, ти с кои очи я купува тази блуза, ма? Не видя ли колко накриво са й сложили снимката? - "!!!" Учудено се обърнах към масата, където сестра ми ме беше изпреварила -нейната стая е долу до трапезарията, а може и да си е била в кухнята при мама - не знам. Ненормално изместената "снимка" на " MANOWAR", само ме наведе на мисълта, че се е появила нова мода на щампите, но надигнатият плат на врата, на мястото където трябваше да е етикетът...
-Деси, може ли да видя какво ти надига блузата на врата? Убива ли ти? -посегнах и... не съм се излъгал. Мамка му!... За миг забелязах как се ококори, виждайки на врата ми фалшивата "златна" верижка, която никога не носех, но бях сложил за камуфлаж, а в бързината да се отзова, забравих да сваля...
Ами сега?!
|
