Споделена история от Измислени истории |
С дъщеря ми умирахме от глад
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 13800 пъти
Годината е 1982. Филмът ни пожъна страшен успех, но хората, които ме гледат в кината не подозират за моята тайна. Тайна, която скоро ще знае всеки в тази държава. Бременна съм.
***
Беше прекрасно лято. Снимахме всеки ден, сякаш на игра. Не взимахме живота на сериозно - млади хора на море и на държавни разноски! Трапезите вечер бяха обилни - все неща, които не можеха да се намерят по магазините в страната, запазени за чужди туристи, за държавни величия и за нас - бедните млади артисти.
Нощувахме в най-добрите хотели за времето си, но не това беше важното - важното беше Той. И двамата тогава бяхме разпределени в Театър Русе, но бяхме само на „Здравей-здрасти“. Той-голямата звезда, аз никому неизвестна. Е, вече всеки ме знае (благодарение на плажната ни сцена с него във филма). Ох, колко ми беше тежко да я снимам тази сцена! Изобщо не се харесвам. От малка крия гърдите си, срам беше тогава да имаш големи гърди. И във филма ги помолих - не, ще нося риза отгоре, няма да стане. А бедрата - ужасни са. Но в този момент успях да изглеждам непринудено. Защото Той беше до мен. Някаква странна аура имаше за мен този човек, даваше ми чувството, че съм красива, че имам най-перфектното тяло на този свят, че съм желана, че съм жена!
Влюбих се. И той мисля, че се влюби и ми го казваше хиляди пъти на ден. Лесно беше да бъдем заедно - далеч от града, театъра, семейството. Вечер дори репетирахме диалозите си в леглото ми, смеехме се, изнизвахме се тайно и ходехме по безлюдни места, плажове, където никой не можеше да ни намери. Връзката ни вече не беше тайна за колектива. Но това беше сякаш нормално, сякаш продължение на играта ни на снимачната площадка. На никому не правеха впечатление откраднатите ни целувки между дублите, внезапното ни изчезване, докосванията, влюбените погледи. Дори се явявах на закуска, облечена в нещо негово. Харесваше ми тази игра, да бидеш непринуден, далеч от порядките на малкия град, от осъждащите погледи на моралистите. Тук бяхме само ние - младите известни и безизвестни артисти от един оркестър без име.
***
Той ми обеща, че щом се приберем в Русе ще се раздели с жена си и ще почнем нов живот заедно. Исках винаги да е така - да го усещам нощем до себе си, да нося ризата му за закуска, просто да сме заедно.
Снимките свършиха. Филмът се оказа неочакван успех, доколкото имаше тогава успех за артистите. Всеки взимаше някаква заплата, която беше много по-ниска от тази на всеки неизвестен шофьор на автобус.
Прибрахме се в Русе. Той напусна жена си и дойде да живее при мен. Скандал! Не ми се припомнят долните думи, изречени по мой адрес. Неговото семейство, неговите приятели, обществото - „Зарежи я тази к****ва! “ Бъди мъж! “, разговори със стожери на комунистическото семейство, заплахи от роднини на жена му с власт...
И той постъпи „мъжки“ - върна се при жена си, семейството си. А моят корем продължаваше да расте и скоро за никого в града нямаше да остане тайна, че тя - к***вата хванала и прихванала от мъжа на друга, дръзнала да забременее от този човек.
Той повече не ми се обади. Постъпи „мъжки“.
Споделих проблема си на мой роднина, които успя да ми издейства ново разпределение - този път в Шумен. Не исках да бутам количката покрай него и жена му в парка. Поне малко достойнство ми остана.
Роди ми се жива и здрава! Кръстих я на татко - Тодора. Единственият мъж в живота ми, които постъпи мъжки спрямо мен. Лека му пръст.
***
Дойде демокрацията. Първо съкратиха к***вата. Отдавна ме бяха взели на прицел. Останахме с дъщеря си на милостинята на общината. Треперех не само от студа в общинското панелно жилище, но и от постоянния страх, че утре могат да ни изгонят. Времената бяха страшни, работа никъде - особено за една к***ва, дръзнала да забременее и да роди от женен мъж, от артиста - народен любимец.
Ток и вода отдавна не плащахме. Свърши и зимнината. Всяка вечер оставях Тодора сама и отивах на лов. На лов предимно за изпаднал лук между сергиите на пазара. Понякога намирах и някоя ябълка, домат или изхвърлена развалена стока, която още ставаше за ядене. Понякога някои продавач забравяше някоя щайга картофи. Предимно се изхранвахме обаче с милостинята на малкото ми останали приятели, на почитатели на състрадателни хора, които ме съжаляваха. С дъщеря ми гладувахме.
***
Животът ме принуди да спра да се крия. Имаше свободен щат за режисьор в Русе, а аз бях учила за това все пак, а и хората не ме бяха забравили. Следваха няколко успешни представления, макар че времената бяха тежки и малцина имаха пари за култура.
Дъщеря ми се оказа красива като мен и талантлива като баща си. Още на 10 г. започна да играе малки роли в представленията ми. И имаше късмет!
Дошъл да ни гледа не кой да е, а самият Слави Трифонов. След представлението дойде и лично поздрави детето. Не беше тайна, кой е баща ?, макар че официално в Удостоверението за раждане пишеше баща - „неизвестен“. Е, той беше известен, хората го гледаха всяка седмица по телевизията, дори известният Слави Трифонов го гледаше. Но не той, а дъщеря ми го впечатли и реши да поеме разходите по образованието ?, да поеме мъжкия дълг на един мъж, които реши да постъпи „мъжки“ навремето. Един баща, чията дъщеря го гледаше всяка седмица по телевизията и никога на живо беше заменен от непознат млад мъж, харесал изпълненито ? в моята постановка.
***
Останалото са подробности. От години съм пенсионерка, но още работя в любимия ми театър. Е, само като гардеробиерка, но докато дишам въздуха там... за мен животът още има смисъл.
Дъщеря ми завърши в Англия, оказа се и умна и ? дадоха стипендия. За нея просто баща ? не съществува, макар че го гледаше като дете всяка седмица по телевизията. За нея той е баща - „неизвестен“.
За мен... остана споменът от най-красивото лято в живота ми. Последното щастливо лято в живота ми. Не съжалявам, че обичах, че родих прекрасна дъщеря.
***
по мотиви от истинската история на Живка Пенева и Павел Попандов
|
