Да бъдеш или да не бъдеш... себе си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (104641)
 Любов и изневяра (24988)
 Секс и интимност (12269)
 Тинейджърски (20829)
 Семейство (5303)
 Здраве (8358)
 Спорт и красота (4334)
 На работното място (2435)
 Образование (6495)
 В чужбина (1396)
 Наркотици и алкохол (991)
 Измислени истории (753)
 Проза, литература (1555)
 Други (14788)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Да бъдеш или да не бъдеш... себе си?
преди: 2 месеца, 3 часа, прочетена 404 пъти
Напоследък стигнах до разни изводи, от които се родиха разни въпроси, които все по - често ангажират мислите ми.

- Защо става така, че колкото повече си себе си, толкова повече отблъскваш хората около теб?

- Защо всеки държи (привидно) на истината от човекът отсреща, но когато се наложи същият този, изискващият, да бъде искрен, лека полека се отмята от тези свои принципи и идеали, които уж следва ? Или те важат само за отсрещната страна?

- Защо привидно всеки иска да си добре, но всъщност никой не иска да си по - добре от него?

- Какво ще рече изразът : "Не се привързвай"?

И не на последно място :

- Защо ставаме гузни, чак когато всичко вече е свършило и " на финала" вече, сме разбрали, че сме прекалили или сгрешили? Но дори и тогава нямаме доблестта да си го признаем поне пред себе си, какво остава за този, който сме наранили...

В крайна сметка, наистина, трябва ли да си себе си пред уж най - близките ти , или трябва да бъдеш това, което очакват от теб, защото, друго по една или друга причина не са в състояние да понесат?

Тоест, когато ти се плаче, когато си тъжен, когато имаш нужда да поговориш с някого - плачи си в къщи, тъгувай пред телевизора или друг неодушевен предмет, говори си със себе си, НО не натоварвай ближните си?

Това е, когато става въпрос за ТЕБ. Но когато става въпрос за този срещу теб, нещата стоят точно обратно. :)
Даже накрая е много вероятно и да бъдеш нахокан, че нищо не разбираш ...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 29 дни
hash: ce30e5a288
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Струва ми се че когато някой каже 'бъди себе си', хората го разбират по един начин, а то се има предвид съвсем друг.

За да бъдеш себе си не трябва да търсиш одобрение от другите или да се изтъкваш по някакъв начин. Това са нещата които отблъскват предимно. Ако човек е пълен дебил, но е с достатъчно самочувствие не мисля че ще бъде толкова отхвърлян.

Иначе лицемерието се е превърнало в стандарт наши дни, покрай мантрата 'не е моя работа, гледам само себе си', която идва от американския модел на поведение. Кофти но факт. Хората са много по-податливи на негативни влияния и деградация отколкото обратното, особено предвид че негативното преобладава в глобален мащаб.

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: 743f1d3e7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Само накратко, това да си "себе си", е проблем, защото всички искат да са перфектни. А ако си себе си, няма как да си перфектен, защото такива няма. Трябва да се правиш на такъв, за да те "харесват". Но да, накрая, след години, оценяваш хората, които са себе си, въпреки техните недостатъци, ако имаш малко акъл де...

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: d203f3c467
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Процес на осъзнаване, харесва ми.

Защо става така, че колкото повече си себе си, толкова повече отблъскваш хората около теб?
- Има два варианта.
Вариант 1 : Хората около теб са комплексирани идиоти, които не те уважават, а искат да те контролират или по някакъв начин твоето страдание и нещастие ги зарежда, кара ги да се чувстват повече от теб и следователно, щастливи. В моя личен опит се е случвало да се държа прекрасно с някого и в момента, в който той започне да се държи зле с мен и аз му отвърна със същото или с безразличие, отсрещната страна изведнъж започва да ме мрази, да злослови по мой адрес и да ме изкарва каква ли не .. само, защото не съм подлога. :)
Има го и онзи момент, че хората като цяло , особено в България, ненавиждат някой да грее по-силно от тях и да изпъква над стадото. Не знам откъде идва този манталитет, но съм го забелязала сред мнозинството - когато и да се появи някой можещ човек, който прави красиви неща с живота си или дори просто някое слънчево момиче с мечти, бива масово петнен и презиран, с цел да бъде смъкнат "ореола му" и снижен до нивото на останалите.
Един вид тълпата му казва "Не си нищо особено, не си повече от нас, не се надувай излишно."
Предполагам, че си забелязал , че в живота "утайките" подкрепят предимно други "утайки". Защо е така? Защото са на едно ниво и не се чувстват заплашени един от друг, защото така си вдигат самочувствието.
Вариант 2: Всеки човек има тъмна и светла страна. Както светлата ни може да отблъсне другите, така и тъмната може да го стори. Ако си се отдал на тъмната си страна и мислите ти са предимно негативни, ако отношението ти към другите е лошо, то съвсем вероятно е да ги отблъснеш с това.
И в двата варианта.



Защо всеки държи (привидно) на истината от човекът отсреща, но когато се наложи същият този, изискващият, да бъде искрен, лека полека се отмята от тези свои принципи и идеали, които уж следва ? Или те важат само за отсрещната страна?
- Явно някой , който си мислил за принципен човек, те е излъгал. Но повярвай, повечето хора, които обичаме да ни се казва истината в очите, не я пестим и от своя страна. Мен лично , ако знаеш колко хора ме мразят поради простата причина, че съм им казала истината в очите... :D


Защо привидно всеки иска да си добре, но всъщност никой не иска да си по - добре от него?
- Не е така. Който те обича истински, винаги ще иска да си добре, че дори и по-добре от него.
Имах партньор, който при всеки мой успех ми казваше "Ех, как ти завиждам..." и се сдухваше в рамките на няколко дни. Вместо да се зарадва за мен и заедно да отпразнуваме успеха ми, аз бях заета да го утешавам как и неговото време ще дойде. Иначе казано, отнемаше ми радостта от успеха ми. Това не е любов.
Ако някой се държи така около теб, бягай далече и се заобиколи от хора, които също ще постигат свои успехи и ще се радват и за твоите, без да ти завиждат. Дори напротив - ще те подкрепят!

Какво ще рече изразът : "Не се привързвай"?
- Този израз е модерен сред младите в момента, на които не им пука за никой и нищо. Те живеят ден за ден и не ги интересуват неща като сериозни връзки и любов. Това означава - да не се влюбваш, да живееш без да мислиш особено и да не навлизаш в дълбокото с друг човек.


Защо ставаме гузни, чак когато всичко вече е свършило и " на финала" вече, сме разбрали, че сме прекалили или сгрешили? Но дори и тогава нямаме доблестта да си го признаем поне пред себе си, какво остава за този, който сме наранили...
- Това наскоро ми се случи. Човек , който ме нарани брутално и то без каквото и да е съжаление, ми писа наскоро след месеци тишина. Точно , когато вече стана ясно , че съм приключила и продължила напред с живота си и не искам нищо от него. И дума не каза за случилото се, не призна нито грешката си, нито се извини.
И имам отговор за това - липса на зрялост.
Аз, като отговорен човек, не гледам само чуждите действия , но и се опитвам да ги разбера, наблюдавам и собствените си действия, които потенциално може да са предизвикали тази негативна реакция и ако открия нещо грешно, отивам и се извинявам.
Ако отсрещният човек не го прави и няма желание да види истината, а просто иска да се почувства по-добре и един вид да оправдае пред себе си случилото се , да го отрече като своя грешка, той започва да извърта нещата, да драматизира, да се отдалечава от случката чрез разни странични неща и да бяга от отговорност.
И така, повечето хора се сещат едва, когато "всичко е свършило", защото едва в този момент си дават сметка, че явно нещо не е наред и в техния телевизор, така да се каже. Започва малко или много да им се прояснява картинката, но и разбират, че вече е твърде късно да направят каквото и да е . Истината е , че никога не е твърде късно да си добър човек и да се извиниш за грешката си. Дори напротив - достойно е за уважение.

В крайна сметка, наистина, трябва ли да си себе си пред уж най - близките ти , или трябва да бъдеш това, което очакват от теб, защото, друго по една или друга причина не са в състояние да понесат?
- На мнение съм, че трябва да сме добри с всички, докато не дадат основателна причина за друго.
Да си себе си е задължително. А ако някой не може да го понесе, просто не е в живота ти и толкова.
Осъзнаваш, че животът ни е кратък, нали? Не знам на колко години си, но времето лети и докато се усетиш, вече ще си на 40 и ще се чудиш защо не си направил това и онова, защо не си постигнал мечтите си и може би за някои от тях ще е твърде късно. Не си губи времето с мнението на околните. Прави каквото искаш, бъди когото искаш и най-важното, изгради се като самостоятелна личност.


Тоест, когато ти се плаче, когато си тъжен, когато имаш нужда да поговориш с някого - плачи си в къщи, тъгувай пред телевизора или друг неодушевен предмет, говори си със себе си, НО не натоварвай ближните си?
- Плачи си навсякъде, по всяко време. Аз съм циврила и в автобуса, и в магазина. Дреме ми кой какво си мисли. Плаче ми се - плача. Смее ми се - смея се. Нали ближните за това са ближни? Да са ти близки и с тях да споделящ живота си? Ако с тях не можеш да го направиш, с кого? Ако не могат да го понесат, явно не могат да се нарекат "ближни". Т.е. "Ай, сиктир!".

Като цяло , не се страхувай да си сам и да не си разбран от семейството или близкия си кръг. Когато човек стане по-осъзнат с годините, това е неизбежно. Не всеки има същите интереси като теб, същите разбирания и ценности. Бъди добър с околните, но и не им придавай кой знае каква тежест в живота си.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 23d1d8cb59
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Знаеш ли, и раковата клетка решава "да бъде себе си" - да не се съобразява с никого и с нищо, да не признава никакви правила, да се дели неконтролируемо, използвайки ресурсите на организма на макс. Да ПАРАЗИТИРА върху усилията и резултата от дейността на останалите клетки от тялото, без да се съобразява грам с тях, без да допринася с нищо за общото благо, а напротив - да консумира и да разхищава с всички сили.
И какво се получава накрая? Става тумор първо колкото оризово зърно, после колкото грахово, колкото топче за пинг-понг, после колкото юмрук... После пуска разсйеки по цялото тяло, и накрая тялото загива! А заедно с тялото (каква ирония загива и туморът...

Същият пример давам и на тези, които викат на висок глас: "Животът си е МОЙ!", отказват да раждат или да отглеждат деца и т.н.
Еми "твой" си е, ама не е само твой... Част от него е на родителите ти, на обществото, на бъдещите ти деца, ако щеш...
Така е съществувала системата от памтивека, така ще съществува и еволюира за много време напред.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker