Златото и жертвата
преди: 2 месеца, 29 дни, прочетена 111 пъти
В едно село, където всички се познавали, живеел момък, който не спирал да се труди. Помагал на всички – гледал животните, работел на нивата, сякъл дърва и още много. Момчето било не повече от 16 години и събирало пари, за да може той и майка му, която била болна и на легло, да имат за прехрана. Бил трудолюбив младеж, който не се отказвал от нищо.

Докато бил на нивата и работел както обикновено, се появили разбойници. Чули, че момъкът заработвал много пари, понеже работел и в съседния град, и решили да го оберат. Те го нападнали и взели всичките му пари. Вечерта младежът се прибрал, бит и ранен, при майка си. Тя го попитала как е, а той отговорил, че е добре. Въпреки това тя забелязала раните и подутините му, но не казала нищо – просто чакала своя час. Въпреки че имали надежда за нейното оздравяване, цялото село знаело, че тя е болна, и хората били наясно колко много се труди синът ѝ.

Един горещ ден, докато работел на нивата, се появил едър мъж с мустаци и калпак и му рекъл:

– Момко, имам предложение за теб. Чух, че си много работен и не се спираш пред нищо. Ела да работиш за мен, и ще забогатееш.

След тези думи той показал гърне със злато. Сделката била, че момъкът трябва да раздаде златото на всички в селото, за да няма глад, понеже времето било трудно. Момъкът се съгласил, без да пита каква ще бъде работата му. Прибрал се у дома, но си казал: „Защо да раздавам на тези хора? Помагал съм на всички и винаги е било безплатно... “

Когато проявил алчност и не раздал на никого от златото, майка му, докато готвела вечерята, внезапно починала. Когато видял безжизненото ѝ тяло, той бил съкрушен от мъка. Тогава се появил мъжът с мустаци и калпак и му рекъл:

– Това беше моята работа, синко. Да взема майка ти. Ти се съгласи да сключиш сделка за някакви си жълтици. Край!