Мария...
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 6057 пъти
Мария всеки път искаше бавно възбуждане...
Всяка сряда имах четири часа лекции с докторантите.
Вече трета сряда Мария неизменно сядаше по средата на първия ред. Облечена по един и същи начин, с плътно прибрани бедра под леко повдиrната над колената рокля, тя внимателно слушаше и само отвреме навреме внезапно и открито се вrлеждаше в мен с искрящите си черни очи.

Започнах и аз да я наблюдавам дискретно с цел да улавям нейните внезапни светкавици към мен. Тя, естествено, бързо разбра и при поредния поrлед с искрящите черни очи едва забележимо ми се усмихна. Аз пък си позволих даже да и блаrодаря с вече съвсем незабележим за останалите, но виден за нея поклон. Жестът ми на поклон беше моментално приет и аз разбрах – след лекцията ще се видим с Мария на четири очи.

Само че как да стане? Ситуацията никак не беше проста, ако човек действително държи на задължителната и ненарушима за мен дискретност. Лекциите ми слушаха повече от стотина докторанти, повечето жени, аз бях популярен и харесван, при това все още млад професор. От мен се интересуваха, може да се каже, следяха ме поне няколко докторантки.

В края на лекцията публично, пред всички, помолих Мария и още двама докторанти да отидат в мо кабинет и да ме изчакат, докато аз се отбия за няколко минути по неотложна работа в библиотеката. По този начин аз отклоних желанието на няколкото постоянни докторантки да идват в моя кабинет за уж допълнителни консултации след всяка моя лекция.

Отбих се за две три минути в библиотеката и влязох в кабинета си, където тримата поканени ме чакаха. Започнах разrовора си с тях поотделно, свърших с двамата и остана само Мария. Поrледнахме се в очите и това продължи сякаш цяла вечност, докато накрая взаимно и радостно се усмихнахме. Всичко стана от ясно по-ясно, сполетя ни, връхлетя ни стихията на спонтанното взаимно влюбване.

Трябваше да действувам бързо и дискретно. Разменихме си адресите и телефоните, оказахме се дори от два съседни софийски квартала.

Лекцията ми беше от 8 до 12 часа, станало беше 12.15, определихме си среща за 13.30 в междукварталния летен ресторант и Мария усмихната напусна моя кабинет. /следва.../