Споделена история от Измислени истории |
Капан
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 5582 пъти
Вчера се прибрах късничко и като отключих вратата в къщи разбрах, че не съм сама. Усещането че някой ме следи непрестанно с очи се засили когато наближих хладилника. С много рязко движение отворих врата му
и що да видя... нищо... хладилникът ми беше абсолютно празен. Паника ме обзе и започнах трескаво да паля лампите и бягам из стаите да отварям всичките врати... Нищо. Тъкмо се бях поуспокоила, когато се сетих, че не бях проверила балкона. Тъкмо когато се канех да отворя балконската врата нещо черно прелетя с див крясък и когато аз отворих вратата вече нямаше нищо. Но най-ужасното предстоеше...
Когато се обърнах и понечих да си вляза обратно там нямаше врата а само заключени прозорци. Започнах да блъскам по прозорците с ярост почти готова да ги счупя, когато чух глас зад гърба ми: "Госпожо, защо не сте затворили вратата си? "... без да осъзнавам как се оказвам
седнала на клекалото със събути гащи и пред мен стои чистачът с голяма метла и кофа с боклук.
"Ама, как...? " питам се аз и трескаво започвам да недоумявам какво става. Помислих си, че полудявам и затворих очите си, и с ръце запуших ушите си. Чувствах как пулса ми бие в слепоочията а шумът отвън намалява ли, намалява. Усетих че се унасям и се понасям нанякъде. Като се събудих бях плувнала в пот. "Това ще да е било сън" си казах и отворих вратата на балкона, за да взема малко чист въздух. Когато се обърнах и понечих да си вляза обратно там нямаше
врата а само заключени прозорци. Започнах да блъскам по прозорците с ярост.... и тогава осъзнах, че всичко се повтаря... Щях да се пръсна и в отчаяние скочих от балкона... добре че бях на втория етаж.. паднала съм върху кола под блока, понеже се събудих после в
Интензивното и ми казаха, че съм си счупила ръка. Така днес съм със гипс и съм щастлива, че успях да се измъкна от този порочен кръгов капан на времето...
|
