Споделена история от Измислени истории |
Колеги
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1287 пъти
- Както винаги! - Мърмореше Иван
- Къде по дяволите са ключовете от колата? Пак си пуснала децата да ми ровят в нещата! Герганоооооооо!!!
Гергана се сепна, той и викаше на име само когато наистина е ядосан.
- Чакай, бе, де да знам, не са влизали децата в пещерата ти - полуехидно каза тя.
- Офиса ми Гергано, офисът, от който зависи домът ни, храната, колата и онези обувки, дето вчера ги ската в гардероба и мислиш, че не съм се сетил, че са нови... пак!
Тихичко се промъкна в детската стая. Ключовете бяха на земята, върху камиончето на Гошко.
- Еей, голям зор, ето ти ги, бяха на бюрото ти - излъга без да мигне тя.
- А обувките, слънце мое ненагледно, съм си купила от моята заплата! - продължи с още по- ехидна нотка тя.
- Децаааа, броя до три, тръгваме - викна Иван.
Гошко пак беше без обувките, а Пламенка се усмихваше сънена и с якето облечено наопаки.
Сърцето на Иван трепна по- силно, приятно гъделичкане усети там, изплъзна се нежна усмивка, която не остана незабелязана от Гергана. 5 годишните близнаци бяха центърът на вселената им.
- Айде, оправяй децата, че закъснявам. Трябва да съм във фирмения офис след половин час.
След малко децата бяха готови, целувките за довиждане с мама изнервяха допълнително Иван, закъсняваше за работа... и колежката... бързо се отърси от мисълта.
Гергана затвори вратата след тях и хукна към банята. Тя също закъсняваше за работа. Не си позволяваше да мисли за колегата преди обед, това я разсейваше, възбуждаше сетивата и прекалено, не можеше да се концентрира в работата си.
Влезе с бързи стъпки в офиса, опитваше да е спокойна, да не и личи колко много иска да потъне в прегръдките на колегата си, колко и липсва топлината от тялото му, езикът му...
Можеше да работи и от в къщи, но не искаше. За нея беше важно да е сред колегите си... колегата... да общува с възрастни, зрели хора, да излезе след работа за едно питие с него понякога, а когато имаше кой да вземе децата от градина и остане с тях няколко часа, ах... мотелът в покрайнините на града ако можеше да говори.
Сепна се, Георгиев беше плътно до нея и я гледаше нежно, не чу кога е влязъл.
Подаде и оръфана папка. Хвана я за пръстите на ръцете заедно с папката.
И двамата усещаха онзи копнеж, страст, глад за другият.
- Трябва да ми ги върнеш обработени до обяд- каза и тихо Георгиев.
- Ще ги имаш... къде? - свенливо трепна с мигли Гергана
- Липсвах ли ти, момичето ми? Искаш ли да избягаме някъде за уикенда, ти ми липсваш много. Искам да си само моя поне две денонощия.
- Хм... ако имаше как, знаеш, семейството, децата... иначе бих тръгнала на мига с теб дори на края на света. - надигна се леко на пръсти и го целуна нежно по сочните, така любими вкусни устни.
Той я притисна към себе си с една ръка през кръста, целуна я по врата под ухото, знаеше, че това я влудява.
Усещаш ли ме, виждаш ли какво правиш с мен? ! - дрезгаво и прошепна докато я притискаше към себе си.
Гергана вече леко трепереше, усещаше силата на възбуденият си любовник, аромата от кожата му и парфюма, който тя му беше подарила. Силната му ръка която притискаше кръста и към себе си.
- Излизай, върви... върви, ще имаш документите на обяд! - Почти му заповяда тя. Всеки момент можеше да влезе някой в офиса и, а тя гореше... не искаше да има клюки после. Държеше на авторитета си на работното място, на неговият също. Никой не трябваше да знае какво се случва там, между тях двамата.
Опитваше се да върви нормално, но звукът на токчетата от обувките и издаваше, че бърза. Имаше около час обедна почивка. Слезе бързо към малкият ресторант в същата сграда. Взе предварително поръчаните тапери със салати и сирена. На бегом стигна до колата си. Нямаше търпение вече, колко много и липсваше, спомни си пак сочните му устни, целувката от сутринта, възбудата му...
Когато стигна на едно от техните местенца за бързи срещи, той вече беше там.
Без вратовръзка, разкопчал горните копчета на ризата, с навити до лактите ръкави, косата му беше по детски чорлава, а усмивката му... онази единствена, различна от всичките му други усмивки, която беше само за нея, която казваше "любов моя". Седнал на разстланото одеялце на полянката, я наблюдаваше сластно. Често хапваха набързо за обяд там.
-Ела тук! - каза твърдо той и я дръпна върху себе си, излегна се назад с нея и я притисна силно. Впи устните си в нейните, захапа нежно езика и. Чуваше колко силно бие сърцето и, чувстваше как трепери в ръцете му, беше сигурен, че тя е негова- безусловно, всяка нейна фибра беше част от него, целият той беше неин. Не искаше, не можеше, не знаеше как би живял без нея! Та тя беше неговото всичко. За миг мина през главата му семейството му, децата му... бързо се отърси от прокрадналата се мисъл. Сега бяха само той и тя! Този момент беше само техен!
- Нне, недей, луд ли си... ахх спри- неуверено прошепна Гергана, когато той плъзна ръка под полата и, в бельото и.
- Няма почти никой, штт пък и не се вижда нищо, просто си лежим на пикник, на обедна почивка - с усмивка и онзи дрезгав глас и каза той.
След по- малко от три минути Гергана се сви рязко, заби глава във врата му, беше стегнала всичките си мускули, чуваше се тихо скимтене в опит да потисне иначе буйният, тържествуващ вик. Опитните мъжки пръсти отново и подариха гореща безкрайност. Така добре познаваше всеки милиметър от тялото и. Остави ръката си там още малко, а после бавно я измъкна и облиза пръсти като ръмжеше тихо и доволно. Впи поглед в нейният, обожаваше да вижда онзи влажен блясък там, любовта която излъчваше през кехлибарените си очи.
Прибраха одеялото, таперите, беше време да се връщат на работа.
Той влезе в неговата кола, а тя се шмугна на задната седалка.
- Какво правиш, слънце, закъсняваме - попита той със смях
- Е, както винаги, свиквай, ела тук за малко- през смях отвърна тя като потупваше седалката до себе си.
Той знаеше какво го очаква там. Беше на секунди от мощно изригване, от сутринта очакваше сладкият завършек.
Когато усети горещият и дъх натисна нежно главата и надолу, но тя вдъхна още веднъж, преди да плъзне влажните си устни бавно до долу. Усука нежно език докато повдигаше леко нагоре и в този миг я заля горещата, вкусна лава от страст. След малко се усмихваше доволна докато наблюдаваше любимият си колега как "реанимира" задъхан.
- Тръгвам, любов. Ще се прибера по- рано в къщи днес. Няма кой да вземе децата, а съм обещала да ходим до парка с тях, пък и да готвя любимата мусака на съпружето- завърши последните думи с леко сбръчкване на нослето и обръщане на очите нагоре тя.
- Ахм.. съпружето, трябва да е идиот да те праща да готвиш след работа. Така е, който не знае какво да прави с жена си, я праща в кухнята- саркастично каза той.
Вечерта мина спокойно, както винаги. Децата вече бяха изкъпани, в леглата си. Иван беше наред да им прочете приказка. Беше вече измил посудата след вкусната вечеря. А тя преглеждаше телефона си за съобщения. Да, имаше от него - "любов, вече ми липсваш" Усмихна се, знаеше, че той е мъжът на живота и, единствената любов, която искаше.
Вече заспиваше когато усети ръката на Иван нежно да се промъква под главата и, намести се на гърдите му, а той повдигна леко брадичката и, и я целуна нежно по върха на носа.
- Беше много красива днес... и гореща- прошепна и тихо
- Още съм гореща, след пикника още повече- измърка тя и преметна крака си върху него.
- Хмм, колежке, сладка моя грешнице- изръмжа той и впи жадни устни в нейните.
Утре пак щяха да закъсняват, но и тази вечер като много други искаха още и още след горещият пикник.
|
