Споделена история от Измислени истории |
Спор
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 5746 пъти
-Да прикриваш очевидното със смях е най – малкото жалко – казах аз опъвайки се на креслото. Ти, приятелю, види ми се, си притеснен, разбирайки, че крехката ти фасада от лъжи и илюзии ще бъде разбита от студената ръка на логиката, но гарантирам, че тесногръдието ти не ще позволи промяна в твоето мислене, дори да докажа по обективен и обоснован начин, че грешиш.
Изтръсках цигарата си и разгледах осанката на моя другар, който ровеше из книгите и ми беше обърнал гръб. Усмихнах се, погледнах на горе, одръпнах от цигарата и продължих да говоря: <<Колкото и трудно да ми е да говоря, защото ми се иска да замълча от отвращението ми, което изпитвам към теб, ще се опитам да ти изложа пунктовете си и фактчетата, които аз събирам за теб открай време.
Разочарован съм, разбираш ли, гълъбче, разочарован съм от хапливи стереотипи като теб излезли от най – затънтените и безпътни дебри на гуляйджийската сволоч, която наричаме модерно общество, страх ме е вече от тази огромна армия от тесногръдите пехливани със закостенели разбирания, които вече населяват огромна част от света.
Да, миличък, страх ме, от огромното вонящо тяло, което ограничени тахтаби като теб изграждат, това тяло застрашително се клати и скоро ще се срине върху трезвомислещите. Не понасям нито баналните ви изрази, нито престореното ви съчувствие, как моли пък смешното извинение за ценностна система, която се състой от морално осакатен канони, които дори вие не разбирате.
Виждам, че ме мразиш, защото поставям под въпрос менталното ти състояние, заклеймявам, това което защитаваш и се присмивам на моралната ти догматика, но, драги, аз, докато вие крещяхте и се борехте за поредната пошла еманципация, която ти, дори не разбираше, развивах аналитичния си ум, критикувах и се вглеждах в себе си. Ако трябва да бъдем академично точни, то трябва да кажем, че ти си окован от чужди мисли и предразсъдаци, които са ти наложени незабелязано от най – малка възраст и сега под тежестта на това „морално” обременяване, ти си неспособен да мислиш трезво и самостоятелно.>> Спрях да говоря леко задъхан и се загледах в моя събеседник, който беше отпуснал ръце и стоейки с гръб към мен, не ми даваше никаква подсказка какво мисли за казаното от мен.
„Държи ръцете си отпуснати, леко е прегърбен, нозете треперят ли му, хм, май не, но все още не иска да се обърне към мен, май го ударих, където трябва”, мислех си аз. Дръпнах си набързо от цигарата, отпийнах от коняка и продължих с по – сериозен и дълбок глас.<< Аз, братко, и аз бях закотвен с такива предразсъдаци и правила, тежък товар е тая доктрина, която ни я хвърлят на гърба от малки и ни оставят да се мъчим с това несъвършенство, изпълнено с абсурди, докрая на животите ни.
И аз спах тоя сладък сън, и аз вярвах като теб, горещо и деятелно, но се случиха събития, които ме накараха да се вгледам в себе си и оттогава се смея на себе си и живота. Всичко, което така фанатически защитаваме и го определяме като „достойни”, „правилно” и „справедливо” е просто пряка репрезентация на егоистичните ни, нарцистични желания и очаквания.
Естествено е, дори правилно, да се бориш срещу, това което ти казвам, та ти в момента си мислиш, че аз се опитвам да ти наложа някакви рамки над личността ти, но аз се опитвам да напрая точно обратното, опитвам се да ти наложа крилата на непристрасността и неутралитета.
Хехе, нещо трепна, знам, знам, веднага ще кажеш, че неутралитета и скептицизмът ми са породени от моето малодушие, но за да стигнеш до тези нива на осъзнатост, трябва да преминеш през множество душевни перипети, трябва добре да се вгледаш в себе си. Но, хората като теб винаги успяват да не ме разберат, те бъркат простодушието си със стоицизъм, веднага измислят поредното си кредо, нещо като „моятва вяра не се огъва” и продължават напред, бездушното си съществуване.
Аз винаги слушам какво говорят хората, колкото и да са глупави, защото всеки от тях носи някакъв опит от живота си, аз абсорбирам тяхната философия, обработвам я и изхвърлям несъвършенствата. Васали сме всички на предразсъдаците си!>> Задъхан, изпих чашката с коняк отведнъж, загасих цигарата, леко се изправих и оправих вратовръзката си.<< Май, днес божественото провидение ни събра, а? Гълъбче, днес аз ти разказах, това което ти мислиш за най – долните и гнъсни места на преизподнята.
След казаното схизмата между нас, ще се умножи няколко пъти. Виждаш ли?! Виж хубаво, как сме обречени да се гледаме от двете страни на бездната на неразбирателството, тъжно е, да, тъжно е, че дори истината да те удари в лицето всеки си вярва в каквото си пожелае, невъзможността да синтезираме мислите си е още по – тъжна! Обречени сме ти да си упорит като магаре, а аз да използвам разни обидни алегории и да ти чета притчи.
Ааа…>>Въздънах и се запътих към вратата. Вече стиснал бравата се обърнах и казах.<< Колкото и да ме „анатемосваш”, аз винаги вече ще бъда с теб, защото днес аз посадих у теб семенцата на ново мислене, които надявам се ще покълната и здравото им стебло ще суче от истинските знания. Помни, драги - глупакът, който е разбрал, че е глупак, вече не е глупак…>> Отворих вратата и прекрачих прага, без да я затварям, а моят другар продължаваше да стой с гръб към мен. Повече не се видяхме.
|
